Кучки


Natalie Portman & Mila Kunis Lesbian Kiss from...

Продължение на Your sugar, your cream и Your worst nightmare


I

Аз и тя в едно сумрачно кафене.

Озърта се като преследвано животно.

Личи си че това не е нейното място, чувства се неловко извън територията си.

Това е целта ми – хората разкриват толкова много от мръсните си малки тайни, когато са несигурни.

Полумракът, разсейван само от газените лампи, скрива чертите на лицето ми.

Ала аз виждам нейното перфектно – фина, с огромни кафяви очи, нервни движения на тънките пръсти.

За повечето хора тази жена вероятно изглежда кристално чиста, почти девствена.

Но не забравяйте, че повечето хора не могат да виждат по-далече от носа си.

Понякога няма да разпознаят порока, дори да им избоде очите.

Прекалено обсебени са от собствената личност.

Кога за последно сте поглеждали в очите на събеседника си?

Имам предвид наистина да надзърнете и да съзрете мръсотията и тъмните ъгли в края на тунела?

Никога, нали?

Да, така е много по-удобно.

Не е нужно да виждаме налудничавото пламъче, гнусните желания, мрачните помисли, ако просто можем да се престорим, че ги няма.

Няма нищо по-кошмарно и трудно от това да свалиш нечия маска.

Дали няма да полудееш ако видиш какво се крие отдолу?

Повечето хора предпочитат да извърнат поглед и да се надрусат с някоя сладка илюзия.

Аз обаче изпитвам маниакална страст и клинично любопитство към всичко скрито и грозно, което обикновено потулвате под килима.

Въобразявате си, че ако го скриете, никой няма да разбере?

Аз винаги ви наблюдавам.

Ако някога се срещнем, по-добре не ме гледайте в очите, ако не искате да ви разлюспя пласт по пласт.

А тази тук бавно и старателно сваля защитните си пластове, като неумела стриптизьорка.

Съблича се в транс.

Остава гола и обречена.

И то даже без да го осъзнава.

Стиска чашата си с кафе, слепоочията й бълбукат от шампанизирана кръв.

Казвам й нещо с кадифения си, успокояващ тон.

Не искам да получи инфаркт преди аз да съм получила задачката си.

Приготвям се за нещо апетитно.

II

–         Слушам ви.

–         Казаха ми, че… предлагаш специални услуги.

–         Само за специални клиенти.

–         Надявам се това да ме превърне в особено специална за теб. – подава ми дебел, напращял плик, който поглеждам бегло и отстранявам без особен интерес.

–         Толкова в предплата и още толкова, когато го довършиш. – Белите й зъби изскърцват като старателно наострени ножове.

–         Мислиш, че можеш да ме купиш? – подсмихвам се и всмуквам от цигарата си. – Парите са сладко изкушение, ала не достатъчно, за да станеш… специална. Аз се храня от истории. Разкажи ми твоята… и кой знае, може да ме осени вдъхновение.

Постепенно разкрива личната си драма пред мен.

Да, надутата кучка определено е истински психопат под всичките пластове наивност и престорена чувствителност.

Иска да контролира всичко.

Не приема отказ.

Бас държа, че когато се чукат страстно желае да е отгоре.

Ала е прекалено „лепната” за имиджа на добро момиче, за да си го признае.

–         Значи искаш да го накажеш за грях, който още не е извършил?

Груб и вулгарен смях.

–         Аз го създадох, момиче. Тъпото копеле нямаше да е до никъде, ако не бях аз. Длъжен е да ме боготвори, задето се отдадох точно на него. Не ме заслужава. Ще го накарам да пълзи и да си получи заслуженото.

–         Искаш дъщеря ти да отрасне без баща? – дразня я с двусмислена усмивка.

–         Ти какво, морал ли ще ми четеш или ще работиш за мен? – съска и се гърчи като змия в капан. – Мислех, че си имам работа с професионалист. Явно са те надценили. – Понечи да стане и да си тръгне.

–         Не са те излъгали. – Облегнах се и я заковах само с един удар на чука. – Ала това ще ти струва двойно.

