Изнасилването



In the midnight hour she cried- “more, more, more”
With a rebel yell she cried- “more, more, more”
In the midnight hour babe- “more, more, more”
With a rebel yell- “more, more, more”
More, more, more.

 Billy Idol – Rebel Yell

 Резкият звън откъм входната врата прекъсна хармоничното плющене на дъжда.

Той изсъска тихо, зачуден кой ли го безпокои по това вещерно време.

Всичките му приятели знаеха, че току-що се е върнал от три дни тежък път и че има дяволска нужда от почивка.

А и в момента, в който врътна ключа на малкия си апартамент, адът се отприщи от другата страна на вратата.

Дъждът удави улиците и изпълни артериите на града с адска доза адреналин.

Една мълния прекрати опитите на дребния бор в градината да стигне четвърт век.

Кой луд щеше да излезе в такова време?

Умът му знаеше отговора, но упорито отказваше да го приеме.

Отмести завивките и се замъкна към вратата като всяка втора фраза в мислите му бе „насилствена смърт.”

Интуицията му не го излъга.

Тя беше.

Облегната на рамката на вратата, дишаше тежко, сякаш бе тичала през целия път до тук. Огромните й черни очи бяха кръвясали и с плътни черни кръгове под тях от хроничното недоспиване. Треперещите й ръце с лакирани, но изгризани до кръв нокти стискаха цигара сякаш от това зависеше живота й. Черната й коса се бе слегнала по черепа й от дъжда и й придаваше двойно по-безумен вид.

–         Трябваше да те видя. – дрезгавият глас подразни слуха му подобно на шкурка.

–         Пак ли? Мислех, че вече окончателно сме приключили с тези сцени. – Коженото палто се свлече и оголи рамото й.

–         Вината е изцяло твоя! – процеди през зъби тя, все едно се опитваше да сподави физическа болежка. С известно отвращение забеляза засъхналата струйка кръв по устните й.

–         Е, ама много ясно, никога няма да си признаеш грешките. Винаги трябва някой да ти е виновен за драмите, които си спретваш.

–         Не трябваше да се доближаваш повече до мен! – Е, не! Обичайните методи – крясъци, истерии, самонараняване и рязане на вени – само и само да я пусне вътре, за да не се налага да дава обяснение на сънените си съседи в два след полунощ. – Все едно да разръчкаш пчелите в някой кошер и после да се жалваш. Ох, защо съм целия изпожилен! Сам си си виновен! Защо ти трябваше да ме дразниш?

Вече не му издържаха нервите, затова просто се пресегна, сграбчи я грубо за рамото и я издърпа вътре. Пръстите му се впиха в нея като менгеме. Умираше си да й причини още болка. Само че дали веднъж отприщил лудостта и агресията, щеше да е в състояние да ги контролира?

–         Ако още веднъж ми направиш този номер, ще направя всичко възможно да те пратя където ти е мястото. – Притисна я към стената като я държеше за гърлото. – Говоря ти за най-тежка терапия, електрошок, усмирителна риза. Или на някое място, където на никой не му пука за лечението ти. Да те скъсват от бой по цял ден. Но на извратена кучка като тебе това ще й хареса, нали?

Смях като на полудял клоун.

–         Някой май е гледал много филми. Винаги мога да се изкарам беззащитната жертва. Нямаш представа на какво съм способна, как мога да те изкарам най-тираничното копеле, което е съсипало от тормоз фините нерви на клета, чувствителна жена като мен.

–         О, да, със сигурност си съвършена в играта на жертва. Поне веднъж не можеш ли да излезеш от ролята? Или вече толкова си се сраснала с маските си, че ако ги свалиш ще смъкнеш с тях и кожата на лицето си! Но знаеш ли, на мен ми омръзна целия този извратен карнавал. – Изпита остро гадене и някаква древна, праисторическа умора. – Защо просто не си намериш някой друг – подобен на тебе. Ще си спретвате спектакли, докато животът напълно не ви писне и не се застреляте взаимно.

