Притежание


Writer's Block

Image by thorinside via Flickr


Всеки път седи на същото място.

В ъгъла на кафенето, до прозореца, безкрайно повторение на един и същ ритуал.

Пристъпва тихо през вратата, оглежда се плахо подобно на заек, готвещ се да скочи в леговището на вълка.

Ситни към стола с разсеяно изражение и прехапана долна устна.

Успокоява се едва, когато се настанява в любимия оазис.

Напрежението видимо се изпарява от мускулите му.

Морето на зелените му очи преминава от развълнувани вълни към ледена стена.

Въобще не отразява опитите на секси сервитьорката да флиртува с него.

Поръчва си с равен глас същото, което поръчва всяка сутрин.

Два пъти двойно кафе.

Черно.

Два шоколадови кроасана.

Девойката се нацупва, обидена от наглото му пренебрежение, и идва към нашата маса.

„Ша поръчвате ли още нещо?”

Приятелката ми се възмущава.

Аз се подсмихвам, без да кажа нищо и изучавам с поглед нацупената лисича муцунка.

Все на някой трябва да си го изкара, нали?

А той дори не докосва поръчаното.

Запалва две цигари, които миг по-късно вече е забравил.

Накрая изгарят в пепелника.

Зяпа през стъклото с отсъстващо изражение, напълно застинал.

Цялото му същество се разтваря в дима от цигарата под 
формата на въпросителна.

Красив е, без съмнение, но не това събужда женското желание.

Непринудената, непресторена тайнственост е като афродизиак 
за впечатлителното съзнание… и разни телесни части.

Както и искреното безразличие.

Хвърлям бегъл поглед към момичето до мен.

Още малко и ще се разтече по стола си, от устата й се спуска тънка лигичка.

Въздиша тежко и се подпира замаяно на масата.

Аз го фиксирам както хищникът оглежда сладка и трудна хапка.

Пръстите ми се движат, независимо от волята ми.

Разтварям черния си бележник и изписвам първите букви от историята.

Облизвам настървено устни, докато напипвам стръвта и му я подхвърлям.

Преди да се потопя в думите, отправям куршумнате реплика към придружаващата ме мацка.

„Забрави го. Вече е мой.”

Тя вдига иронично вежда, погледът й е пълен с насмешка.

„Мой е. Просто още не го знае.”

Тя подхвърля нещо язвително и се връща към сутрешния шоколад.

Спирам да й обръщам внимание, защото в следващия миг жертвата захапа.

Сякаш усетил, че го дебна, изскочи рязко от кататонията си и пое жадно глътка въздух, подобно на давещ се плувец.

Гледа ме. В доскоро безразличния поглед се разбуди нова емоция: ужас, отвращение и параноя, изскочили от помийните ями на тайната му.

Гледа ме така както едно изгубено в гората дете 
се взира в очите на дебнещия го звяр.

Аз пък му отвръщам с най-милата усмивка, на която съм способна.

Погледът обаче ясно издава хищническите ми намерения.

Мисълта ми плъзна към него като черно пипално на октопод.

„Не можеш да се скриеш от мен, пиленце. Винаги ще съм един ход напред.”

Жегнат, той подскочи, събори стола си и чашата с кафе.

После хвърли някакви банкноти на масата и излетя през вратата.

Сервитьорката въздъхна с професионална досада, промърмори едно „Аман от луди!” и отиде да почисти разлятата черна течност.

А той тичаше като обезумял по улицата… следван от пипалата, измъкващи се от сенките.

Мисълта ми течеше след него – черен катран, от който няма спасение.

„Мой си, скъпи. Никой не може да избяга измежду кориците на книгата ми. Съдбата ти е решена.”

2 thoughts on “Притежание

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s