–         Парите нямат значение. – гласът й трепереше от нервна възбуда. – Ще ти платя колкото желаеш, ще ти дам всичко, което искаш. Но искам нещо наистина…

–         Съсипващо? Моля, седни и нека поговорим делово. Мисля, че имам идея, която е точно за теб. Ще ти предложа нещо наистина… специално.

III

Колко по-зле може да стане?

Вече не можех да спя, да се храня, да работя, дори да вървя по улиците без да ме е страх от това, което ме дебне зад ъгъла.

Само като гледах към жена си и дъщеря си, се изпълвах с необяснима злоба и омраза.

Не бях далеч от деня, в който щях окончателно да премина отвъд ръба на лудостта.

Нямах какво да губя.

Станах както обикновено, насилих се да изпия малко кафе, за да свестя донякъде изтощения си мозък.

Целунах я, за да приспя подозренията й и посегнах да щипна малката по бузата.

Тя се дръпна напълно инстинктивно, сякаш я бях опарил.

Половинката отново зае позата на загрижена майка-кърмилница и едвам се сдържах да не й фрасна един в лицето. „Сигурен ли си, че си добре, миличък? Дали пък днес да не си останеш вкъщи?”

Измислих някакво оправдание и се измъкнах от апартамента преди да ме е заляла с поредица от въпроси.

Странно бе, че кучката не ми се яви.

Сигурно ме чакаше там.

През цялото време, докато пътувах с колата си, нервите ми бяха настръхнали от отвратителното очакване.

Дали щеше да изскочи и да се забие в предното стъкло?

Дали нямаше да усетя зловонния й дъх в ухото си?

Дали няма да изпълзи между краката ми с онази грозна усмивка?

Нищо не се случи.

Ала докато стигнах до там се бях изпотил поне десет пъти, а сърцето ми думкаше, сякаш бях надрусан.

Същата горичка.

Същите зловещо шепнещи листа.

Преди да започне да ми се явява никога нямаше да се сетя за лобното й място.

–         Излез, малка курво!

Мълчание.

Гробовен мрак обгръщаше дърветата, макар да бе ранна утрин.

–         Знам, че си тук някъде… и ме дебнеш. Само че криви ще ти излязат сметките.

Нестроен грак на някаква птица.

Нито следа от нея и миризливия парфюм, който усещам всеки път щом е наблизо.

–         Върни се в ада от който си изпълзяла. Върви там и си устройвай оргии със силите на злото и всички демони, докато не се разпаднеш. Без мен, обаче, ясно ли ти е?

Това смях ли беше?

–         Къде си? Покажи се най-сетне, за да се разправя с тебе.

Паднах на земята и започнах да ровя с ръце меката, рохкава пръст.

Трябваше ми някакво доказателство, каквото и да е, знак, че е мъртва и че всичко това са халюцинации, породени от съвестта ми.

Дълбаех, дълбаех…

… а нямаше и следа от нея.

Всичко в природата сякаш ми се надсмиваше.

–         Къде си, дяволите да те вземат? Точно тук те погребах! – викът ми се разби в короните на дърветата.

Блудкавият ужас ме задави като някакво отровно питие.

Дрехите ми се пропиха от кал и мръсотия, пръстите ми се разкървавиха от малките, остри камъчета. Пред мен зееше пропаст, а нямаше и следа от нея.

Да не би да бях объркал мястото?

Или това бе част от тактиката й?

–         Тръгнал си на пътешествие от другата страна и си решил да ме зарежеш сам-самичка? – усетих шепота й в тила си и желязната хватка на ръцете й около гърлото си.

От къде толкова у сила у това крехко създание?

Давех се, пред очите ми изплуваха огромни кървави петна.

Нечленоразделни звуци излизаха от устата ми, докато тя ме душеше.

Цялата ми енергия изтичаше от тялото ми, сякаш я смучеше огромна пиявица.

Внезапно тя ме пусна и ледения декемврийски въздух атакува дробовете ми като стрела.

Поех си жадно въздух и се залюлях напред – дали от замайването или защото някой ме бе блъснал.

Паднах право в отворения гроб.

Смехът й дълбаеше тунели в мозъка ми.

