Дразнител



Съседът, решил да експериментира върху чувствителния й слух с бормашината си отпново бе на линия. Нямаше спасение. Ако не бе той, то щеше да е лудата в отсрещния блок, която упорито тормози околния свят с оперните си арии в осем, неделя сутрин. Или клошарят, изнасящ серенади, потропвайки върху отдавна изхвърлени и непотребни тенджери. Споменахме ли бабата, която врещи като ощавена по хлапетата от квартала?

Махмурлясалото, недоспало съзнание на днешната ни лирическа героиня крещи от болка и настоява за почивка. Е, явно такава не му се полага, не и в този тънък, панелен свят. Псува, търка кървясалите си от липсата на сън очи и се насочва с бавни, несигурни крачки към кухнята, за да си приготви сутрешното кафе – тази сладка отрова. Докато си инжектира обичайната доза кофеин и се опитва да се настрои, стои до прозореца и скърца със зъби.

Напоследък все по-често й се случва.

Дразнителни разни, усещания, разливащи се по тялото и нервите й толкова силни, че едва ги търпи физически. Като онази високо говореща двойка в кафенето вчера. Сякаш искаха да привлекат вниманието на абсолютно всички към незначителния си диалог. И този смях! Проникващ, подлудяващ, микс между кикота на застаряваща кокона, стъргане върху ламарина и рев на мотор със стар двигател.

Понякога има чувството, че са се съюзили, за да я изкарат от равновесие. Да не би да вземат лудите по света да се свършат. Че тогава какво ще правят психотерапевтите и от къде ще си набавят тлъстите хонорари?

Когато стига дъното на чашата с кафе, умът й е една идея по-бодър, сетивата – една идея по-изострени, дразнението – една степен по-силно.

Но вече желанието за почивка е изтляло, мозъкът се активизира и започва да планира деня. Дали ще планира това, което няма да свърши или подсъзнанието ще задейства невидимите си конци и ще я поведе по пътя, няма значение. Важното е да действа.

В противен случай ще спи четиринайсет часа, ще се събуди с вкиснало усещане в устата си, пулсираща болка в слепоочията, остро гадене и стряскащата мисъл, че е изпуснала нещо важно.

Стигнала до този съществен житейско-философски-задълбочен извод, вече гледа с по-добро око на дразнителите. Ако бе една идея по-съвършено човешко същество, може би шеше да открие музиката в звуците на бормашината или да оцени липсващия музикален талант на старицата и просяка.

На този етап им е просто благодарна, задето не спират да действат като аларма за сетивата й и да провокират реакцията й към околния свят.

Е, поне до следващата сутрин, когато отново ще ги мрази и ще реди сладки приказки по адрес на родата им до девето коляно.

Някой ден дори и техните инквизиционни звуци няма да я разбудят.

А до тогава има твърде много да се свърши.

И твърде малко време.

Тик-так. Още една безценна и подозрително приличаща на останалите минута се удави в океана на времето.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s