Точно в полунощ


Destiny Calls

Image by thorinside via Flickr

Глуповат смях, бутилка шампанско и гърмяща музика.

Закрива лицето си с ръце, докато се смее, превива се, дразни се на свличащите се сатенени ръкавици и силиконови чорапи.

Отмята глава назад, танцува, въпреки че не умее.

Тънките й токчета се хлъзват по гладката повърхност на пода.

От устните й не спира да струи искрящ смях, като на малко дете, което не осъзнава, че пада.

Докато не усети болката в коленете и кръвта в устата.

Ръцете на готиния пич срещу нея я спират от това да разбие поолекналата си хубава главица в пода.

Придърпва я по-плътно, тя усеща „твърдостта” на намерението му да се докосва до ефирната й рокля.

Още от порцията смях.

Социални ласкателства, пропити с шампанско.

Увертюра, осъществявана толкова много пъти – един и същ сценарий, лека промяна на репликите.

Скрибуцаща плоча.

Но е почти полунощ, хубаво й е, навън гърмят фойерверки.

Защо пък да не замъгли сетивата си?

Очите му са тоооолкова хубави.

Остават секунди до сливането на малката и голямата стрелка в дванайсет.

Алкохолът и настървената похот лъхват върху алените й устни.

Разтваря ги леко, готова да го приеме…

… и сцената се сменя.

Тя се сепва рязко, оглежда се и мига пеперудено, докато пейзажът около нея се оттегля, музиката спира, а участващите актьори се размиват в далечината.

Тъмно е, сама е в празната си стара къща.

Навън вятърът блъска по прозореца й като полудяла жена.

Премигва отново.

Не сънува.

Внезапно домашният телефон изпищява и прекъсва транса й.

Момичето с черни ръкавици и червени устни като на сън се приближава до него и вдига слушалката.

Знае, че нищо от това не е реално.

Не е живяла в тази къща от години.

Телефонът отдавна не работи.

Тя няма как да е там.

Глупав кошмар. Или хапчета.

Или и двете.

Но не може да спре.

Удря се в една изпречила се табуретка, стърчащ пирон разкъсва роклята й.

Едно треперливо „ало”.

Разширените зеници ще изхвърчат от очите й, ноздрите й се свиват като на уплашена кошута.

Туберкулозна кашлица от другата страна на линията.

Глас, който може да си чул в ухото си.

Или шепот от гроб.

– Чакам те.

И с рязък пукот обстановката около нея се разпадна.

Отваря очи.

Отново е на новогодишния купон, музиката все така гърми в такт с експлозивите навън. Някой с пияни нотки в гласа отброява секундите до полунощ.

Пичът я гледа очаквателно.

Но магията е развалена.

Отблъсква го тактично и се оттегля към най-близката тераса.

Той промърморва нещо нецензурно и се насочва към следващата мишена.

А тя се държи за перилата.

Не вижда нищо пред себе си.

Чува само отекващите думи, вплетени в адската, задушаваща кашлица.

12:00.

– Чакам те.

12:01

 

HAPPY NEW YEAR!

 

One thought on “Точно в полунощ

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s