За светиците и грешниците



Двете млади дами седяха една срещу друга на високите столчета край кухненския барплот. Светицата смучеше обичайното си черно кафе без захар от чашата с нейна снимка и пилеше ноктите си. Грешницата бе подпряла главата си с длани и се мъчеше с някакъв отвратителен коктейл за изтрезняване.

Светицата реши да наруши мълчанието.

– Много зле правиш, скъпа, това ще ти кажа! – изчурулика тя.

Грешницата вдигна черните си очи и повдигна въпросително една от веждите си. Като цяло тя рядко говореше, освен ако нямаше нещо съществено за казване.

–         Искам да кажа, хубаво момиче си, пък така да си пилееш потенциала на дребно. – Светицата размаха поучително пилата си. – Не трябва да си лягаш с всеки, който си поиска, това ти подбива цената.

–         За хиляден и последен път повтарям – отвърна Грешницата със стоическо търпение. – Аз съм тази, която избира с кой да си легне. И ако някой е нежелан, няма сила, която да ме накара дори да го целуна приятелски по бузата. Помисли си за това.

Светицата –  този перхидролен ангел, чиято коса вече бе започнала да посивява по краищата от твърде много боядисване – завъртя презрително очи и продължи с поученията.

–         Е, добре де, обаче това не променя факта, че ако имаш сериозни намерения към някой, трябва да играеш недостъпна. Ако правите секс веднага, ще изгуби интерес и ще се насочи към следващата. – С грациозно строполяване Светицата скочи от столчето и нагласи тесните си дънки с толкова ниска талия, че предоставяха перфектен изглед към бельото й. Розовата, ефирна блузка едвам прикриваше сутиена й. – Намигай му, прави намеци, умилквай се, а после се дръж на разстояние. Така се прави!

–         Знаеш ли какво щях да направя на мястото на твоя евентуален ухажор? – Грешницата приглади червените си коси. – Щях да те изнасиля по най-бруталния начин и после да мина с номера „Курвата си го просеше.”

–         Хм! – изсумтя презрително русата. – Аз няма да се събирам с разни простаци! В моето обкръжение са само добри и почтени момчета. – Тя погледна приятелката си с чувство на превъзходство. – А държа да ти кажа, бейби, едно добро и почтено момче би приел момиче с твоето поведение като „леко”. И никога не би се оженил за него.

Грешницата се разсмя, стана от стола и се насочи към стаята си, за да се облече за работа.

–         Аз пък държа да ти кажа, бейби, че на мен такива добри и почтени лицемери са ми напълно непотребни. – Застана на прага и й хвърли един последен поглед. – А жененият ти любовник влизаше ли в това число?

–         Дори той ме ухажва цяла година преди да му се дам. – изпъчи гърди като горда пуйка Светицата.

Дружката й само изви иронично ъгълчетата на устата си.

Светицата отиде на работа с обичайното добро настроение и се зае със служебните си задължения на продавачка на хот-дог с обичайната небрежност. Когато оплескаше поръчката, успяваше да се измъкне с невинно пеперудено мигане и невинно хапане на долната устна.

В обедната почивка, докато се наслаждаваше на естетиката на приготвения от нея кренвирш, в закусвалнята нахълта най-добрата й приятелка – маникюристката от салона за красота отсреща. Въпросната персона, нека я наречем Дружката, бързаше да сподели със Светицата за най-новия мъж в живота си – Разярения Бик. Била се запознала с него по време на екскурзията си до Италия. В продължение на половин час не успя да опише всичките му добродетели и физически качествата, като широкия му гръб и дебелия врат. Това разпали още повече страстната натура на Светицата и тя вече нямаше търпение да се запознае с екземпляра.

Вечерта Дружката я покани на кафе, за да се запознае с новото й гадже. И тя установи, че милата й приятелка силно преувеличава интимната им връзка. Той нито веднъж не я млясна, не я нарече „мило”, дори не я опипа нагло и собственически. Явно само веднъж се бяха отдали един на друг. Клетата и невинна Дружка, която бе осъзнала, че аферата й с Женения е обречена, кой знае какво си бе въобразила. А Бикът наистина бе апетитна хапка – с повече пари отколко време да ги харчи. Ала намереше ли време се развихряше като истински купонджия, черпеше всички, демонстрираше мускулите си. Мъж-мечта. И Светицата се амбицира да го получи за себе си, като използва своята желязна добродетел.

