Your sugar, your cream


Gluttony Wrath Lust


Hey little girl, wanna go for a ride?
Ther’s room in my wagon it’s park right outside
We could cruise down Robert Street all night long
But I think I’ll just rape you, and kill you instead
 

 Therapy – Diane

If I am Lolita
Then you are a criminal
And you should be killed
By an army of little girls
The law won’t arrest you
The world won’t detest you
You never did anything
Any man wouldn’t do

 Emily Autumn – Gothic Lolita

 

I

Евтина хотелска стая.

От онези мижави постройки, сгушени в покрайнините на града.

Тези, които предлагат „почивка” за два часа под полуразкапалия се покрив, чаршафи, в които са се чукали безброй двойки преди теб, отегчени от повтаряемите пози и заучените стонове стени.

Нищо ново не им се предлага.

Никога няма да заведеш сериозното си гадже на такова място, дори в търсене на разнообразие.

Никой не отсяда там на бизнес пътуване.

Романтиката е изчегъртана от дъските на пода, за разлика от трупаната с годините мръсотия.

Отиваш там, за да се насладиш на деградацията.

Да се потопиш в морето от човешки грехове, слабости, долни, мерзки желания.

На такива места сваляш парфюма, изтриваш грима, снемаш няколко слоя маски

(и понякога кървиш в процеса на сваляне).

Истинското ти Аз взема превес – голо, сурово, с напращяло във вените напрежение, което изгаря да бъде освободено.

Рецепционистката подава ключовете с отегчено изражение, без изобщо да си дава сметка, че треперещите ти пръсти поемат ключа към Рая.

На нея отдавна й е все едно. Ти нямаш лице, един от многото, минал през изпадналите стаи. Няма да те разпознае, дори да й плащат за това.

И на теб това ти харесва, а?

Не е ли възбуждаща анонимността?

Ще ме последваш ли?

II

Обляга се на двойното легло.

Отметнала е назад лебедовата шия, краката й са кръстосани недостъпно.

Това й е новата роля – ледена и недостъпна дама.

Смях в залата.

Издава я палавия, розов език по устните, който размазва яркото червило.

Играе на жена.

Хлапачка в бизнес костюм.

Говори бавно и съблазнително нещо, което вероятно е чула по филмите.

Обувката с високо токче пада и оголва нежното й, влудяващо краче.

Смее се високо и пада на леглото след глътка шампанско.

Надали носи на алкохол, само малко, искряща, влудяваща течност и вече е в джаза.

Срещаме се за пореден път, всеки път на различно място.

И тя все ми се подиграва, малката палава вещица.

„На никой тук не му пука за теб, забравили са те веднага щом изчезнеш от полезрението им.”

Е, да, но аз съм параноик по душа.

Никой не трябва да разбира мръсната ни малка тайна, нали?

Копринена влага.

Леко задъхване.

Оголване на хищни зъби.

Дете, наивна ученичка… и в същото време лъхаща на адската женственост.

Не мога да й се наситя – неумелата игра, ролите, крехкото телце, тясната цепка (дали е тясна цепка или бездна е просто въпрос на възприятие).

Гарвановите коси в пръстите ми като менгеме, докато й го вкарвам на все по-бесни тласъци.

Удоволствието, което извира на талази между бедрата.

На малката кучка това й харесва и дава воля на нагона си в бясно съскане.

Нокти в кожата ми, зъби по шията й.

В края на горещата сесия е отпусната и задоволена, с хишнически блясък в погледа.

Сладката и нежна любов вече не ме задоволява.

И свръхчувствителната ми половинка вече се усеща, че не гледам на нея по същия начин.

Рано или късно ще ме разкрие, надарена е с инстинкт на ловджийска хрътка що се отнася до изневерите.

Трябва да прекратя всичко.

Да излича следите и да избутам мръсотията под килима.

Но как? Как се отказва човек от греха си, щом веднъж завинаги е изтръгнал от дълбините си достатъчно смелост, за да му се отдаде?

„Гнусен нерез!”

„Педофил!”

„Перверзник! Пребийте го с камъни!”

А до мен сладката кучка се е свестила и ме гледа алчна за още.

III

–         Тръгваш ли си вече?

–         Да, имам вечерен час. – Кокетно и грациозно изплъзване измежду чаршафите. Танцова стъпка. По едно време играех балет, сега единствено ми е останала позата и престорената елегантност.

–         Колко смешно и нелепо. Ще се върнеш и ще се правиш на добро дете за пред мама и татко. – Намазвам устните си, този път нежно и девствено розово, наместо обичайното курвенско червено.

–         А ти – на примерен съпруг и баща. – Сръчно прибирам маскировката за тази вечер и се връща към обичайната си роля в житейския театър – усмихнато и лъчезарно създание в дънки, маратонки и някакви сладникави обички. – Странно е. Нали навън е истинския ни живот? Защо тогава всичко там е толкова фалшиво и изкуствено в сравнение с дивотиите ни в тоя бардак? Все едно сме парникови цветя, подредени от вманиачен градинар.

–         Клетата малка философка! – Подигравката му жегва, ала някак неуверено. Пали си цигара и ме гледа изпитателно. – Реалност, истина… не си блъскай главата с такива въпроси, по-добре се отдай на това, в което най те бива. Ти си цялата само секс.

Като за да подчертае думите си ме сграбчи за косата и ме придърпа надолу за една свирка вместо целувка за сбогом.

Мразя го.

И все пак не мога да устоя да го видя как се гърчи от кеф, напълно уязвим под опитния ми език.

Изтривам перлената течност от устните си и му пускам двусмислена усмивка.

Ръката ми е на вратата.

–         Някой ден ще прочетеш името ми в черната хроника. „Невинна тийнейджърка е изнасилена и жестоко заклана в евтина хотелска стая.”

В очите му сякаш проблясна пламъче.

Вратата е необичайно тежка.

IV

Вървя бързо през тесните улички.

Вятърът свисти в ушите ми, а разгонените кучета около мен се преследват и огласят дъждовната вечер със задавен вой.

Маратонките ми са полепнали с боклуци, есенни листа и кал.

Защо не изпитвам страх?

Тъмно е… сама съм… никой наоколо, прозорците тъмнеят.

Никой няма да чуе тихия ми вик.

Странно безразлично ми е.

Знам, че нищо няма да ми се случи.

Когато човек е млад и болезнено наивен, е твърдо убеден в своето безсмъртие.

И страхът се изплъзва от системата му като нелепо вирусно заболяване.

Кога ли ще изгубя това чувство?

Нова порция вятър ме блъска в лицето и гърдите.

Минавам зад ъгъла покрай изоставената и полусрутена къща.

Не усещам кога ме атакува сянката.

Знам само, че усещам странно познати пръсти в косата си… и познатото надървяне през дънките ми.

Железните клещи стягат гърдите ми.

Стоманата се впива в гърлото ми и последното, което чувам е едно тихо изсъскване.

–         Ще се срещнем в черната хроника… кучко.

Жълтите листа се обогатиха с нов нюанс.

Алено червено.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s