Когато се свестих се оказах заобиколен от безброй дребни фигурки.

Момиченца.

Не по-високи от собствената ми дъщеря.

Дълги, лъскави коси.

Черни, надиплени роклички и бели престилки.

Те… нямаха лица.

Не просто безизразни – зловещи малки манекени с опната бяла плът наместо черти на лицето.

Ръцете им ме опипват целия и в това няма нищо еротично, нито възбуждащо.

Готвят се да ме разкъсат.

Чувам някакво странно мучене в ума си.

Армия зомбита.

Нейния глас на фона на този влудяващ шум.

–         Давайте, момичета, нали не искате госта ни да помисли, че сме негостоприемни?

Остри нокти оставят кървава диря по плътта ми.

Крещя от диво отчаяние.

Лицето й се навира в моето.

–         Не ти ли харесват моите малки приятелки? Счетох че ще са ти точно по вкуса. Не си ли падаш по младички?

Бялата плът се разтваря и демончетата впиват грозните си зъби на акула в мен.

С последни сили размахвам ръце, за да ги разкарам от себе си.

Без успех.

Мъртвата лолитка ме обяздва сред морето от немъртви изроди. Прониква в устата ми с език и усещам как я изпълва с кръв и червеи.

Вече не мога и да извикам.

Мракът милостиво покрива очите ми.

Следващото, което помня бе как един откършен от бурята клон ме шибна жестоко през лицето.

Беше тъмно, грозна полунощ в средата на декември, а луната ми се зъбеше като зла старица.

Студът хапеше кожата ми, тялото ми бе разрязано от порой болка.

Нито малката кучка, нито онези чудовища се мяркаха където и да е.

Краката не ме държаха, затова със сетни сили запълзях към колата.

И малкото, останало от дрехите ми бе разкъсано от клоните и камъните.

Ала не ми пукаше.

Всичко бе свършило.

IV

–         Господине, за пореден път ви казвам! – сухият, слаб полицай говореше тихо и равно, ала раздразнението му клокочеше под повърхността като слаб огън. – Два екипа претърсиха района, който ни описахте, и няма следа от труп на тийнейджърка. Освен ако не броим скелета на една лисица.

–         Н-н-н-о т-т-това н-не е възможно. – Мъжът с разрязано лице и безумен поглед се тресеше на стола, на границата на делириума. – Лично аз я наръгах тринайсет пъти. Виновен съм. Предавам се. Повече не мога. Моля ви, заключете ме, само ме дръжте далеч от нея.

–         Вижте какво, имаме предостатъчно реални престъпления, за които да се тревожим. Просто се приберете, вземете си душ и се наспете. Вървете на психиатър. И не ни занимавайте с халюцинациите си.

–         Аз убих момиче, дебил нещастен! Ей-така ли ще ме изпратиш да си ходя? Ами ако утре посегна на дъщеря ти?

–         Трудно ще ви е, с оглед на факта, че нямам дъщеря. Но отказвам да се занимавам с мнимата смърт на някаква тийнейджърка, на която даже не знаете името и чието описание е почти като на всяко момиче, което човек може да срещне на улицата.

–         Трябва ли да знам името на всяка непълнелотна курва, която съм чукал? – злобно озъбване. – Трябва ли да го знам и за да съм я убил?

Тежка въздишка.

–         Господине, казвам ви го за последен път и дано ме разберете, защото губя търпение. В момента в който открием и кичурче от косата на въображаемата жертва, лично ще ви закопчая и ще се постарая да ви вкарам в една килия с всички останали изроди. Но до тогава няма как да ви пипна.

Един плачлив глас ги прекъсна.

–         Аз ще се погрижа за него, господин полицай.

И двамата се извърнаха.

Гласът принадлежеше на дребна, руса жена с болезнено свити пръсти.

–         О, вие трябва да сте госпожа…

–         Точно така. – Тя изглеждаше напълно съкрушена. – Много ви благодаря, че ми се обадихте. Последните няколко дни клетият ми съпруг не беше на себе си. Не подозирах обаче, че нещата са чак толкова зле. – Разхълца се в носната си кърпичка.

