Роли:”Романтикът”



–         Как смееш! – Русият младеж я зяпаше с насълзени очи. Жената със синя рокля премига учудено. Допреди малко го бе притиснала до стената и изследваше упорито с език вътрешността на устата и сливиците му. Ръцете й се плъзгаха по тялото му, рутинно, като на опитна майсторка и тя вече предвкусваше крехката мръвка. Прошепна му съблазнително „Защо не се качиш горе за по едно питие, а?”

Внезапно той се дръпна като ужилен и я погледна с цялата обида, която можеш да прочетеш в очите на честен чиновник, комуто е предложен подкуп.

–         Ъ, моля? – тя се почеса там, където не я сърбеше.

–         Всички жени сте еднакви! – Той притисна драматично ръце към гърдите си. Изражението му бе нещо средно между това на герой от класическа трагедия и човек, поразен от рядко щастие. – Само ме преследвате, сваляте ми звезди, омайвате ме, ползвате ме като ходещ вибратор и после ме изоставяте най-позорно! Аз не мога повече така!

–         Ама ти… сериозно ли? – Първоначалният ступор вече й бе минал. Краищата на устните й вече се изкривяваха в иронична усмивка, която всеки момент щеше да премине в неконтролируем смях. – О, не, ще почина. Каква е следващата реплика? – Тя го изимитира гротескно. – „Къде отиде любовта?” Или не, не, „Аз се пазя за сватбата.”

–         Майка ми ме предупреди за момичета като теб! – Поаленелите му бузи успешно конкурираха цвета на тампоните й в най-тежките дни от цикъла.

–         Да, това щеше да е следващото ми предположение. – Тя вече се тресеше от смях.

–         Моята принцеса не би се държала по такъв просташки начин! – Младежът, да го наречем Блонди, вирна нос и кръстоса ръце пред гърдите си.

–         И къде я тази принцеса? – Жената, да я наречем Колекционерката, не спря да се гаври с чувствителната му душа. – В някой чикибойски сън? Някоя с дантели и бабини килоти? „Дай да си разкопчаем взаимно девствените пояси?”

–         Аз си отивам! – Блонди се фръцна демонстративно. – Ти не си никаква дама.

–         Добре де, сериозно, извинявай. – Колекционерката изтри очите си от избилите я сълзи, приближи се до него и нежно го докосна по рамото като включи най-милото си гласче. – Хайде де, не се сърди и ела да спиш в нас. Нищо няма да ти направя, само ще се гушкаме и ще гледаме филми с Мег Райън. Сърце не ми дава да те пусна в тази тъмна нощ, пълна с хишници. – Тя стоически издържа да не се разсмее.

–         Простачка! – Блонди изрази цялото си презрение с един последен поглед и се оттегли с царствено достойнство. – За какъв ме мислиш?

–         Хей! – извика след него Колекционерката, вече порядъчно ядосана. – Не заслужавам ли нещо за усилията, които положих?  Платих ти вечерята! Цяла вечер те слушах да ми говориш за Даниел Стийл и гоблени! Даже таксито ти платих! И къде ми е наградата?

Можеше да се закълне, че чу тихо изхълцване, но Блонди не се обърна, за да може да разбере със сигурност.

To be continued

4 thoughts on “Роли:”Романтикът”

  1. Та не всичко е игра.Когато става дума за отговорност и удържане на дума към приятел-всичко друго е на заден план

  2. Именно за удържане на дума към приятел ще стане дума в следващата част от историята, Лиле. Stay online.

  3. Често някои мъже не правят разлика между двете, Надя.😉 И в същото време има гейове с доста мъжко поведение. Свят широк, откачалки много.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s