Плагиат: Ярост


Първият път, когато видях чуждо име под своя история откачих не на шега. Като превъртам лентата назад, действията ми се струват нелепи и излищно патетични. Но тогава събитието ми се струваше едва ли не трагедия, а здравият ми разум се замъгли от червен отровен газ, излъчван от егото ми. Клетките на тялото ми запищяха в унисон, най-кошмарния и нестроен хор, който можете да чуете. Крещяха за мъст.

Предполагам, че така израстваме.

Отидох до най-близкия магазин за алкохол, купих си голяма бутилка водка и две опаковки мента-глог-валериана от аптеката с надеждата да укротя треперещите си от ярост крайници. Пръстите ме сърбяха да ги сключа около врата на дребното копеленце и да го душа, докато не усетя, че изпуква под напора ми. Въображението ми рисуваше мрачни картини от филми на ужасите и във всички изречения, които инфектирания ми от обида мозък можеше да формира присъстваха апетитни термини като „душене” и „изкормване”. Ако не бях толкова обезумял, вероятно щях да си фантазирам за сицилиански бесилки. Уви, яростта често действа като плевел спрямо въображението.

Твърдото гориво подейства на настроението ми като масло в огъня. Щом преполових бутилката агресията премина пасивната си фаза и се изля навън – невъздържана и първична. Изкарах обидата и болката под формата на диви крясъци и чупене на всичко около мен. Както и множество некрасиви думи, от които госпожиците биха извърнали отвратено глави. Счупих някакво стъкло и се порязах дълбоко. Явно Богинята кучка на успеха (окей, признавам, това най-нагло го откраднах от Д.Х.Лорънс, явно плагиатството е заразна болест) е силно благосклонна към мен, щом не ме остави да умра от кръвозагуба.

Всичко в мен се гърчеше, целият се бях превърнала в нанизано и разкъсано черво.

С изтрезняването дойде и просветлението.

Веднъж щом изкарах целия боклук от системата можех да виждам по-ясно.

На сутринта брат ми ме завари сред опустошения апартамент, стискащ с огромни усилия димяща чаша кафе. Отново тереперех, този път от адския махмурлук и дрънкането на камбаната в главата ми. Едвам се измъкнах изпод душа, виеше ми се свят, а в устата си усещах омайния вкус на прясно повръщано.

Но гневът бе изтекъл като от гнойна рана.

Не съм сигурен от какво се втрещи повече малкото ми братче – от потресаващия ми вид или гаднярската усмивка, изплувала по лицето ми.

-       Добре ли си? – избълва рязко той и също толкова рязко се изчерви, щом осъзна колко абсурдно звучеше въпроса му. – Какво се е случило?

-       Абсолютно нищо, дребен. – Счупеното огледало срещу мен ми придаваше още по-гротесков вид. – Абсолютно нищо. Един боклук си вкара автогол. Рано или късно ще дойде времето му за рециклиране.

To be continued

About these ads

5 thoughts on “Плагиат: Ярост

  1. За сега още не съм или поне не съм разбирала някой да ми е гепвал умотворенията. Гореописаното е изцяло плод на болното ми въображение, трябва да има и продължение, като музата ми се размърда. Съболезнования за случилото се с блога ти. Човек като нищо не може да измисли си чопва от голямата баница.

  2. Aaaa, чакай сега.То на всички им е ясно аджеба кой се подвизава в истинското име на блога ми.А “кражбата” открих чрез чичко гугъл,съвсем случайно.Някакъв прашасъл блог със същото име.Нека си съществува, не ми пречи :)
    Те болните съзнания са по-добре в момента да ти кажа ;)

  3. Е, щом няма преки жертви от “кражбата”, значи не е страшно. Даже е лЪскателно, един вид. Не се учудвам, че блогът прашасва, щом “авторът” му едно заглавие не може да измисли сам.
    Страшни неща се откриват чрез чичко гугъл, пъклени. :)

  4. Pingback: Плагиат: Ярост | Bulgarian Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s