Здрач (not Meyer’s Twilight, fangirlies)


The Dead of Night

Image by Scott Ableman via Flickr

Градът постепенно сваля дневното си облекло и се потапя в нощната омая. Светлините започват да изгряват като безброй искрящи очи: неоновите лампи, прозорците, всички са залени със специфично излъчване, характерно само за тази част на денонощието. Цветът на небето става все по-убийствено син… и красив. При здрачаване детайлите са по-различни, защото тогава нещата се променят. Таените през деня, потискани чувства избиват нагоре и се опитват да излязат от душата. И колкото и да е странно, това се отразява на обстановката. Около нея вибрира напрежение, съдържащо в себе си пълна гама от силни емоции. Те варират от най-чистите до жестоките и тъмните, от красивите до мръсните. Някои успяват да се изтръгнат от затвора други така и не виждат света. Всяка една от тях крие собствена история. Някои са еднакви с други, но уникални по своему. Здрачът, многоцветните реклами, сводът над главите ни, покриващ се с чудна боичка, нещата на които обикновено не обръщаме внимание, самите улици, те знаят стотици, хиляди разкази и непрекъснато, в момента след залеза, на границата, те прибавят нов към своята колекция от спомени. За милионите съдби на хората, раздвижващи кръвта по артериите на града. Отбелязване на това, което не се вижда и чува с прости сетива. Някоя вечер, когато излезете навън, застанете в тих, тъмен ъгъл. Заслушайте се в невидимите щурци. Може би ще чуете нещо.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s