Двама в бара


I’ll be glad when you dead, you rascal, you!
I’ll be glad when you dead, you rascal, you!
You know you done me wrong,
You done stole my wife and gone.
I’ll be glad when you dead, you rascal, you!

Louis Armstrong

Забелязах го почти веднага, след като навлязох в задименото и претъпкано заведение. Беше се облегнал в едно ъглово сепаре, обвит от облак цигарен дим и с чаша уиски в ръка. Някаква мадама в лъскаво трико се бе облегнала на рамото му и му бърбореше нещо с налудничава усмивка на лицето си. А по неговото, както установих, когато ги доближих, се четеше абсолютната мирова скръб.

Не бях вярвал, че някога ще го срещна отново.

Нямахме общи познати, не посещавахме едни и същи заведения, движехме се из различни социални кръгове. Ако момичето, с което излизах, не ми беше определило среща именно в този бар, сигурно щяха да минат години преди съдбата да кръстоса пътищата ни в някое вселенско ъгълче.

Нямах кой знае каква причина да осъществявам контакт с човека, с който бяхме делили една жена. И въпреки това нечии невидими конци ме дръпнаха към масата му.

– Извинете – прокашлях се. – Може ли да седна при вас за малко? Чакам един човек, а тук всичко е фраш, даже на бара.

Коконата, чието лице бе дебело наслоено с пудра и най-ужасното яркочервено червило, ме изгледа презрително. Въпреки че спортувам активно и жените определено са оценявали релефа на тялото ми, не съм от мъжете, по които се заглеждат този род „дами”. И да си кажа правичката, няма да си прережа вените от мъка заради това.

Тя се опита да разиграе сцена, като заяви, че прекъсвам романтичния им момент. Докато гледах безумното отегчение в очите на „половинката” й, едвам успях да сдържа смеха си. Когато това й изказване не произведе нужния ефект заяви, че през цялата вечер съм я свалял и бройкал. Нищо, че бях влязъл в бара преди две-три минути. Обясни на кавалера си, че е длъжен да защити честта й. Той сви рамене и продължи да си пие уискито. Накрая от очите й бликнаха сълзи, тя му удари един тънък шамар, стана и се отправи към следващата жертва на която да продаде сълзливата си история.

Чак тогава от него се изтръгна въздишка на облекчение. Махна с отривист жест към най-близката сервитьорка и ме изгледа с кучешка благодарност.

– Приятел, мерси, че я разкара. От няколко дни се опитвах да се откача, обаче е като пиявица. Обичала ме била, искала да е с мен и така нататък. – Изтри въображаемата пот от челото си. – Казвай какво пиеш, черпя. – Девойката на високи токчета и с изморени очи вече чакаше поръчката. Щях да го разочаровам.

– Благодаря, не пия. – Новият ми „приятел” се ококори срещу мен и се засмя гръмко. Поръча още едно уиски за себе си, след което ме изгледа с професионално любопитство.

– Какво правиш тогава на подобно място? – думите му преливаха от насмешка. – Сладкарницата е малко по-надолу. Да те черпя едно мляко с какао?

– Приятелката ми ме накара да се срещнем тук. – Погледнах към часовника си. – И вече сериозно закъснява.

– Жени… – присви устни мъжът. Беше със смачкана риза и нелепа шапка ала Филип Марлоу. В цялостния му вид имаше нещо не на място. Но не можех да му отрека магнетизма. Разбирам защо тогава тя не му бе устояла. И държа да уточня, че съм сто процента хетеро. А знае ли човек, може и да съм толкова сто процента хомо, но да съм го погребал в дъното на ума си. В краткия си живот съм се уверил, че често човек дори не познава себе си.

– Като си говорим за жени… – проточих бавно и се усмихнах двусмислено. – … ти въобще ли не ме помниш?

Знаех си, че ще предизвика желаната реакция.

Събеседникът ми видимо пребледня и се залови за чашата си. Черните му очи щяха да изхвръкнат.

–                    По дяволите… не… не може да бъде! – Гласът му затрепери от параноя. – Много ли пиян бях? Да не би да съм позволил да…

–                    Явно често ти се случва да провеждаш такива разговори, а?

–                    Никога с друг мъж. Виж какво, ако…

–                    Не се коси, не си чукал мен. Нито пък аз тебе, макар че в един момент от живота ми толкова не можех да те понасям, че изпитвах желание да ти причиня много грозни неща. – Облегнах се назад. Той отпи замислено от чашата си. – Само изчука и открадна гаджето ми.

–                    О… това ли било. Е, добре… Ако очакваш извинение, няма да го получиш. Правил съм неща, с които въобще не се гордея, да. Ама така и не се научих да се извинявам.

–                    За което ще съм ти повече от благодарен. Едно извинение, особено когато е неискрено, не оправя нищо. Особено ако си хванал жена си с друг върху собствената ти спалня. – Междувременно си бях поръчал сок от сервитьорката. Тя ме изгледа, все едно внезапно ми бяха пораснали две глави. Често ми се случва.

–                    По дяволите, това ли е станало? – ухили се глуповато. Беше толкова искрен, че дори в мен да дремеха някакви искри ярост, не можаха да се пробудят. – Всъщност… коя беше тя?

Сигурно ще ви прозвучи странно, обаче в един момент името й напълно ми изскочи от ума. Странно, как помнех него толкова добре. А нейният образ приличаше на силно избледняла снимка.

Описах му я приблизително, такава каквато си я спомних, както и обстоятелствата при които ги спипах. Той опипа дясната си буза и повдигна дългата си коса. Там гореше грозен, нащърбен белег.

–                    Здраво удряш, ще ти го призная. За момент даже изгубих свяст. Първото нещо, което си спомням след крошето, бе как тя пищи, докато ти ме риташе в ребрата.

–                    По онова време бях в разцвета на силите си. – отвърнах с фалшива скромност. – Общо взето не съм сигурен дали го направих заради това, че ми е изневерила или защото си търсих с кой да се сбия. Глупав хлапак. Надявам се не е имало сериозни последствия за теб.

–                    Дванайсет шева ми направиха. – разсмя се силно той. – Ала аз си го просех. Нищо, че кучката ми каза, че живее сама. Странно… дори не й помня името.

–                    Да си кажа правичката, и аз.

За пръв път двамата се засмяхме в един глас. Реших да наруша железните си принципи и да ударя по едно в името на странната ни среща. С него нямахме какво да делим. Какъв бе смисъла да се перчим като смъртни врагове за Хубавата Елена и да прибягваме до подмолни трикове и кръчмарски бой?

Вероятно помъдрявах. Или просто бях женчо, страхуващ се да се бие.

Зависи от това как ще погледнете на нещата.

С него си говорихме като стари приятели, когато запъхтяното ми гадже нахлу в бара и започна да се оправдава за ужасното задръстване, в което бе попаднала. Успокоих я и й предложих да седне и да изпие по нещо с нас. Очите й се разшириха от изненада, когато видя съдържанието на чашата ми.

С новия ми приятел размениха погледи. Може би утре щях да ги заваря в компрометиращо положение. Често повикът на плътта разтакава фамилията на всяка дружба или връзка (особено когато става дума за hole brothers). Но сега не смятам да се тормозя от подобни страхове.

Параноята ни скъсява живота. И без нея сме достатъчно добри в това да го усложним до неузнаваемост.

Photo source: http://www.victormilt.com

One thought on “Двама в бара

  1. Pingback: Двама в бара | Bulgarian Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s