За красотата, лицемерието и други пороци


Photo: BBC United Kingdom


Дъждът опръсква витрината на кафенето с броеница дребни капчици, подобни на миниатюрни перли. Ръми тихо и гали косите на забързаните минувачи Аз си стоя вътре над димяща чаша кафе и ги наблюдавам. Въртя в ума си измамното и разтегливо понятие „красота”, претеглям всички дефиниции за него, мисля си за своите собствени представи за това животно и пак не стигам до конкретен извод.  Колкото хора, толкова и представи за красивото и естетиката.  И все пак, има нещо дяволски сбъркано в цялостната ни идея по въпроса.

Вероятно всеки от нас познава някой, който бие барабана,  че за него или нея външния вид няма значение.  Може би в един или друг етап от живота си и вие сте го твърдели.  А в последствие същата персона постъпва по начин точно противоположен на „принципите” му.  Прилагам два примера от моето ежедневие.

Едно момиче обичаше да мисли за себе си като за толерантна личност спрямо хората, които не са благословени от Съдбата със спираща дъха красота.  Още от гимназията бе взела под крилото си своя съученичка, считана от другите „деца” за грозновата и се биеше в гърдите до посиняване как я била защитавала и как се карала с хората заради нея. Използваше високопарни изрази за това как тя в никакъв случай не можела да пренебрегне някой, защото не изглеждал добре, това било против принципите й,  всеки си имал своя чар,  трябвало да се приема какъвто е. С две думи: дрън-дрън, обичайните лозунги и постулати,  които звучат все едно си ги научил наизуст и рецитираш като хлапе на празник в детската градина.  Или като зубрач, накълвал перфектно репликите си и очакващ похвала, задето е такова добро дете и филантроп.  Веднъж показах на госпожицата снимка на младеж, за който имах подозрения, че таи повече от приятелски чувства към мен.  При вида му още малко й оставаше да нададе вик на ужас. „Ооо, зарежи го тоя, ти си хубава, пък той е грозен”.  Я виж ти, а какво стана с морала и толерантността?

Друга персона заяви, че напоследък виждала често грозни жени с красиви мъже.  Отвърнах й, че красотата е в очите на наблюдателя и това, което тя възприема като грозно за някой може да е прекрасно.  Девойката се стресна като зубър-отличник, хванат с неподготвен урок,  и взе да ми се обяснява как тя всъщност въобще не смятала, че има грозни хора, че всъщност всеки си имал чар и зависело от това какъв поглед имаш над нещата.  Е, хубаво, но такъв широко скроен и толерантен човек би ли направил коментар за грозните жени? Нямах желание да й разяснявам каква лицемерна пача е всъщност,  надали щеше да разбере.

Та, кому, по дяволите, е нужен целия този фарс? Всички говорят красиво зазубрени приказки, които никого не заблуждават. Малцина са тези, които наистина вярват в това, което казват и са готови да застанат зад него.  Масово заблудени моми обясняват, че външния вид не можел да ги впечатли, важна била душата и какъв бил човека. След което веднага се хващат за първия „красавец” без много много да оглеждат има ли богата душевност или да. Ако пък „красотата” се е оказала само куха черупка и човекът най-нагло се „възползва” от тях плачат и мрънкат от това колко е зла съдбата. Само празните слова остават да дрънчат като тенекиите, които са вързали на някой, защото е имал нещастието да се роди „грозен.”

Защо да се лъжем? Всеки гледа външния вид,  каквото и да говори.  Никой не се влюбва в душата на прима виста.  Дори няма значение дали става въпрос за класическата, почти стерилна красота или чаровната грозота, която пленява.  Всеки има някаква идея за това какво го грабва у дадена личност.  Ала твърдението, че сте „над тия неща”, особено ако ни най-малко не го вярвате,  е смехотворно и дори обидно за човека срещу вас.  Да не споменаваме класическото „Ми ти си много готин/а, ама всъщност знаеш ли, не си мой тип.”

Също така дълбоко се съмнявам някой да умира от удоволствие, ако другият го възприема просто като социален проект, или обект на съжаление.  Никой не прогресира от фалшивата поза на „Майка Тереза на грозните и онеправданите”.  И ако не сме в състояние да сме честни в отношението си към останалите, нека поне не заблуждаваме себе си.

П.С. Всички прилики с действителни лица и събития не са случайни.

 

4 thoughts on “За красотата, лицемерието и други пороци

  1. Красотата е наистина много относително понятие. Аз не твърдя, че за мен няма значение, защото има. И то голямо. Но това, което е красиво за един, не винаги е красиво и за останалите. Толерантността трябва да е фокусирана точно там – да имаме свое мнение, но да приемаме и това на околните, без да омаловажаваме правото им да виждат света през своите очи. Всеки е красив по своему и за всеки тип красота има човек, който да го оцени.

  2. Въпросът е че не може в един момент да заклеймяваш някой за “грозен”, а в следващия твърдиш с мазна усмивчица, че всъщност грозни хора няма.😉 А толерантността всеки много я тачи… що се отнася до него самия.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s