August Moon: Bored to death



Полудявам от задуха. В устата ми е като пустинята Сахара, гръдния кош ми тежи все едно съм пребит от банда побеснели скинари. Чувствам се сякаш останал без капка вода в организма. Последното е лишено от всякаква логика, защото чаршафите ми са подгизнали от пот. А трябваше да са влажни от любовни сокове. Поглеждам накриво спящата като бебе девойка, която се е сгушила на рамото ми и допълнително отнема малкото ми останали жизнени сили. Изпитвам сериозно желание да я удуша. Как е в състояние да спи така дълбоко при това адско време? Какво си мисли, че съм я довел, за да си гукаме и да се прегръщаме? Не че при тази жега бих бил способен на кой знае какви подвизи… Но се надявах поне тя да разсее малко подлудяващата скука, която ме е обзела в последно време. Уви, резултатът беше безуспешен.

Избутвам я леко грубо от себе си, за да се преместя към терасата с надеждата, че поне там ще намеря покой от задушаващото усещане в дробовете си. Тя нищо не усеща, претърколва се по гръб като котка и само леко се усмихва в съня си. Изскърцвам със зъби и си казвам, че най-вероятно това ще е последната ни среща.

Довличам се пряко силите си и се облягам на парапета, треперещ от безсъние и прегряване, сякаш в треска. Има пълнолуние. Не си мислете, че съм някой от онези лигльовци, които се оправдават за недъгавото си състояние с луната, пролетната умора, есенната депресия и всякакви подобни тъпизми. Здраво съм стъпил на земята, имам здрав разум, правя здрав секс и най-вече – имам здрав сън. Така че смятайте колко ме изнервя този природен катаклизъм. Отегчението и раздразнението се смесват в адски коктейл с треската и усещам как наближавам ръба на острието.

На отсрещния балкон е застанала лудата ми съседка, както я е майка родила и зяпа в небето с отсъстващ поглед. Тази жена плаче за освидетелстване. Явно е някаква адска ексхибиционистка, защото откакто се премести тук преди три месеца на пръсти се броят пътите, когато съм я виждал облечена. Мандахерца се чисто гола и даже не си прави труда да спусне завесите. Не че тялото й е лошо, но е малко прекалено пищна за вкуса ми. Да не споменаваме, че е досадно шумна, смее се прекалено високо, шантава е и храни кварталните котки, които от своя страна постоянно висят под балкона и ме дразнят с дрезгавото си мяукане. А като надуе музиката… Бях я предупреждавал не на шега да се съобразява, ала тя въобще не ме отрази, все едно гледаше през мен. Не съм свикнал с такова пренебрежение спрямо авторитетната ми персона, още една причина да не мога да я понасям. Чудех се пияна ли бе или напушена. Кога ли нямаше да ми издържат нервите…

Явно секусалното напрежение ми идва в повечко, щом голото й тяло ми се струва доста красиво под болната лунна светлина. Да, има нещо нездраво и неестествено в цялата ситуация. Съседката си пийва здраво от няколко чаши и постоянно долива от различни бутилки. Обичайното презрение се бори с някакво перверзно сексуално желание, къкрещо на дъното на стомаха ми като хранително отравяне. Дявол да го вземе, аз си падам по стилни, елегантни момичета, със съвършени пропорции. Тази хипарка няма как да ми вдигне каквото и да е друго освен нервите.

Ала тялото ми сякаш мисли друго, защото колкото повече я гледам толкова повече ми се ще да я хвана за косата и да я изчукам както си е там на терасата, даже без да извръща поглед към мен.

Дълбоко съм отвратен от себе си. Вярно, че просяците нямат право да избират, но да падна чак до там да си фантазирам за това същество…

И преди да успея да овладея низките си страсти, онази да вземе да се изпари. Не знаех коя емоция е по-силна – раздразнението или облекчението.

Нямах време и да разсъждавам по този въпрос, защото докато се усетя, тя вече излиза от входа си, само по някаква почти прозрачна рокличка. Едвам ходи от изпития алкохол, подпира се по стените и се смее като луда. А защо като?

Какво ми става? Случващото се пред очите ми се размества подобно на разпилян пъзел.

Преди изобщо да разбера каква дяволска магия ми е направена, чувам ръмжене на мотор. И окончателно ми призлява, защото ще разпозная този шум и на сън. Мръсницата се носи право към хоризонта, където хищната Луна е раззинала челюстите си, уверено яхнала любовта на живота ми – огромен, черен и метален звяр.

Е, не, кучко, чашата преля. Всякакви логични въпроси като как изобщо е успяла да се качи пияна на мотора или как е успяла да го запали, както и притеснения от рода на какво ще стане ако лудата изгуби живота си в катастрофа, отстъпват място на безграничната ярост. Някакъв огнен еликсир, омешал в себе си щипка ярост, безумие и адска похот, бе заменил кръвта в жилите ми. Щях да я пипна тая и тогава да му мисли.

***

Нестройните мелодии на щурците сякаш вият в адска ирония. А августовската луна, пълнее ли, пълнее ли. Пълни се с хорска лудост.

To be continued

August Moon


12 минути след като часовникът удари 23. Точно 48 минути преди полунощ. Нощта вече се е отърсила от адската жега и пуска нежния си бриз. Вентилаторът й се поти усилено и се опитва да създаде някаква илюзия за прохлада. Горещо й е. Не й се спи. А луната, старата вещица, е оголила бледото си лице и й се е облещила насреща. Кротко си контролира приливите и умело дърпа конците на съня с тих, зловещ смях. Тази нощ млечнобялата й кожа грее като трептящата плът на девицата или сребристите коси на старицата, според това кой как вижда нещата. Ха, даже се римува.

Нима би могла да заспи в подобна грозна и влудяваща нощ? Това е е една от онези нощи, в които добрите и не чак толкова добри момичета стават от леглото си и се превръщат в сомнамбулни вещици. Нощ, в която духовете излизат от скривалищата си в хралупите и къртичите дупки. Пускат тънка лятна мъгла с основни съставки лудост и лунна трева, та да омае хорските глави. После се втурват да пируват заедно с вещиците и надрусаните нимфи на някоя поляна вдън горите тилилейски. Свирят нестройните си трели и предизвикват всяко будно, неспокойно съзнание към тях.

Та седи си тя на терасата, впила поглед в Августовската луна, без да е в състояние да откъсне очи от нея. И колкото повече я зяпа, толкова повече чува мелодията от флейтата на едно полудяло от горещина лято.

Разтърсва глава и се връща обратно към питиетата, с които се надява да приспи безсънието си. Зелена магия, червена омая, диамантена треска с остър вкус. Главата й се върти, очите й искрят, напушва я смях и ярстно неспокойствие, кръвта блъска в слепоочията й, ала умората не идва. Сънят е прогонен завинаги от царството на нощта и оставя неспокойните души да се лутат като опиянени светулки.

Като вижда, че няма да е в състояние да заспи, тя просто навлича една тънка рокля върху голото си тяло и тръгва в нощта. Посока – неизвестна. Походка – клатушкаща се, кръв – разбесняла се. От мозъка надолу към бедрата – адска възбуда.

Взривоопасна рецепта.

А августовската луна се смее ли, смее ли над тях.

Каква ирония, през тази нощ най-ясно се вижда Морето на спокойствието.

To be continued…