През май 2010 г. започнах да пускам личното си творчесто в блога Писалището на Елиза. По-късно, в края на лятото срязах лентата на Хрониките на графинята, с цел да го използвам за място, където да пускам личните си откровения (явно съм ексхибиционист по душа, щом толкова държа Великата мрежа да е запозната с тях), опити за статии, пътеписи и т.н. Някак си с течение на времето започнах да публикувам изцяло в този блог. Писалището на Елиза бе изоставено да прашасва. И тъй като писането в два блога е прекалено много работа и разпиляване на така или иначе крехката ми концентрация, реших от сега нататък каквото и да напиша – импресия, размисли, нов разказ, новела – да намира място тук. Писалището на Елиза още си седи на мястото – там се съхраняват разказите от дебютната ми книгат Човешки разпятия, новелата Изкушението и още някои разкази. Част от тях ще прехвърля на Хрониките на графинята (дълбоко се съмнявам някой да го вълнуват всички тези рокади, но съм длъжна да внасям ред в микрокосмоса на блоговете си, нали така?).
Приятно четене ви желая!
Хрониките на графинята 
Ще следим 🙂
скромен, скромен, колко да е скромен 😉
радвам се, че попаднах случайно на него и вече ще чета! редовно
Радвам се, че се е намерил някой, на който да му харесва блога ми, голямо постижение е. 😉 Чувствай се добре дошла и ще се старая да има винаги какво да се прочете. ;)Друго си е когато човек не си говори сам.
Приятно е четенето, но скромността я забрави 😉
Знам, знам, че скромността краси само онези, които нямат с какво друго да се похвалят. 🙂 Но пък и още не съм достатъчно напомпана със самоувереност, влиза много бавно и трудно.
Тия кавички ми пречат да знаеш 😉
Да, кривогледи са някак.
Лили, пратих скромността на ваканция. 🙂