Dusty Road


–         Ще се омъжвам. – Ана захвърли бомбата в лицето ми така небрежно, сякаш обсъждаше дали тази сутрин е пила кафето си с цигара. Можех само да мигам глуповато, като пияница, излизащ от алкохолна кома, и да произнеса невероятно интелигентното:

–         Ъ?

–         Добре ме чу, принцесо. След седмица подписваме. Категорично настоях, че не искам шумни пиршества, нито пък родата до десето коляно. Само най-близките, колкото по-малко – толкова по-добре. – Прониза ме с орловите си черни очи, докато си свиваше цигара. – Ще дойдеш, нали? Никога няма да ти простя, ако не го направиш.

–         Добре, по дяволите, как така? Това е пълен абсурд! Как го реши изведнъж?

Двете бяхме възседнали капака на очукания й от многото път шевролет и тъпчехме крехките, бели листчета с тютюн и щипка джойнт, за акцент. Времето беше кофти, сякаш всеки момент щеше да завали, тежко, задушно, а вятърът образуваше пясъчни бури и ги запращаше в лицата ни. Цяло чудо бе, че успявахме да запалим. Обаче Ана си бе наумила, че трябва да сме навън. А повярвайте ми, никой не може да спори с нея, щом си е наумила нещо.

Изтропа се тази сутрин пред вратата ми и не спря да ми звъни, докато не се измъкнах, с червени очи, чорлава коса и готова да я удуша. Настоя, че отиваме на пътешествие. Не прие възражения, докато не ме натовари на предната седалка, въоръжена с пластмасова чашка нескафе, каквото го обичам, и най-тежкия тютюн, който някога бе влизал в белите ми дробове.

Цупих й се през половината път, а тя не спираше да се смее като малко момиченце,

размятайки русата си коса. Бяхме ужасно странна двойка – аз с киселата си физиономия и измачкани дрехи. И тя – с развята грива и кинаджийски черни очила, сякаш захапала живота за гърлото.

С Ана се познаваме от деца, от времето, когато тичахме извън града, стреляхме по бутилки с прашки, играехме си на жабки в близкото блато и крояхме планове за всичките си бъдещи пътешествия.

И откакто я помня, винаги е говорила с невероятен присмех за сватбите, булките и традиционните символи на светия брак.

В гимназията пишеше гневни есета, а в университета хапливи статии на тази тема.

Моногамията беше чужда на природата й, бе имала повече безразборни връзки отколкото ме бе грижа да броя.

Пиеше като смок, пушеше като комин, готвеше единствено, ако я хванеше вдъхновението, непрекъснато обясняваше, че някои жени не са родени за майки и тя е типичен техен представител.

И сега изведнъж… Не, не можеше да бъде, правеше си експерименти с недоспалия ми, махмурлясал мозък.

–         Той настоява. Казал ми е, че не може да си намери по-подходяща, колкото и да търси и иска всичко да си е по реда.

–         Ами кажи му да се застреля! – вдъхнах дълбоко от цигарата си. Почвах да се задушавам от яд. – Що за гнусно и пошло изнудване е това, по дяволите?

–         Да ти кажа, не ми се разделя особено с него. – Тя сви рамене с такова безразличие, все едно говореше за ненужни стари вещи, които са й много скъпи на сърцето. – Пък и в даден момент те хваща някакво нездраво любопитство. Какво толкова има в тоя прословут брак, че всички се натискат за него, все едно е светия Граал? Познаваш ме, вечно изследвам нови територии.

–         Правиш ужасна грешка. Това не си ти.

–         Нима? – подсмихна се иронично. – А сигурна ли си, че изобщо ме познаваш?

–         Как няма да те познавам? – скочих от колата и й се разкрещях като обезумяла. Държала съм ти главата над тоалетната чиния, докато си си изкарвала вътрешностите там! Заедно сме трошили пощенските кутии и колите на всеки, който се опита да се ебава с нас! Помниш ли като се разби с онзи мотор и лежа месеци наред в оная болница, а? Никой не искаше да те погледне, включително и тъй наречените здравни работници! Тогава кой се грижи за тебе? На кой звъниш в три сутринта, за да си споделиш поредната шашава идея? И смееш да твърдиш, че не те познавам! Шибана, неблагодарна кучка! – Още малко пяна щеше да ми излезе на устата, толкова много й бях набрала, само от една невинна реплика.

–         О, Кат. – засмя се тя мило и звънливо, сякаш нищо не бях казала. – Моето любимо мъничко буренце с барут. Винаги забравям колко бързо палиш и колко лично приемаш нещата.

