Лош ден


Има и такива дни.

Всички отрицателни фактори, всичко, което може да се обърка, цялата помия, събирана капка по капка специално за теб се смесват и те атакуват със силата на дясно круше в и без това разхлабената ти от нерви челюст.

Политически вълнения.

Катастрофи.

Жестоки скандали.

Тих, потискан гняв и злобно ръмжене наум.

Кална локва по дрехите ти.

Последната капка в чашата.

Твърде много задачи – за повечето от които няма време, или ако има се претупват набързо. Защото предстои още и още.

Списъци с приоритети, усещането, че някой ти диша зад врата и аха, всеки миг е готов да го прекърши.

И по дяволите, да, всичко се обърква! Всичко което е можело да се обърка.

Напрежението вече напира отвътре и има адска нужда да се освободи.

Или пък го оставяш да се натрупа до горе, докато не се наложи да го ръчкаш обратно.

Всяка гадост, за която можеш да се сетиш.

И положителното мислене няма никаква връзка.

Както и наивното убеждение, че няма да можеш да оцениш хубавите дни, ако не преминеш през лоши такива.

В конкретния момент, когато умът ти е залят от прииждащи отпадни води, хич не ти е до философия.

Лечението? Няма.

Връзваш се за нещо и се надяваш когато бурята свърши да си още на мястото си и с минимални физически и морални щети.

Намираш си разни успокоителни – алкохол, секс, хапчета, позитивизъм, бокс.

Заразяваш останалите с хроничното си черно настроение, гръмваш между очите първия, имал честта да ти каже нещо накриво.

Изборът е твой.

Както и надеждата, че „и това ще мине.”

Пийни една студена вода.