Гадната новогодишна равносметка


Compass with inclinometer

Image via Wikipedia


Отлагах дълго тази неприятна за мене дейност. През повечето години дори се старая да не прибягвам до нея, защото предпочитам да живея в настоящето и рядко разбутвам жужащия, зловонен кош на миналото. Но при един от обичайните ми сутрешни разговори на двойна доза кафе и зад дебел монитор с уважаемия от мен гущеров крал Нинко, той ми сподели от мъдрите си мисли. Точният цитат ми се губи (малко ли алкохол се изпи от тогава?), но общата идея бе, че трябва да сме искрени, твърди и категорични, тъй като не разполагаме с безкрайно време. (Прощавай ако не съм проследила докрай тънката ти мисъл, приятелю!). И е прав, дяволите да го вземат. Следващата година има невероятния потенциал да си остане последния камък от пътя на живота ми (както и всяка следваща). Така че ще се наложи да я щурмувам с всички сили, та да мога след още 365 дни да положа морно чело върху финалната линия и да въздъхна със заслужено облекчение „Добра година беше!”. Или поне не твърде лоша. Глътка въздух… и отново в джаза. Мачкащо ежедневие, алкохолни нощи, секс до дупка, препускане по различни дестинации, писане до късни доби до пълно изтощение на нервните клетки. Или лежерно отброяване на миговете под златни слънчеви лъчи и мек отблясък през чашата с коняк. Въпрос на избор.

Работа. Същото, с което се занимавам през последните две години и горница. Кофти човешки съдби. Интересни истории, които с малко повече фантазия могат да бъдат преразказани и преобразени, така че никой да не ги познае. Някой ден. Дълги работни часове. Промищлени количества кафе и минерална вода. Напрегнато взиране в екрана. Чудя се как така още не съм си повредила фатално очите. (Догодина ми предстои да разбера дали очилата без диоптър ще ми придадат завършен вид на компютърен nerd или особеното очарование на перверзна библиотекарка). Вероятно това е най-дългото обвързване, което съм изживявала и все още усещам тих ужас при мисълта колко бързо лети времето. „Времето тече през пръстите ни като песъчинки” не е клише. Факт е! Поразяващ и смъртоносен, така че тази година ще изхвърля от речника си другото клише – „Има време за всичко.” Съжалявам, че ще ви разочаровам. Време няма. Така че действайте. Ще се наспим в гроба.

Образование. Дипломирах се, почти една година след вземането на държавния изпит. Хип, хип, ура, поредната, която ще се хвали и ще размахва парчето хартийка, наречено „диплома за вишУ образУвание”. Колко съм доволна и колко съм научила в действителност е друга тема на разговор. За пореден път се уверих, че самообразованието (както и самозадоволяването, би добавил някой) е най-сигурния начин да научиш нещо. Поизтупах изгубената си мотивация, направих първите стъпки към излизането от сивия кръг на руслото и затъпяването, в които все повече затъвах. Следващата година по това време може и да гледате първия филм, под чиито финални надписи съм записана като сценарист.

Приятели. Кофти развой на събитията. Поредното разочарование, поредният забит нож в гърба, поредното убеждение, че човек може да се довери напълно единствено на себе си (и последното е спорно). Сега когато втората, кошмарната половина от тази пролет е зад гърба ми, мога да кажа спокойно, че така е било по-добре. Че е трябвало да се случи, че за да претърпиш еволюция, се налага да минеш през счупени стъкла и да изтърпиш малко болка. Но когато си нагазил навътре в гнусната тиня на предателството е трудно да си мъдър или проницателен. При всички случаи истината освобождава. Кървящи рани, зловонна гной, гори и изрязва плесента. Цената на това да изрежеш тумора на заблудата. Прекрасно е!

Но нека не влизаме съвсем в поток от сълзи и лични драми, безвкусно е. Държа да споделя, че през тази богата на събития 2010 година обнових списъка с контактите и включих там редица интересни и разнообразни личности. С някои още се опознаваме, с други вече сме в графа „близки приятели”. Преоткрих и мнозина стари приятели, с които се бяхме забравили.

Това което се опитвам да кажа е че предателството трябва единствено да те обогати. Отмъщението не е опция – загуба на време, енергия, ресурси, които си можел да посветиш на себе си. Така или иначе никой не остава неуважен от живота, нали?