–         Мила, какво става тук?

–         Дойдохме да те приберем, скъпи. – чак сега обърна внимание на типа с очилца до нея, както и на двамата, облечени в бяло. – Не си добре, разбираш ли го? Трябва да те лекуват. Не бих могла да живея с теб като си такъв. – Колеблива усмивка. – Всичко ще се оправи, бебчо.

–         Моля? Не, не съм луд! Има някакво недоразумение, какво си мислиш, че правиш?

Всички, дори и опечалената невеста, се подсмихнаха на тази му реплика.

–         Ние ще решим това, сър! Трябва да дойдете с нас сега. Ще се погрижим за вас. Как да го направим, по лесния или по трудния начин? Не ни карайте да използваме транквиланти.

И тогава той я съзря за пореден път. Стоеше там и му се хилеше победоносно. Облиза отвратителните си устни и го подкани с пръст.

– Ето я! Виждате ли! Не си въобразявам, кажете ми че я виждате. – и той се втурна с протегнати ръце в опит да улови въздуха.

– Ето, кучко! Загубих всичко, което имах заради теб. Предавам се, ще гния в затвора. Дано да си доволна! Сега ще се разкараш ли веднъж завинаги?

Лекарят въздъхна.

Жената изхлипа.

Полицаят присви рамене. И по-трагични случаи бе срещал.

–         Явно ще е по трудния начин.

Крясъците му постепенно утихнаха, когато двамата санитари го хванаха, а лекарят вля съдържанието на инжекцията в кръвта му.

Никой не обърна внимание на усмивката по лицето на русокосата, докато изнасяха упоения й, леко полудял благоверен.

V

–         Класна работа, скъпа! Не съм се и надявала на нещо толкова добро!

Още малко пяна щеше да й излезе от удоволствие.

Отново двете бяхме в една стая – анонимната хотелска стая от която бе започнало всичко.

Диаболичния режисьор и страдащия от шизофрения сценарист.

Тя дойде, за да ми връчи остатъка от парите, които ми дължеше.

Руса, богата, глезена кучка.

Гади ми се от такива като нея – как се хили самодоволно и арогантно, докато се налива с шампанско.

Хвърлям й една презрителна усмивка, докато отпивам бавно от чашата си.

–         Подмокри ли се, когато го вкараха в лудницата?

Тя ме зяпна глуповато и премига на парцали.

–         Най-сетне звучиш като сексуално задоволена жена. Успя ли да свършиш, когато получи каквото искаше?

Поразена е, не знае какво да каже.

Не е свикнала някой да назовава нещата с истинските им имена.

По бузите й плъзва руменина.

Явно не съм била далеч от истината.

Тя предпочита да се направи на неразбираща и продължава да се киска.

–         Предупредиха ме за особеното ти чувство за хумор. Наистина съм поразена, малката. Не вярвах, че някой ще е в състояние да изкара това копеле извън контрол. Арогантния му кучи син. Ще ми кажеш ли каква е тайната ти?

Почва да ми лази по нервите.

–         Майсторката никога не разкрива тайните на занаята. – прошепнах загадъчно. – Просто приеми, че човек може да постигне всичко като прибегне до малко пушек и огледала.

Както и щипка мескалин, ЛСД и малко халюциногенни гъби. Обаче проклета да съм ако разкрия точната рецепта на който и да е, особено на такава като нея. Дори и сестра ми не я знае.

Тя не е очаквала да й кажа.

Не я и интересува.

Постигнала е целта си и е щастлива като прасенце в кочина.

–         Все едно не съм живяла до сега! – лудостта в погледа й лумва като горски пожар.

Гротескно.

Единственото действащо лице в цялата тази трагикомедия, което можеше да се счита за невинна жертва, бе дъщеря им.

Кофти късмет – майка обсебваща психопатка и баща сексуален маниак в лудницата.

Ала мнозина са теглили доста по-лош жребий, така че не губя много време да мисля за нея.

–         Искам да празнувам!

–         Ще се наложи да се въздържиш за известно време, ако искаш някой да се върже на номера ти, че си съкрушена. – отбелязвам сухо.

