Сладките шестнайсет



–          Защо ти треперят ръцете?

Любопитството в странния му, променящ се глас – ту звънък като на момиче, ту дълбок и плътен като на алкохолизиран рок вокалист – ме жегна подобно на дамга. Лъскавите му, палави очи се местеха по цялото протежение на тялото ми, като се плъзгаха по голите ми крака, сбръчкания чаршаф под гърдите ми, потръпващата в нервни конвулсии шия… и тресящите се от тревога пръсти, докато се мъчех да запаля цигарата.

Очите ми пламнаха от раздразнение, устните ми се присвиха, сякаш бях възмутена стара мома. Облях го с класическо презрение и процедих през зъби:

–          Не можа ли да се направиш на кавалер и да се направиш, че нищо не си видял? Все едно да ме питаш защо имам целулит… или пък да отбележиш, че вече са ми се появили първите бръчки.

Момчето се засмя дрезгаво, облегна глава на плоския ми корем, а пръстите му се заровиха между бедрата ми. Не понечих да ги отстраня, но не му и дадох удовлетворението да чуе стоновете ми, макар да ме проряза приятна тръпка. Ръцете ми все още бяха като гумени и не можех да запаля проклетата цигара, та да вложа в малко ред оръфаните си сетива.

–          Много си нервна, бейби. Усещам как всеки момент ще изригнеш. – Лукава усмивка разтегли нежното му лице. – Ужасно секси бомба със закъснител. Мислех, че чукането ти действа като успокоително.

–          Обикновено е точно така. – изръмжах в някаква смесица от наслада и бяс. – Но не и когато разни нахални непознати си врат носа в килера с мръсното ми бельо. Какво ще е следващото, да разгледаш колекцията ми от белези и татуировки и да ме питаш за подробна история на всяка от тях. – Обаче си го биваше дяволчето, усещах как започвам да се разтапям.

–          Изключително много мразя да ми изтъкват недостатъците! – изръмжах злокобно и забих нокти в гърба му. Имам дълги и особено остри нокти, които обичам да използвам.

Той само измърка от удоволствие и не отрази опитите ми да бъда зла с него.

После обърна сивите си очи – съвършено сериозни и хармонични – към моите, и притисна устни към ухото ми.

–          Знам от какво имаш нужда – така би шепнал Луцифер в ухото на обекта на изкушение. – Изчакай ме за минута.

Свих рамене и затворих очи, като се опитах да успокоя дишането си. Някой ден тези пристъпи на паника щяха да ме довършат. Ако алкохолът не го стореше пръв. Имаше само едно нещо, което донякъде утешаваше опънатите ми нерви. Засмях се при мисълта, че това хлапе си въобразяваше, че ме познава… и усмивката ми замръзна, когато усетих горещите капки восък по тялото си.

Момчето стоеше надвесено над мен и щедро раздаваше от пламъка на горящата свещ. Твърде бях потресена, за да реагирам. Никой не знае за този ми фетиш, дори любовниците, които се хвалеха, че съм като петте пръста на ръката им. Дори и „любимият” ми съпруг бе в неведение.

–          Как, по дяволите…

–          Всичко знам аз! – подсмихна ми се самодоволно и остави свещта да догаря в една чаша на нощната масичка. – Виждам надалече… и умея да наблюдавам. Кажи речи, цял живот съм изкарал в наблюдения.

–          Ха! Казваш го сякаш си живял кой знае колко. – изсмях му се, въпреки че ефектът от изненадата още ме държеше. – Човек като навърши осемнайсет и вече си въобразява, че е премъдър.

–          Не мога да кажа нищо по въпроса, маце. Като стана на осемнайсет, ти ще си първия човек на който ще се обадя.

–          Моля? – По дяволите восъка! От тази реплика направо щях да получа инфаркт. – Искаш да кажеш, че…

–          Ти какво, мислеше, че съм по-голям? – вдигна вежди. – Е, много благодаря за комплимента, но съм още в сладките шестнайсет.

Подскочих като ужилена, увих плътно чаршафа около тялото си и се отстраних от него. Представям си как съм изглеждала отстрани – чорлава, със зачервени клепачи и обезумели очи. Гледах го с такъв ужас, сякаш внезапно се бе превърнал в хищна змия и му бяха пораснали още две глави. А дяволът се смееше.

–          Е, на колко да съм? Това променя ли нещо?

–          Променя, и още как! – изръмжах. – Ти с всичкия ли си? Аз съм на трийсет, по дяволите. И съм класическа геронтофилка. – Преглътнах усилено. – А сега излиза, че съм и педофилка. Винаги съм мислела, че някой ден, когато съм достатъчно стара и деградирала, ще се обърна към малките момченца. – Срутих се тежко на близкия стол и се загледах в една точка.

Той се разсмя – тежко, и в същото време по детски.

