August Moon


12 минути след като часовникът удари 23. Точно 48 минути преди полунощ. Нощта вече се е отърсила от адската жега и пуска нежния си бриз. Вентилаторът й се поти усилено и се опитва да създаде някаква илюзия за прохлада. Горещо й е. Не й се спи. А луната, старата вещица, е оголила бледото си лице и й се е облещила насреща. Кротко си контролира приливите и умело дърпа конците на съня с тих, зловещ смях. Тази нощ млечнобялата й кожа грее като трептящата плът на девицата или сребристите коси на старицата, според това кой как вижда нещата. Ха, даже се римува.

Нима би могла да заспи в подобна грозна и влудяваща нощ? Това е е една от онези нощи, в които добрите и не чак толкова добри момичета стават от леглото си и се превръщат в сомнамбулни вещици. Нощ, в която духовете излизат от скривалищата си в хралупите и къртичите дупки. Пускат тънка лятна мъгла с основни съставки лудост и лунна трева, та да омае хорските глави. После се втурват да пируват заедно с вещиците и надрусаните нимфи на някоя поляна вдън горите тилилейски. Свирят нестройните си трели и предизвикват всяко будно, неспокойно съзнание към тях.

Та седи си тя на терасата, впила поглед в Августовската луна, без да е в състояние да откъсне очи от нея. И колкото повече я зяпа, толкова повече чува мелодията от флейтата на едно полудяло от горещина лято.

Разтърсва глава и се връща обратно към питиетата, с които се надява да приспи безсънието си. Зелена магия, червена омая, диамантена треска с остър вкус. Главата й се върти, очите й искрят, напушва я смях и ярстно неспокойствие, кръвта блъска в слепоочията й, ала умората не идва. Сънят е прогонен завинаги от царството на нощта и оставя неспокойните души да се лутат като опиянени светулки.

Като вижда, че няма да е в състояние да заспи, тя просто навлича една тънка рокля върху голото си тяло и тръгва в нощта. Посока – неизвестна. Походка – клатушкаща се, кръв – разбесняла се. От мозъка надолу към бедрата – адска възбуда.

Взривоопасна рецепта.

А августовската луна се смее ли, смее ли над тях.

Каква ирония, през тази нощ най-ясно се вижда Морето на спокойствието.

To be continued…


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s