И най-вече супер много се радвам, задето се запознах с колеги – бъдещи кинотворци, най-вече с Аксиния, Михайло, Гергана и Люси. Радвате ме през сивите ми дни. И съм неприлично щастлива, задето ще прекрача новото десетилетие именно с вас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пътешествия. Тази година за първи път направих това, което заплашвам, че ще сторя отдавна – грабнах си раницата и тръгнах сама по пътищата на родината. Омръзна ми да уговарям разни хора (те си знаят кои са) да пътуваме някъде и реших, че ако чакам да събера сериозни пътешественици около себе си, ще си умра без да съм ходила където и да е. И отчасти вдъхновена от най-лудата си колежка в службата, която прекосява още по-далечни територии, направих план, и една сутрин просто хванах първия влак… Останалото си е преживяване. Заслужава си. Недейте да отлагате, че животът ви ще мине в очакване на съвършения момент. А такъв няма. Единствено съжалявам, че не останах за рождения си ден в Пазарджик, за да можем с уважаемия от мен Иво Цветков да се напием както си трябва на славния Остров. Но това може да стане и до година. А и щях да изпусна невероятното премеждие – прибиране до София за четири часа вместо за два, след като някой беше подпалил релсите. Жалко, че батерията на фотоапарата ми беше паднала. За малко щях да участвам в следващата национална трагедия. Още ли мислите, че имате време?

През следващата година възнамерявам да продължа опознаването на родните пътеки, природа и скрити кътчета. А също така и на съседните страни. Колкото и да съм заета, ще намеря време. Пък ако някой има желание да се присъедини към някое от скитанията ми, може да се чувства повече от свободен да потърси контакт със скромната ми личност. Не хапя (освен ако някой не си го поиска), не мрънкам, търпя стоически кофти климатични условия. Така де, да си сам на пътя е страхотно, но е хубаво човек да има спътник. Примерно ако си изкълча глезена, докато бродя из някоя планина, един придружител би бил направо безценен.

Любов и секс. На гореспоменатия рожден ден майка ми ми пожела да срещна любовта на живота си през тази своя година. По-голямо китайско проклятие от това ако има, здраве му кажи. Май взех, че я срещнах. Май май, ще стане юни. Въпреки, че не вярвам в понятия като „любовта на живота”, и в Главните Буквички, както и че всичко е временно. Не е много щастливо усещане. Несъвършена е до върха на окончанията си. Носи ми един куп неврози и драми, кара ме да се съмнявам постоянно, предизвиква ме. Шизофренична и крайна, като мен самата. Основно ме мъчи. Пробвах се да я преборя. Tough luck. И реших да последвам съвета на уважаемия от мен Оскар Уайлд и да се отдам на изкушението, пък каквото ще да става. Шансовете за happy end не са много на моя страна, клонят към други области. Но аз съм тъпа и упорита. И искам да се преборя. Каквото и да става. Не вярвах, че ще го кажа, обаче се радвам, че ми се случи. Дори и резултата да е природно бедствие, съм безумно доволна от това, че имах смелостта да не я подмина и да последвам гласа на сърцето си (оф, що за глупав израз). Стигнах до извода, че това е истинското щастие. Няма нищо по-отвратително от това да ръгаш истинските си чувства дълбоко в гърлото си с надеждата, че ще умрат от задушаващата хватка. А в същото време да навираш нещо ново там – нещо на което не му е дошло времето и не може да хване корени върху незагаснали въглени. Talk about choke-up!

А що се отнася до секса… ето едно новогодишно къстметче-клишенце: За него не се говори, там се действа. Фантазиите колкото и хубаво нещо да са си остават само фантазии.

Next year. За следващата година планирам да се отдам на всички прекрасни неща, започващи с П, описани от веселата компания в Бингото. Имам много истории за писане, много километри за пътуване, много материал за перкане, тютюн за пушене и алкохол за пиене. И по-малко сън. Толкова много трябва да направя, че мозъкът ми от сега започва да изпушва. И искрено се надявам да успея да фокусирам енергията си… че много енергия без посока си е почти толкова зле колкото никаква енергия.

И за финал, единственото, което мога да кажа на липсващата си публика (Лилия не я броим): Живейте! И не чакайте да стане първи януари, за да започнете.

Славно сбогуване с годината и десетилетието, драги мои!

2 thoughts on “Гадната новогодишна равносметка

  1. Наистина добре подредена равносметка. Периодът с Бингото всъщност катализира поне няколко идеални модела за поведение…

    P.S.: Онзи цитат в началото – твърде умно и уверено звучи, за да съм го казал аз.🙂

  2. Кирилов, благодаря за оценката. Що се отнася до цитата – сигурно е един от брилянтите, родени от махмурлука. Една от онези реплики, които трябва да си записваме, защото после отлитат дори от нашата изтърбушена памет. Ако в прекрасната Фацабуца имаше вариант за запазване на логовете щях да те цитирам дословно, за да елиминирам каквото и да е съмнение за творческа измислица от моя страна.
    Хайде, и весело напиване довечера!🙂 Все пак не прекалявай!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s