Няма да ми липсваш



Photo: Turbophoto
Well we know I’m going away
and how I wish, I wish it weren’t so
So take this wine and drink with me
let’s delay our misery

Eagle Eye Cherry – Save Tonight

Последна нощ.

Утре се сбогувам с всичко, което познавам, било то мило, родно, нетърпимо или омразно. Оставям назад целия си досегашен живот… и не знам дали после ще открия пътеката назад.

Сигурността свърши.

Оттук нататък следва голямото неизвестно.

Не знам как съм се унесла в дрямка… съзнанието ми е толкова неспокойно и превъзбудено, мислех, че няма да мигна преди да се кача в самолета.

Пък и кой заспива по време на последната си нощ с някой, който повече може и да не види. Крадеш всяка минута, за да усетиш повече, да преоткриеш това, което никога не си забелязвал у другия, да го вкусиш повече, да го имаш повече, да татуираш всеки последен миг по кожата си и да удариш печат върху секцията на мозъка, запазена само за тази нощ.

Само така ще можеш по-късно да пресъздадеш спомена в болния си ум, през дългите самотни нощи, когато пръстите неволно посягат към слабините, а по бузите ти се стичат потискани сълзи.

Изправям се от леглото в хотелската стая на летището, отварям сънливи очи, докато ръката ми го търси трескаво, а тялото ми е пронизано от остър пристъп на страх. Усмихвам се облекчено, когато го видях да седи до прозореца.

Наблюдаваше светлините навън… напълно безизразно.

Ще ми се да кажа нещо… Нещо мило и успокоително, да му дам нещо като прощален подарък, който да пази в гънките на ума си.

Ала нищо не ми хрумва. Какво можеш да кажеш, когато всяка реплика звучи като тъпо филмово клише? По-добре е да дариш тишина.

Стреснах се от гласа му.

–          След няколко часа ще те изпратя и ще чакам, докато не отлетиш. От сега ти казвам, няма да се разплача, няма да пророня и една сълза. Приятелите ти ще ме гледат изпод вежди, ще си шушукат сато стари клюкарки „Ама че копеле, даже и не трепна.” Няма да плача, дори и когато самолетът ти се изгуби в далечината. Просто не го умея. Но… това не означава, че няма да ми липсваш.

Подскачам, ала преди да съм имала възможност да кажа каквото и да е, той слага пръст на устните ми и ми подарява една изненадващо ведра усмивка.

–          Държах да го знаеш.

Целува ме бавно и отива до банята.

Аз оставам, с ръце върху сърдечната област, и с чувството, че ми е даден най-ценния дар – пъти по-ценен от всички лигави сцени и порой от „Винаги ще те обичам.”

***

Той спази обещанието си.

Лицето му бе все така лишено от емоция, докато ме изпроводи по време на всички досадни процедури преди полета ми.

Последна нощ.

Последни минути.

Последна целувка.

Помоли ме да не му обещавам, че ще му пиша и че ще се обаждам.

Помоли ме да замълча и да запазя миналата нощ.

Помоли ме да не се обръщам.

Само това искаше от мен.

Целунах го за последно като страстна отчаяна хишница, извърнах се, потеглих по пътя си… и никога повече не го видях.

Не знам защо прекъсна връзките си с мен, защо не опитахме любовта от разстояние. Вероятно и никога няма да науча точния отговор.

Може да не е искал поредната сапунена развръзка, може да не е бил в състояние да види безразличието в погледа ми, той самия да усети блудкавия му вкус.

Може би така бе по-добре.

Знам само, че всяко летище и анонимна хотелска стая от този ден нататък щяха да ми връщат към онази нощ.

Знам, че едно Сбогом може да значи пъти повече от което и да е „Обичам те” и „Ще те чакам.”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s