–          Колко си смешна. Честно, очаквах, че ще си по-разкрепостена. Това ли се случва с човек, когато влезе в сектата на осемнайсетгодишните? – Стана от леглото, без да си прави труда да прикрива голото си тяло и отметна кичур коса от челото ми. – Основавате си таен клуб, където се отдавате на великото удоволствие от това да… си лепите етикетчета по телата?

–          От къде пък реши, че съм разкрепостена? – изръмжах. – Фактът, че с мъжа ми си изневеряваме нон-стоп не означава, че не съм истинска консерва по душа.

–          Явно е така. – Малкият изцъка с език и улови пръстите ми. Шокът вече бе попреминал. – А изглеждаше толкова свободна едно време, когато се разхождаше из хола си след като си бе взела душ. Нарочно отваряше всички прозорци, за да те гледат, а? Леле, как те мразеше онази дебелана, майка ми. Постоянно ми повтаряше колко си пропаднала. А аз само се чудех как да се измъкна от нея и да те погледам още малко.

–          Какво? От къде знаеш всички тези неща? Да не си някакъв вманиачен преследвач? – Отпуснах се назад и затворих уморено очи. Даже вече нямах сили да се шокирам. – Бейби, на твоите години трябва да ухажваш някое младо, хубаво момиче. Да се влюбвате, да се държите за ръце, ей-такива простотии. Не да преследваш баби като мене.

–          Извинявай, бейби – натърти той раздразнено. – Обаче държа да ти кажа, че нито една от пиклите на моите години, с техните мрежести чорапогащници и тонове грим, които си играят на жени, не може да ми даде това, което ми трябва. Пълен въздух под налягане са. Аз пък се кефя на какички, които са врели и кипели в живота. Какво удоволствие можеш да получиш с някаква, при която всичко е само поза?

Не знаех какво да кажа. За пръв път ми се случваше подобно нещо. Хубаво е когато си мислиш, че си изживял всеки възможен сценарий да те сполети подобно… свежо изживяване. Най-сетне почувствах спокойствие, запалих цигарата си и го погледнах прямо.

–          От къде ме познаваш?

Той изрецитира стария ми адрес. Разширих очи от изненада. Вече близо две-три години не живеех там. Фактически откакто се омъжих. Сега се сещах. Дори си спомних него и семейството му. Майка му бе нагласена, застаряваща чалгаджийка, водеща непрестанна борба с морето от тлъстини, в което плуваше. Баща му винаги ме зяпаше като гладно дете, още малко оставаше да му потекат лиги, докато фиксираше деколтето ми. По онова време наистина обожавах да се показвам.

А той бе само на дванайсет…

–          Сещаш ли се какви скандали ти вдигаше старата чанта? А ти я отпращаше само с едно безразлично кимване. Беше толкова над нещата. – Сивите му очи потънаха в мечтания и спомени. – По цели нощи можех да те гледам. Едва ли има нещо, което да не знам. Восъкът, мъжете ти, свещите. Как сияеше кожата ти. Толкова много страст имаше в теб. – Засмя се и опря чело в рамото ми. – Онази кокошка, майка ми…

–          Не говори така. Пък и не забравяй, че носиш гените й. Неизбежно един ден ще откриеш сходни черти с нея, за твое най-голямо неудоволствие.

–          Пепел ти на устата. – изсумтя той. – Та тя би казала, че си ме заразила. Не си мереше приказките. „Курва”, „парцал”, „пачавра”. Беше разпространила слуха из квартала, че си спинозна.

–          Това… обяснява много неща. – Не можех да се позная от разказа ми. Какво изобщо бе останало от наглата и натрапчива ексхибиционистка, на която не й пука за ничие мнение в изнервената и стресирана гадина, в която се бях превърнала.

–          И наистина ме зарази. – прошепна той в ухото ми. – Мечтая си за това чукане още откакто те видях за първи път – на стълбището – с онези високи обувки и безсрамно къса пола.

–          … Всичко това няма значение. Беше магическо време. Каквато и да станеш, образът ти е татуиран в архивите на паметта ми и винаги ще остане там. Такава каквато беше. И тази нощ. Нямаш идея колко се радвам, че успях да го направя за първи път точно с теб.

Ако бях по-сантиментална, щях да се разплача от умиление. Вместо това го хванах за ръката и го вкарах в леглото за още една гореща сесия.

С него се видяхме още няколко пъти през следващите месеци. Бе неразумно, глупаво, знаех, че ако онази дебела свиня надушеше нелегалната ни афера, щеше да ме скалпира и после да ме предаде на властите. Но за първи път от адски много време ме бе хванало сладко безгрижие.

Малкият си го бе върнал тъпкано, задето го заразих със сексуалната си енергия.

Той на свой ред бе влял отровата си в кръвта ми.

Ужасно секси отрова.

В последствие избяга от вкъщи с някаква малко по-неразумна от мен персона – голямата му любов. Но това е друга история.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s