Бял косъм


Случва се в съвсем непосредствена, дори банална атмосфера.

Една сутрин просто разресваш косите си пред огледалото, или разкарваш залепилите се косми от яката на палтото си. Може би очите ти още лепнат от нежелаещия да си отиде сън. В първия момент не осъзнаваш и си мислиш, че мозъкът ти играе трикове.

Разтъркваш клепачи, наплискваш подпухналото си от умора лице и се взираш по-внимателно в лъскавата повърхност на огледалото.

Да, без съмнение, там е. Лъскав и самодоволен в белотата си.

С фалшиви претенции за мъдрост.

Честит ви първи бял косъм, дами и господа. (Бръснатите и естествено оплешивящи може да не четат остатъка от този текст, надали ще усетят драмата и вътрешния конфликт в душата на лирическия герой).

В първия момент се чудиш „Какво, по дяволите? Това не трябваше да се случва поне още няколко години! Прекалено млад и незрял съм. До вчера изстисквах тийнейджърските си пъпки пред огледалото, а днес… И какво следва, пусто да остане, какво следва?”

Уважаваният от мен Стивън Кинг го е казал добре. Повечето от нас си мислят, че винаги ще останат на деветнайсет и се оставят на коварната илюзия, че времето е пред тях. И после [цитат] „От къде дойдоха тези бръчки? От къде изникна това глупаво бирено коремче? По дяволите, аз съм само на деветнайсет.”

Да, мили приятели, времето не е спряло.

Не ставаме нито по-умни, нито по-млади, нито по-гениални с всяка изминала минута.

Особено ако изпаднем в плен на идеята, че сме безсмъртни, ще се наливаме с нектар и ще смъркаме амброзия заедно с боговете.

Белите коси, бръчките и първите признаци на остаряване са просто мили и симпатични post-it бележчици, с които природата, Господ или каквото и да е там над нас ни напомнят за нашата преходност.

Чудя се дали Батори не е полудяла точно по този начин.

Представям си я, тази стръвна бивша Лолитка, в обятията на поредния любовник. Червени коси, преплетени върху възглавницата.

Протяга дългата си, бяла ръка и застива от ужас, когато сред морето на сладострастната си грива съзира хилещото се в лицето й послание от старостта.

Часовник, който бавно отброява остатъчните мигове от красотата й.

Понякога, както при добрата стара Лиз, това отприщва вълна от лудост и желание да хапеш от тялото на младостта с кървави устни.

А при други води до смирение и помъдряване.

Трети свиват рамене и си казват, че така или иначе ще се мре… откъсват косъма или го боядисват.

Четвърти се отдават бясно на разкрасителни процедури, обхванати от див ужас. Тъжно е когато си толкова болезнено зависим от имиджа си, вместо да се забавляваш с трансформациите му.

Общо взето, няма значение как ще приемеш факта, че един ден от теб няма да остане нищо друго, освен прах.

Този ден неминуемо ще дойде.

До тогава не си губи времето да се взираш с ужас в белите си коси.

Защото докато се усетиш, може да дойде време за последното ти пътуване.

А колко от нас са готови за него?

Отговор: Никой.

Нямате време за всичко. Но пък можете да използвате това, с което разполагате.

Photo source: http://img3.visualizeus.com

2 thoughts on “Бял косъм

  1. Моя първи бял косъм не го приех толкова драматично. Имам го доста отдавна, май още от дете😀

  2. Едно време даже си мечтаех за бяло кичурче, отстрани на челото ми. Но когато за първи път видях реален бял косъм в чудната си червена грива, се притесних не на шега. Толкова е глупаво.🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s