Стана от капака и се опита да ме прегърне.

–         Разкарай се – изсъсках аз и я отблъснах. – Мразя те, когато се държиш снизхоздително. И хайде по-леко с коментара за буренцето. Остлабнала съм.

Още порция смях.

–         Да, бейби, ти си моя другар по оръжие, това не подлежи на съмнение. Знам, че ако се наложи ще тръгнеш срещу целия свят заради мен. Но знаеш ли… често се питам дали аз самата познавам себе си. – Очите й станаха тъжни и замислени, а долната й устна увисна като на изгубено момиченце. Изражението й угаси гнева ми като струя от пожарогасител. Много рядко бях виждала щурата си приятелка унила.

–         Какво става с теб? Нищо не разбирам.

–         Аз също. Цял живот гоня някакви тръпки, бягам, за да видя какво има отвъд хоризонта. Търся бясно, пробвам какво ли не… но не знам какво ме прави щастлива. Всичко в един момент ми омръзва, и още не съм го приключила… местя се на следващата мишена. Толкова е изтощително.

–         Не съм подозирала, че се чувстваш така. – прегърнах я през раменете. Внезапно ми се видя толкова крехка. – И аз често се питам какъв е смисъла от всичко. Но мислиш ли, че бракът ще те накара да се чувстваш по-добре? Не е ли това поредната отчаяна стъпка в търсене на себе си?

–         Оф, Кат, хайде стига, не сме в час по литература, пък и ти никога не си била по високопарните речи. – Тя се засмя, връщайки се към обичайното си настроение, и разроши косата ми.

–         Сериозно говоря. Това не е просто експеримент.

–         Животът е един голям експеримент, хлапе. Не знаем защо сме тук, правим постоянно някакви несигурни стъпки, често погрешни. Напипваме пътя в мрака и се разкъсваме от съмнения дали не сме сбъркали. Дали не е трябвало да се отклоним километър по-рано. Търсим… без като цяло да сме си изяснили какво.

–         Нима така трябва да бъде постоянно? Да се лутаме в неизвестното и да действаме на метода на пробата и грешката?

–         По-добър начин не познавам, скъпа.

–         Но това трябва да е… нещо, което желаеш с цялото си сърце! – продължих да се противя, напълно отчаяна. Усещах как върви към пропаст, от която няма да се измъкне лесно. – Като онзи див крясък от радост, който изпълва дробовете ти, когато подкараш тази бричка и те понесе в неизвестна посока.

–         Вече… не усещам радостта, Кат. Чувствам се като изпразнена от съдържание. Сякаш съм опитала всичко, изживяла съм всичко. И се насочвам към непознати територии. Кой знае, може точно това да ми трябва. Да ми придаде някаква стабилност, за да набележа следващата си цел. Човек никога не знае, докато не опита.

–         А ако грешиш? – задържах я за раменете и дълго я гледах умоляващо.

–         Тогава просто ще съм сгрешила, ще се изправя и ще продължа пътуването. Кажи, че ще ми кумуваш или ще те удуша.

–         Знаеш много добре, че ще го направя, гад мръсна. – Стиснах я в яростна прегръдка, опитвайки се да й потроша костите, за да я спра. Де тоз късмет. – Но само имай късмет да позволиш на някакъв си мъж да ме измести…

–         Още не се е родил мъжа, който ще измести упорито добиче като теб от където и да е, девойко.

–         … ще ви спретна едно класическо чирпанско клане, заклевам ти се. – добавих с мрачен пламък в очите.

–         Забавно. После може да напишеш продължението на Престъпление и наказание в затвора. Колко би ти отивало само.

Влязохме в колата и продължихме напред.

Вятърът танцуваше с прашния път в особена прегръдка.

Залезът, наподобяващ екзема или някаква особено грозна рана, осветяваше странния им съюз.

А аз чувствах необяснима тъга.

Нещо си отиваше от света.

2 thoughts on “Dusty Road

  1. ‘тъпчехме крехките, бели листчета с тютюн и щипка джойнт, за акцент..’ и ‘Бяхме ужасно странна двойка – аз с киселата си физиономия и измачкани дрехи. И тя – с развята грива и кинаджийски черни очила, сякаш захапала живота за гърлото.’—–>напомня ми за..хихихи!
    Сис,насладих се истински на Dusty Road!Усмихна ме тази мрачна утрин!
    Давай все напред!!
    хх

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s