В продължение на година Бикът, амбициран от недостъпното поведение на Светицата и високомерното й държание, я преследваше, последователно и упорито. Тя от своя страна разви до съвършенство актьорските си умения в етюди пред Грешницата. Убеждаваше я колко е възмутена от свалките на Бика и че никога не би посегнала на мъж, в който е влюбена нейна приятелка. Толкова бе добра, че увери и самата себе си в своята искреност. Накрая Дружката не издържа на напрежението от разиграващия се пред очите й фарс. Скара се жестоко и с двамата, сложи точка на четиригодишния им съюз и се оттегли от сцената. Светицата, освободена от задължението да се преструва на жертва, вече можеше да даде на Бика заслужената му награда. Малко преди първата им любовна нощ мъжът изръмжа победоносно.

–         Да знаеш само от кога го чакам това!

На няколко пъти покани Бика в нейната квартира. Последният, вече поотегчен от придобития трофей, се пробва при Грешницата. Последната обаче попари мъжкото му достойнство с някой и друг саркастичен коментар и той се отказа.

Пък и тогава Светицата го бомбардира с новината, че е бременна.

В следващия акт от тази съвременна българска драма се наложи Грешницата да придружи ридаещата си и неутешима приятелка до акушеро-гинекологичното отделение, за да се отърве от нежелания плод.

Бикът си поигра още малко на загрижен, след което окончателно се отегчи и си би камшика някъде в неизвестното. Никой повече не чу нищо за него.

Грешницата  също я изостави – замина за Лондон, с един от мъжете, на които бе дала пълен достъп, още на първата вечер.

Светицата остана сама в мрачната си квартира, със строшените парчета от своята добродетел. Наблюдаваше посивяващите корени на косата си и проклинаше злата съдба.

Дразнител



Съседът, решил да експериментира върху чувствителния й слух с бормашината си отпново бе на линия. Нямаше спасение. Ако не бе той, то щеше да е лудата в отсрещния блок, която упорито тормози околния свят с оперните си арии в осем, неделя сутрин. Или клошарят, изнасящ серенади, потропвайки върху отдавна изхвърлени и непотребни тенджери. Споменахме ли бабата, която врещи като ощавена по хлапетата от квартала?

Махмурлясалото, недоспало съзнание на днешната ни лирическа героиня крещи от болка и настоява за почивка. Е, явно такава не му се полага, не и в този тънък, панелен свят. Псува, търка кървясалите си от липсата на сън очи и се насочва с бавни, несигурни крачки към кухнята, за да си приготви сутрешното кафе – тази сладка отрова. Докато си инжектира обичайната доза кофеин и се опитва да се настрои, стои до прозореца и скърца със зъби.

Напоследък все по-често й се случва.

Дразнителни разни, усещания, разливащи се по тялото и нервите й толкова силни, че едва ги търпи физически. Като онази високо говореща двойка в кафенето вчера. Сякаш искаха да привлекат вниманието на абсолютно всички към незначителния си диалог. И този смях! Проникващ, подлудяващ, микс между кикота на застаряваща кокона, стъргане върху ламарина и рев на мотор със стар двигател.

Понякога има чувството, че са се съюзили, за да я изкарат от равновесие. Да не би да вземат лудите по света да се свършат. Че тогава какво ще правят психотерапевтите и от къде ще си набавят тлъстите хонорари?

Когато стига дъното на чашата с кафе, умът й е една идея по-бодър, сетивата – една идея по-изострени, дразнението – една степен по-силно.

Но вече желанието за почивка е изтляло, мозъкът се активизира и започва да планира деня. Дали ще планира това, което няма да свърши или подсъзнанието ще задейства невидимите си конци и ще я поведе по пътя, няма значение. Важното е да действа.

В противен случай ще спи четиринайсет часа, ще се събуди с вкиснало усещане в устата си, пулсираща болка в слепоочията, остро гадене и стряскащата мисъл, че е изпуснала нещо важно.

Стигнала до този съществен житейско-философски-задълбочен извод, вече гледа с по-добро око на дразнителите. Ако бе една идея по-съвършено човешко същество, може би шеше да открие музиката в звуците на бормашината или да оцени липсващия музикален талант на старицата и просяка.

На този етап им е просто благодарна, задето не спират да действат като аларма за сетивата й и да провокират реакцията й към околния свят.

Е, поне до следващата сутрин, когато отново ще ги мрази и ще реди сладки приказки по адрес на родата им до девето коляно.

Някой ден дори и техните инквизиционни звуци няма да я разбудят.

А до тогава има твърде много да се свърши.

И твърде малко време.

Тик-так. Още една безценна и подозрително приличаща на останалите минута се удави в океана на времето.