Безсъници и други неврози


Дата: 10.10.2008 г.

Ако по някаква случайност имам таен обожател, четящ глуповатите ми писания тук (а и дори въобще да не си пада по емоционални откровения, а само да преминава като случаен пътник и погледът му да се спре на заглавната страница), няма как да не е забелязал, че в личния ми свят безсънието е на особена почит и заема специално положение. Не помня кога преминах към Легиона на Нощните Птици. Така е с повечето промени, случват се бавно и постепенно, разливат се в кръвта ти като изтънчена отрова и не ги осъзнаваш, докато вече не е прекалено късно. Може би всичко започна, когато бях на десет или единадесет, карах лятната си ваканция, стоях по цели нощи пред телевизора и си записвах с прецизност всеки изгледан филм. В края на лятото определях първо, второ и трето място по различни категории в своя импровизиран „фестивал”. Постепенно телевизията спря да ме вълнува, открих чудото, наречено Интернет, който пое функцията да ме държи будна. През нощта се чувствам по-жива, освежена и спокойна, по-работоспособна. Денят често дразни сетивата ми с болезнената си слънчева светлина и съпровождащия я стрес, въпреки че обожавам изгревите. Особено ако съм на брега на морето усещам как цялата ми същност се разтича, готова да се слее с вълните и покриващия ги цветен метал на издигащото се високо слънце.

Най-лошото е когато знам, че просто трябва да заспя, защото няма да имам възможност да си наваксам пропуснатия сън на следващата сутрин. А сънят не идва и не идва. И никакви успокоителни чайове не помагат. През една от скорошните нощи, в безплодни усилия да се отдам на сладките му прегръдки (доколкото може да се спи на сегашното ми отвратително легло) през главата ми, подобно на заблудени нощни пеперуди летяха най-различни мисли. И една от тях е колко разнородни и уникални по своему са различните състояния на безсъние. След известно обмисляне разграничих следните подвидове:

1. Безсъния от преумора: Един от най-тежките случаи, който предполагам, че преживяват и хората от Легиона на Дневните Птици, щом ежедневието ги затрупа с планина от стрес. Клепачите ми горят и тежат, реакциите ми са забавени, трудно потискам прозяването, процесът на мислене е почти замрял. И въпреки това не успявам да заспя. Задрямвам за малко, след което се стряскам рязко и продължавам да съм в онова особено, блуждаещо състояние. Нейде между съня и реалността, между живота и смъртта. Обикновено се стига до такова положение след прекомерната употреба на кофеин. И в крайна сметка сънят ми докарва допълнителна умора, наместо да разведри изтормозеното ми съзнание. Нощта от романтична изкусителка се превръща в стара, хилеща се над черния си опушен казан вещица с огромна брадавица на носа. Бърка ли, бърка тя черния си еликсир и после го разпръсква от най-мрачния облак над земята. Течността, подобна на катран полепва по очите на хората и или им докарва страшни кошмари, или ги лишава от така ценната за тях почивка. Сутрините: С блудкав вкус в устата и усещане като след адски запой. Мозъкът ми е смачкан на мешана салата, едвам мърдам изтощеното си тяло, всичко ме боли, а очите ми още лепнат от отварата на магьосницата. Понякога успявам да продължа с нелекия сън, само за да се събудя часове по-късно, в още по-отвратително състояние. Понякога просто нямам избор и трябва да се заемеш с ежедневието веднага, след литри горещо кафе.

2. Лунно-сребърни безсъния: Любимите ми. Усещането е сякаш съм приела свръхдоза звезден прах. Очите ми греят, сърцето ми ще изскочи от гърдите от вълнение, пръстите на ръцете ми шават нетърпеливо, краката ми ме носят нанякъде. В нощи като тази чисто и просто не ме свърта на едно място, изпитвам желание да скачам, да танцувам, да тръгна по непознати пътища или просто да потичам из пустите улици, като почуквам по всеки прозорец и призовавам хората да се събудят и да се порадват на това колко прекрасно е всичко. Причините за подобно състояние са най-разнообразни, но най-често се обединяват от щастието. По какъвто и да е повод. Но винаги го усещам най-силно през това време от денонощието, придобива най-плътни и истински цветове. Нощта за пореден път изменя лицето си и се превръща във вълшебница, ръсеща гореспоменатия звезден прах, който сякаш танцува над главата ми. Луната е нейната жрица, усмихваща се загадъчно и призоваваща Нощните Птици към някой забравен, езически храм вдън горите тилилейски. Толкова ми е весело и летящо, че въобще не сдържам прилива на смях, който ме обзема, чисто и просто ми е хубаво и не ме интересува какво ще си помисли който и да е.
Често тези състояния ме хващат, когато съм с компания на плажа, край весел огън. Или когато знам, че ми предстои пътуване. Тогава сънят се превръща чисто и просто в абстрактно понятие. Сутрините: Със свежия аромат на канела. Дори да съм спала само два часа, се чувствам изпълнена с енергия и живот, които ме държат в своя плен дълго през деня. Усмихвам се по-често, справям се със задачите си по-добре, непрекъснато съм в движение.

