Балерината: Obsession


Елена спеше по четири часа на денонощие. Хранеше се когато се сетеше и се обличаше с първите дрехи, които извадеше от гардероба. Крайният резултат би накарал коя да е клошарка да се чувства като принцеса в сравнение с нея. Организмът й функционираше основно благодарение на промишлените количества кафе, кола и шоколад. Често забравяше тривиални неща, като да си плаща сметките навреме, да изхвърли боклука или да почисти хладилника. Казано накратко, съществуваше над битовизмите за огромно раздразнение на всички, замесени в живота й.

Повечето от приближените й смятаха, че всички тези чудатости са си чиста поза, за да изглежда по-„възвишена”. Дори най-близката й приятелка й бе заявила недвусмислено:

–         Това, че повечето велики артисти са с ексцентрично поведение, не означава, че като се държиш ексцентрично това ще се отрази по някакъв начин на работата ти. Спри да се правиш на ненормална и порасни най-сетне!

На тези коментари Елена отвръщаше с кротка, разсеяна усмивка и без да отрони дума в отговор. Не считаше, че има за какво да се оправдава. Какъв бе смисъла да се обяснява, че така й идва естествено? Ако хората не го осъзнаваха, следователно не я познаваха изобщо.

 Тя така или иначе рядко говореше. А когато го правеше подбираше невероятно старателно думите си. Мислеше, че така или иначе сме заобиколени от предостатъчно словоблудство и празни приказки.

Всъщност дори и това нямаше значение.

Вълнуваха я образите. Цифрови или пък отпечатани върху хартия, току-що излезли от тъмната стаичка. Нямаше нещо, което да бе по-важно от това да запечата мига и да го задържи. Беше казвала, че не иска да се татуира, защото вече си има хиляди татуировки – портретите, пейзажите, дребните елементи, които заснемаше бележеха цялото й житие и битие. Можеше да подреди биографията и линията на живота си по тях.

Особено портретите. Макар да изглеждаше безразлична и отнесена от вихъра, хората дълбоко я вълнуваха. Представяше си ги като поредица от преливащи се една в друга снимки, всяка от която отразява отделно емоционално състояние, мимика, жест, изражение.

Казваше, че именно там е истинската красота.

Когато не можеше да спи, ставаше, обличаше се и и тръгваше да скита из нощния град. Снимаше плуващите лилии в парка, пияните, натискащи се двойки, клошарите, събрани пред магазините със светнали витрини. Нощем всички са една идея по-освободени и се оставят пъти по-лесно да бъдат заснети. Също така тогава са една идея по-истински, тъй като маските от дневния карнавал се свличат… обикновено, за да бъдат заменени от нощните.

И въпреки това имаше промеждутъци, в които улавяше истинската им същност. Това бяха мигове, редки като диаманти, ала тя ги търсеше с настървение. Във всеки детайл.

***

От няколко месеца Елена бе започнала да посещава балетни постановки. Балерините бяха най-новата й страст. Можеше да седи в продължение на часове и да се взира в грациозните им движения. Докато гледаше Лешникотрошачката в компанията на брат си, той забеляза, че Елена не откъсва поглед от танцуващите момичета и за миг. Тогава направи груб коментар по отношение на сексуалната й ориентация. Тя махна разсеяно с ръка. Би му казала, че има голяма граница между естетическото възхищение и сексуалното желание. Както и че това не е кой знае какво прозрение.

Само че той пак щеше да реши, че се прави на важна и нямаше да я чуе.

Нека мисли каквото иска.

Една от балерините бе привлякла вниманието й. Висока, с естествено рижава, блестяща коса и най-огромните сини очи, които бе виждала върху човешко лице. Съвсем млада, това бе първия й сезон. Макар Елена да не разбираше нищо от балет, виждаше, че момичето играе превъзходно. Свръхчувствителните й сетива обаче усещаха напрежение под тази красота – тежко като гореща вълна и толкова силно, че сякаш бе подпалило собствената й кожа.

Умираше от желание да я снима, ала не смееше да извади фотоапарата си. Най-малкото че нямаше да хване свестен кадър, а и когато бе на сцена, младата балерина носеше старателно залепена своята маска. Нуждаеше се от близък контакт.

Да я разлисти пласт по пласт и да изложи на показ всичко, което бе притулено в мрака.

***

Само за месец бе научила всички любими места на балерината. Общо взето не бяха много, животът й се въртеше около танците, безкраен цикъл от концерти и репетиции. И все пак веднъж успя да я улови, докато пиеше кафе с приятели. Стараеше се да се държи като нормално, весело момиче, ала Елена усещаше напрежението във всяко нейно движение. Начина по който отмяташе рижите си коси, когато падаха пред очите й, жеста, с който искаше сметката, дори в гърления, безгрижен смях.

Придружи я чак до входа на жилищната сграда, в която живееше.

Чак тогава балерината се усети, че някой я наблюдава и се извърна рязко назад. Дишането й видимо се учести, когато мярна Еленината сянка в другия край на двора.

–         Има ли някой там?

Не получи отговор, ала ясно виждаше фигурата на дребната жена с раздърпани дрехи.

–         Какво искаш? – острият крясък шибна Елена като камшик.

Тя не каза нищо, а бавно и тихо се отдалечи от това място.

Балерината дълго време стоя пред входната си врата като в ступор.

***

Въпреки очевидния страх на нейния обект на обожание, Елена не се отказа от мечтаната фотосесия. На дневна светлина бе достатъчно незабележима и лесно се сливаше с тълпата. Можеше да продължи да я следва от разстояние, за да проучи навиците й и да издебне най-подходящия момент.

Дълго време се чудеше през коя пролука да се промъкне в личния й свят.

Решението дойде внезапно, когато разбра, че момичето посещава една малка репетиционна зала, за да доусъвършенства уменията си.

И че често стои до късно, когато всички са си тръгнали.

 To be continued

Photo source: http://fineartamerica.com

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s