–         Не съм дошла тук да ме поучаваш. – Тонът й бе изненадващо леден. Тъмните й очи светеха с хладна решителност, подобна на острие – нетипична за такава страстна натура. Плъзна палтото по мократа си кожа и то се свлече в краката й. Крехкото й, тресящо се от студа тяло бе обвито само от някакво бельо, което трябваше да я кара да изглежда неустоима. При други обстоятелства сигурно щеше да бъде впечатлен. Ала треперещата бяла плът, четящите се ребра, обвити с черна дантела и тънките крака, пристегнати със силиконови чорапи трудно можеха вече да го вдъхновят. – Искам те още тук и сега! – Острият тон шибна слуха му. – И не приемам „не” за отговор! – Хвана го за ръцете и ги постави върху гърдите си. Побърканият взор не търпеше възражение.

–         Въобще не ми пука какво искаш! – отстрани се отвратено и я отблъсна настрани. Изтри се в дрехите си, сякаш бе пипнал нещо мръсно. – Искам да се разкараш веднъж завинаги от живота ми. Грешка беше, че те потърсих…

–         И за тази грешка ще си платиш. – Усмивката й силно наподобяваше символа на пиратското знаме. – Заразена съм от теб. Има само една противоотрова. Нима ще ми я откажеш? – Проточи жално гласче, ала иронията й го жегна. Той застана до прозореца и впи пръсти в рамката, докато се взираше в дъжда навън. Сякаш щеше да намери спасение в него. Жената се доближи, обгърна кръста му с дългите си ръце и прошепна в ухото му. – Ще те улесня. Можеш да бъдеш толкова груб, колкото пожелаеш. Покажи ми колко много ме мразиш!

След това рязко захапа ухото му и впи нокти във врата му до кръв. Другата й ръка раздразни слабините му. Накрая вече не издържа и се поддаде на гнусното й предизвикателство. Извърна се и я събори на земята със зверски удар в челюстта. Тя не издаде нито звук. Лежеше си така с разтворени крака и чакащи очи. Нахвърли й се като побеснял и невиждал жена от години. Докато я чукаше на бързи обороти, внезапно го порази омерзението на създалата се ситуация. Преди да го осъзнае от очите му се отрониха няколко сълзи и покапаха по бледите й бузи.

–         Боже! – изсмя му се тя през възбудените си стонове. – Очаквах нещо много повече от теб, гадино. Спести ми жалкия си хленч, чуваш ли! Женчо!

При тези думи играта рязко се обърна. Крехка? Жилавото й тяло и железните крака го стегнаха като в менгеме, ноктите й оставиха кървави следи по тялото му, докато го яздеше. Валкирия от ада – с широко отворени очи, в дъното на които бяха мултиплицирани всичките му страхове, фобии, цялата несигурност. Отметна назад мократа си коса, която изплющя по гърба й подобно на камшик. Наведе се към него и впи зъби в устните му – кръвта им се сля в най-ужасната целувка с вкус на метал. Нямаше сили да й се противопостави. Удоволствието и омразата се сляха в едно слузесто кълбо. В слабостта си се пресегна, хвана я за косите и опъна шията й назад, докато оргазмът ги разтърсваше. Причерня му пред очите – дали от тежкото свършване или дребния юмрук, който се впи в слепоочието му. Писъкът от удоволствие се сля любовно със звука от гръмотевицата.

Когато се свести, жената вече бе изчезнала, сякаш бе част от кошмарно съновидение. Изправи се с разлюлени от преживяването крака и усещане за махмурлук. Улови се за масичката и напипа няколко едри банкноти. Мигаше на пресекулки, докато разчиташе бележката, изписана с обичайния й изискан почерк.

„Перфектно представление, бейби. Заслужи си наградата. Ще получиш новия сценарий следващата седмица по обичайния начин. Нямам търпение да те вкуся отново. Господарката.”

От гърдите му се изтръгна тежка въздишка. Навън дъждовните капки се преплитаха със звука от отдалечаващи се токчета.

One thought on “Изнасилването

  1. Дори и да казва нещо -то е за един.Винаги чете-знам.А всичко не представление!!!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s