3. Алкохолни безсъния: Ако изключим червения ром, който е най-добрия успокоителен чай, който съм консумирала (е, има случаи, когато и той не ми действа), мисля, че дори веселата песен на алкохола не е достатъчна, за да ме приспи бързо. Не знам дали това има нещо общо с факта, че рядко съм в състояние наистина да се напия. Наскоро с много добра приятелка унищожихме успешно литър водка Флирт и се устремихме към леглата в три и половина сутринта. И въпреки това сънят пак ми бяга. Признаците са много подобни на тези от безсънието при преумора, но са съпроводени и с някакво бледо подобие на щастието при лунно-сребърните. Най-честата продължителност е от половин час до два часа, в най-тежкия случай. Сутрините: При прекаляването с любимия червен ром ефектът от изтрезняването е по-болезнен и от сутрините след адската преумора. Най-ярко си спомням една сутрин от преди три години, когато нямах сили за каквото и да е, а само лежах с празен и оцъклен в тавана поглед, а единственото движение на което бях способна бе това на ръцете ми. Последните, по някаква странна приумица на мозъка ми, бяха опънали горния чаршаф пред погледа ми, а единствените мисли, които бях в състояние да произведа се свеждаха до следното изречение: „Горчица… червен грейпфрут… морско синьо (флоралните мотиви от чаршафа – б.авт.)… За какъв хикс ми трябваше да изпия цялата бутилка?”. Или казано просто: стискаш зъби и се надяваш да преживееш махмурлука.

4. Безсъние по време на сесия: Основни характеристики – белия шум в главата ми и крайния резултат – малкото ми мозъче рискува да се пръсне от прекалено много информация и неспособността да я преработи колкото се може по-бързо. Обичам да уча през нощта, но дори тя не е в състояние да ме спаси от болезненото зацикляне, в което изпадам през тези периоди. Сигурно е заради пониженото ми ниво на мозъчна дейност – чисто и просто очаквам от бедните си сиви клетки повече отколкото са в състояние да понесат. Често ставам от бюрото, разхождам се навън, правя промишлени количества кафе, гледам небето и ми се струва как звездите ми намигат иронично. Нощта отново е променила облика си, тази карнавална кралица с прекалено много маски. Сегашното й превъплъщение е клиширания образ на мъдреца: стареца с дълга бяла брада, заобиколен от планини от книги, пишещ с перо върху пожълтял пергамент. От време на време вдига сивите си очи от погълналия го интелектуален труд и хвърля поглед, изпълнен с предупреждение право към дребничкото девойче, което го наблюдава от терасата си. То пък съответно се сепва, осъзнава още колко много работа му предстои и продължава с бдението над учебници и лекции. През съседната стена се чуват весели викове от поредния купон, през прозореца долитат съмнителните музикални произведения от близката дискотека. Явно по-умните от мен хора нямат нужда от това да зубрят по късна доба. Усмихвам се широко при тази мисъл и им изпращам телепатичен поздрав. Толкова съм свикнала вече с тази обстановка, че изпитвам почти мазохистична любов и потребност. Сутрините: Отново вкус на горещо кафе, съпроводено с любуване на изгрева през лятото и на падащите снежинки през зимата. Ентусиазмът ми не се е увеличил от предната нощ, но кратките прекъсвания ми носят облекчение. Понякога не издържам умората и се отдавам на няколкочасов сън. Неспокоен, както винаги.

Тези са първите за които се сещам, но навярно има още много други техни другари, скрити в дебрите на подсъзнанието ми. При толкова много и различни видове демончета, гонещи съня от клепките ми, нищо чудно, че често съм с торбички и черни кръгове под очите. И въпреки това тези зверчета са толкова плътно вписани в житието ми и съзнанието, че … как да се откажа от тях? Ще перифразирам една често чувана от моя милост фраза: „Не страдам от безсъние. Наслаждавам се на всяка минута от него.” Дори когато тя е болезнена й се радвам. Нали е моя, и нали е едно от нещата, които ме правят каквато съм, нали е миг от живота ми? А тези мигове са като безценни камъни, които плуват в реките на съдбата ни, веднъж отишли си не се връщат.

Но понякога и сънят идва. С вкус на сладко, тежко вино, опиянява ме и ме хипнотизира. А ако е съпроводен със сънища съм готова почти да се влюбя в него. За съжаление сънувам все по-рядко, а колко обичах да го правя преди. Може би сънищата и безсънието са взаимно изключващи се понятия. А може и просто животът ми да е толкова пълен (смях в залата), че да нямам нужда от това да сънувам.

Знаейки че това са празни приказки и излишни мисли, ставам изпод дървото в центъра на нощта, затварям бележника си, минавам покрай вещицата, феята и мъдреца, поздравявам бога на слънцето и богинята на луната, и продължавам по виещия се в мъгла път. Колко още безсъници ми предстои да открия, и на колко сънища да се натъкна по случайност! Нямам търпение!

Независимо към кой легион принадлежите – желая ви сладка нощ.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s