–         Е, поне с теб бихме могли да го отбележим достойно в някой стриптийз клуб.

Ах, каква картинка!

Кучки от всички страни, обединявайте се!

Новите Телма и Луиз.

Съжалявам, маце, не ми го вдигаш, така че по-добре давай парите и се разкарай обратно в задушния си, еснафски свят.

–         Не, няма да мога, трябва да се подготвя за следващата си задача. – Ставам, прибирам плика с дебела пачка и без свян й посочвам вратата. – Много извинявай, обаче имам полет след два часа.

–         Разбира се. – Поклаща русата си глава сякаш е кукла на конци. – Бизнесът преди всичко. Няма да забравя какво направи за мен. Ще те препоръчам на всичките си приятелки.

Не само е луда, а и болезнено глупава.

–         По-добре е съвместната ни работа да си остане между нас. – Хвърлям й най-ледения си поглед и на нея най-сетне й светва лампичката.

Оскърбена е, ала знае, че я държа в ръцете си.

Не би рискувала да си навлече гнева ми.

Измита се безшумно от стаята.

Най-сетне мога да си отдъхна.

Близначката ми излиза от банята.

Пак е с обичайния имидж, който използваме – къса пола, която едва прикрива бедрата й.

Червило, размазано дебело по и без това плътните й устни.

Бяла ризка, подчертаваща формите й.

Мокра мечта.

Обляга се на прага, скръства ръце и ме поглежда нацупено.

–         Защо все аз трябва да играя курвата и беззащитната жертва?

–         Ами ти за друго не ставаш.

Прегръщам я през кръста като забивам нокти в кожата й.

Целувам я хищно и лакомо по устните.

Тя се усмихва, прави се на сърдита, но възбудата й личи.

–         Арогантна кучка! – съска в ухото ми. – Само защото си по-умната от двете ни въобще не означава, че някой ден няма да се обърна срещу теб!

–         Успех. – заигравам се с кичур от косата й. – Ще предизвикаш същия ефект все едно стреляш в огледалото. Аз съм част от теб, независимо дали ти харесва или не. Ще бъде като самоубийство. А ти си прекалено влюбена в себе си, та да си посегнеш.

–         Не разчитай на това! – Колко е сладка като се прави на злобна.

–         Хайде, принцесо, без драми. Пък и на теб ти доставя такова удоволствие да се държат с теб като с курва и парцал. Обожаваше всяка минута от чукането с него, не се прави. Никога не бих могла да го изимитирам. А и коя съм аз та да те лишавам от това, което те прави щастлива?

Плъзва ръка между краката ми.

–         Колко добре ме познаваш.

***

А някъде там в далечината един мъж в усмирителна риза вие ли, вие срещу луната.

К Р А Й

8 thoughts on “Кучки

  1. А това мен ужасно много ме радва.😉
    Също така греховете и пороците винаги са по-възбуждащи интереса от добродетелите.

  2. в добродетелите няма нищо интересно, да не говорим за възбуждащо. честно казано, всички искаме и говорим за добродетели, но пощръкляваме от порочността. елементарно, но факт. затова мъжете си падат по кучките, макар че уж предпочитат добрите момичета🙂

  3. Е, в повечето случаи се женят за доброто момиче, за да й изневеряват с кучката. Типично е и за двата пола да искат противоположното на това, което твърдят, че искат.

    • затова повечето жени искат да са кучки…да се разходим по сюжета – ‘добрата’ женичка на героя толкова се уморява да я правят на глупачка, че става кучка, нали? това е сякаш генетично заложено у всяка жена🙂

  4. По-скоро кучката винаги е дремела латентно в нея и е чакала подходящия момент да се разбуди. В комбинация с малко повече лудост и параноя, и бомбата със закъснител гръмва. Макар че точно жената на героя според мене си е wanna-be. От друга страна, винаги е забавно, когато героите започнат да живеят свой собствен живот, независим от намеренията на автора.

    • о, това със собствения живот винаги се случва, а ако не се случи, значи героят изобщо не живее! затова обичам да чета неща, в които авторът е оставил вратички и варианти така че да мога да си нарисувам мой вариант на прочетеното🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s