Your worst nightmare


Description unavailable

Image by rachel a. k. via Flickr

Your sugar,  your cream – II част

Lay down together for a while
I’ll put all your clothes in a nice neat little pile
You’re the cutest girl I’ve ever seen in my life
but it’s over now and with my knife
 

 

Therapy? – Diane

 

I am your sugar
I am your cream
I am your anti-American dream

I am your sugar
I am your cream
I am your worst nightmare
Now scream

 

Emillie Autumn – Gothic Lolita

 

I

Адският порой от онази нощ отми и последните остатъци от кръвта на малката курва.

А черната пръст сякаш сама разтвори кадифените си прегръдки, за да приеме тялото й. Естествено, такива като нея винаги ще намерят кой да ги поеме, дори когато са целите в прободни рани.

Странно е как се чувствам.

Очаквах, че ще съм смазан от чувство за вина и скапан от тежката задача да се отърва от остатъците й.

Че ще ми се гади от тежкия аромат на кръвта й.

Че ще ми се повдига от мъртвата й плът – същата, която само преди няколко часа бях чукал до пълно премаляване.

Тя бе само на шестнайсет.

Можеше да влезе в правия път, да се влюби, да се научи на магията на нежния секс и всички останали глупости.

А сега това никога нямаше да се случи, благодарение на мен.

И защо тогава не ми идеше да се обестя от угризения?

Съвестта ми спеше, но едно друго гласче изсъска. „Пич, курвата си остава курва. Не можеш да я накараш да спре да си отваря краката. Това девойче може единствено да съсипе живота на някое добро момче, което ще вижда в нея нещо, което тя не е. Кофти съпруга. Скапана майка. Добре направи, че се отърва от нея.”

Всеки си намира извинения и оправдания за греховете си.

Да, не се чувствах виновен… а странно възбуден от цялата ситуация.

Сетивата ми полудяваха при мисълта, че съм последния, проникнал във всички нейни дупки, преди да сложа окончателно край на диханието и ударите на сърцето й.

Галих я дълго и лъсках над осакатането й тяло, докато не го оскверних за последен път с топлото си семе.

„Копеле такова!” Пияната ми съвест се обади едвам-едвам. „Поне имай уважение към мъртвата.”

„Млъквай, кучко!” Един мисловен юмрук и я запратих отново в ступор в ъгъла на съзнанието ми.

Закопчах панталона си и като й пуснах една цинична усмивка се заех да рина черна пръст върху безжизнената лолитка.

Така бе по-добре.

Не можех да си позволя тя да се усети каква власт има над мен и да започне с обичайните женски практики, нали?

Кражба.

Измама.

Изнудване.

Моята мила любима да ме гледа с отвращение след разговор с непълнолетната любовница.

Единственото, което ме потискаше в тази ситуация бе, че отново трябва да се върна към стария живот със старателно залепена маска.

И нямаше да има тайни грехове, които да отвличат съзнанието ми от маскарада.

Да, винаги щеше да има малки перверзни палавници, но от колко от тях можех да си позволя да се отърва без да ме хванат?

Твърде много рискове.

Твърде много скелети в гардероба и следи за заличаване.

Време бе да тръгвам.

II

Мина месец от онази нощ.

Животът ми започна да се връща в стария ритъм и постепенно цялата история започна да ми се струва като сцена от лош криминален филм.

Булевардна статийка от блудкаво списайнице.

Перверзника и неговата жертва.

Жена ми постепенно се успокои.

Малко преди убийството съвсем я беше напънала параноята и постоянно ме обвиняваше в изневери.

Е, достатъчно умел съм да притъпя истериите й с дребни и не чак толкова дребни романтични жестове.

„Знаеш ли, аз съм най-големия щастливец на света, че си до мен.” „Казвал ли съм ти колко те обичам.” И тя се топи, а топлите й очи греят като мек шоколад, докато попива помията на клишетата с чувствителната си кожа.

Мразя се като й говоря всички тези простотии.

Понякога мразя и нея, задето ме кара да се правя на клоун.

Цветчета, бонбонки, евтина романтика на ишлеме, картички, вечери на лунна светлина.

Но поне целта е постигната, и мога да се насладя на малко спокойствие.

Последният пирон в ковчега на бдителността й е едно идилично пътуване до Венеция.

Глупачката лудна от радост.

Даже започна да ходи на уроци по италиански и си купи пътеводител, за да може да е подготвена за всички забележителности.

Едвам потискам отвращението си от баналността й.

Всичко в името на мира и децата, нали?

III

Жена ми продължи да се държи като типичната туристка.

Охкаше и ахкаше на всичко около нея и не спираше да ми сочи това и онова.

Трябваше да стана актьор, почти си се възхищавам на майсторството, с което прикривам адското си безразличие.

Плакна око в сочните италианки, плъзгащи се покрай мен като кораби, пълни с изкусителни дарове.

Правя се, че нищо не забелязвам.

Внезапно една чернокоса дама с домино се доближи до мен, докато съкровището ми се прехласваше по някаква архитектурна забележителност.

Подсмихнах й се похотливо.

Маскарад. Карнавал. А тази сякаш идваше от друг свят.

Инфарктно положение.

Тя сваля маската си.

Загадъчната дама свлича воала от тайнственост и отдолу се показва… малката!

