Диалог


–         И защо така отхвърли нещастното девойче? Миналата седмица не можеше да отлепиш поглед. Цяла локвичка от лиги ти изтече.

–         Аз съм прокълнат. Нито една жена, колкото и да е специална, не може да ми задържи окото за повече от седмица.

–         Ха! Така ли му викат вече?

–         На кое?

–         На това да нямаш ни най-малка идея какво искаш. Проклятие! Колко стилно. Я ми кажи, колко глупачки си вързал на тази въдица?

–         Говоря ти съвсем сериозно.

–         Но разбира се, не се и съмнявам. Представям си те. Меланхоличният поглед, стоическото понасяне на страданието, подчертаното безразличие. Сто процента се продаваш като топъл хляб.

–         Виждам, че те бива в това да определяш цената. Само че дали от практичност не изпускаш най-същественото?

–         О, добър си. Сега пускаш по един достатъчно мъгляв каламбур, та да омаеш главата на бедното пиленце. Караш я да се чувства достатъчно глупава и ошашавена от дълбоката ти философска натура. И сама си слага въжето.

–         Дори за миг ли не допускаш, че съм искрен с теб? По-искрен отколкото съм бил с когото и да е през последните години?

–         Искреността е въпрос на гледна точка. Всеки я разбира както си пожелае и най-често я използва като разменна монета. Седиш срещу мен, слушам те, но чувам само празен монолог – още една фасада.

–         Някой казвал ли ти е че си в състояние да убиеш желанието на човек да прояви чувствителност?

–         Сигурна съм, че имаш добре подготвен репертоар за излизане от такива ситуации. Нали знаеш, реплики според стереотипа, който виждаш срещу себе си.

–         Единствената, която слага стереотипи в момента, си ти самата. Може ли за момент да ми свалиш предварително лепнатия етикет и да ме видиш като човешко същество?

–         И да се потопя в дълбоката драма на твоята неразбрана душа? Да си изплачеш сълзите на рамото ми и да се изсекнеш в съчувствието ми? Не мислиш ли, че сме прекалено стари за това?

–         Стар, това е хубава дума. Точно това усещам в последно време. Случвало ли ти се е да мислиш, че вече си минала през всичко? Че нищо повече не може да те изненада. Да те развълнува. Да те докосне и да разсее блудкавата помия, в която тънеш всеки ден? Всичко е повтаряемо. Реплики, хора, ситуации, глупави роли. Всичко омръзва, рано или късно. Дори страстта.

–         Обикновено се старая да прегризвам тъгата през гърлото преди да ме е обзела. Животът е твърде кратък. И нямаме време за глупости и празни приказки.

–         Виждам, че си идеалната жена за сбъркан смотаняк като мен. Говорим на различни езици. И както върви линията на разговора ни, никога няма да мога да достигна до теб през пластовете. Напълно недостъпна си. Което само засилва моето ожесточение.

–         Обречен си на вечна несподелена любов. Аз ще отлитам. Съжалявам, но си падам по хора с една идея повече живец отколкото виждам в теб. Меланхоличният типаж спира да бъде интересен когато излезеш от пубертета.

–         Бих ти пожелал успех. Обаче житейският ми опит показва, че накрая ще се озовеш на моята позиция. Един ден хората просто се уморяват… от всичко. Включително и да демонстрират енергия.

–         Какво друго ми остава освен да доказвам, че не си прав?

–         Какво друго ми остава освен да завиждам, че все още си в плен на илюзията? И че все още вярваш в нещо, въпреки циничната маска.

–         Кой ти казва, че е маска?

–         Ще си говорим пак като се видим отново.

–         Забавлявай се с проклятието си. А ако откъснеш поглед от него, можеш да видиш доста интересни неща.

3 thoughts on “Диалог

  1. Аз си имам прекрасна връзка и съчувствам на неуспелите.Друго е да знаеш че имаш човек до себе си.Винаги разчиташ на всичко

  2. Pingback: Tweets that mention Диалог « Хрониките на графинята -- Topsy.com

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s