Същото дебело намазано червило върху плътни устни.

Същите изгарящи очи.

Дълбок белег на бузата й, струйка кръв се стича по брадичката й.

Не! Това не е възможно!

Мръсницата отдавна трябва да е станала основно блюдо за банда разюздани червеи!

Какво прави тук?

–          Липсвах ли ти?

Наяве ли чух този глас или го прошепна в главата ми?

Пресегнах се да я докосна, да се уверя, че мозъкът ми не ми погажда подли трикове.

Но нея вече я няма.

Полудявам ли?

–          Мили, какво ти е? Изглеждаш, сякаш си видял призрак!

IV

Да, полудявам.

Откакто се върнахме от романтичното приключение, вече не съм същия.

Стряскам се от всяка жена, която дори приблизително напомня на малката.

Не бях страдал от кошмари, дори и от леко гризване на неспокойна съвест.

А вече ме бе страх да заспя, защото знаех, че щях да сънувам само нея… и бруталното й убийство.

Забавен каданс.

Кадър след кадър.

Онази сутрин счупих огледалото, защото съзрях отражението й зад себе си, докато се бръснех.

Безумен поглед, адски кръгове под очите, черни петна по лицето.

Мъртво момиче с проядени от гроба дрехи.

Фатална жена със съблазнително алена кръв, стичаща се от гърлото й.

Раните й зеят широко, зловонният й дъх ме лъхва.

Събуждам се, обръщам се към спящата до мен.

Съпругата ми е изчезнала и на нейно място се е изцъклило с огромните си черни очи и хлътнали бузи онова чудовище.

Всички около мен са силно разтревожени.

А жената не спира да се държи толкова сантиментално-загрижено, така майчински, че ми се повръща от нея.

Иде ми да я удуша, но така или иначе съм достатъчно вече затънал в женска кръв и телесни остатъци, нямам нужда от още един воденичен камък.

Вчера стана съвсем зле.

Заварих дъщеря ми да се маца пред огледалото с гримовете на майка си.

Бе си сложила неумело червило и изглеждаше така все едно е пила кръв, сенките бяха размазани по очите й като в някаква гротеска.

Не съм й посягал откакто се роди, но при тази гледка усетих как маниака от онази нощ се вселява в измъчения ми ум.

Хванах я за косите и я завлякох насред стаята без да обръщам внимание на отчаяните й писъци.

–          В тая къща няма място за гримирани курви, ясно ли ти е? Само на десет си, а вече какви ги вършиш? Какво ще направиш после, ще почнеш да си разтваряш краката за всеки дангалак в училище ли? Слушай ме, момиченце, че ще те пребия.

Следващото което помня бе как майка й едвам изтръгна ридаещото дете от ръцете ми.

Последва най-жестокия ни скандал, при който тя заяви, че това минава всички граници и че иска да се изнеса.

Животът ми окончателно излизаше от контрол.

Действах изцяло по инстинкт, замаян от адреналин и металния вкус на кръв в устата си. С олюляваща се походка се насочих към вратата и тръгнах нейде навън като пиян.

Малката вещица ме чакаше долу, седнала на стълбите като бездомно куче.

–          Умри, мръснице, разкарай се! – яростният ми вик отекна из празния жилищен блок.

„Вече съм мъртва, жребецо. Нима си забравил?”

Този шепот в главата ми се забива като скалпел.

Посягам да я хвана за мръсното вратле и да свърша веднъж завинаги с нея.

Тя се разтваря във въздуха.

Появява се отново на следващата пряка.

Приличам на обезумял клошар, който се движи на автопилот, с кървясал поглед.

Някаква млада жена ме гледа изплашено и бърза да се отдалечи.

Какво падение.

Стигам офиса си, единственото място на което намирам спасение в тези странни дни.

Червен надпис на бюрото ми… алено червило.

„Следвай ме.”

Глупава ученичка, не можа ли да измислиш нещо по-добро?

Викам секретарката си, крещя й като обезумял, а тя ме гледа учудено и мига пеперудено.

„Никакъв надпис не виждам, господине, сигурен ли сте, че не ви е зле? Да викна ли лекар?”

Де да можеше да помогне.

Ще ми трябва екзорцист.

Връщам се обратно към дома си, а в шепота на есенните листа и свирнята на вятъра е вплетен безумен момичешки смях.

V

След като се окопитих, впрегнах всичките останали ми актьорски умения.

Паднах на колене пред жена ми и я замолих за прошка, каещ се и болен грешник.

Сълзите ми намокриха протегнатите й ръце и тя ме притисна до тялото си, сякаш бе спасителен пояс.

Помолих я за оше един шанс.

Милозливата глупачка се върза и даже убеди намусената ми и наплашена дъщеря да дойде при мен.

Тя колебливо прие извинението ми.

Ала страхът в очите й не можеше да бъде изличен.

Бях пречупил нещо в невидимата връзка помежду ни и усещах, че никога няма да бъде същото.

Още утре щях да отида на гроба на малката уличница… за да я разкарам веднъж завинаги.

Не знам как, но трябваше да я прогоня.

Няма да ме пречупи.

Прокълната да е вовеки веков, няма да ме лиши от разсъдъка ми и всичко, което съм градил до сега.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s