Балерината: Светлосенки


Стела тъкмо бе приключила с една изтощителна серия port de bras, триеше потта от челото си и отпиваше от пластмасова бутилчица минерална вода. Облегнала се бе на парапета със затворени очи. Ала опънатите й като струни нерви реагираха веднага на чуждото присъствие в стаята. Водата се изплъзна от треперещите й пръсти. Момичето повдигна клепачите си и се взря в ъгъла на репетиционната.

Замръзна при вида на неясната фигура. Всеки мускул от тялото й бе като парализиран от шок. Сърцето й бе спряло да бие, а викът за помощ заседна в гърлото й като тумор. Задушаваше се и й се гадеше.

Непознатият се размърда и пристъпи към светлината. Блесна светкавица от фотоапарат, която заслепи балерината. Тогава тя изскочи от коматозното си състояние, писъкът се освободи и отекна в стените на самотната зала.

Стела се срути като марионетка с отрязани конци, като не спираше да крещи, докато гърлото й не се раздра.

–         Кой си ти? – ръцете й инстинктивно сграбчиха гърлото. – Какво искаш?

Сенчестата фигура се приближи още повече. Под светлината на лампите изглеждаше невероятно дребна и крехка, със старо, вълнено палто. Свали големият фотоапарат от лицето си и тогава Стела я позна. Същата луда, която я бе проследила до жилището й преди две седмици.

Очите й бяха невероятно спокойни и благи – море от шоколад, разлято в два ириса. Нямаше тикове, нито маниакална усмивка, както би се очаквало в подобна ситуация. Изглеждаше така сякаш вярва, че има пълно право да е тук, да се намесва в личния свят на балерината, да й вади душата.

Което изпълваше Стела с още по-голям гняв и отвращение.

–         Ти! – изплю думата все едно бе ругатня. – Коя си? Какво искаш, по дяволите? Махай се!

–         Извинявай, не исках да стресна. – Непознатото момиче й пусна най-невинната усмивка, която някога бе виждала. Стела се взираше в нея неразбиращо. – Моля те, нека те снимам, само за малко.

–         Мразя да ме снимат! – изсъска Стела като змия, придобила немислима за нея дързост. – Кой ти дава право!

–         Защо? – изненадата на натрапилата се фотографка бе абсолютно неподправена. – Много си красива. А толкова хубаво танцуваш. Трябва да те снимам.

–         Ти малоумна ли си? – лицето на балерината поаленя от ярост. – Разбираш ли какво ти говоря? Нямаш право да ме снимаш! Нямаш право да ме дебнеш. Що за същество си?

–         Обещавам, няма да боли. – Непознатата напълно пренебрегна протестите на Стела. По бузите на последната се стичаха сълзи против волята й. – Ще е грях, ако не те заснема. Ако снимките не ти харесат, ще ги запазя за себе си.

Черният грим се бе размазал по лицето й. Нямаше нищо, което да я ужасява повече от собствения й образ върху хартия или какъвто и да е друг носител. Следващото, което видя бе как жената срещу нея повдигна отново апарата пред очите си.

Светлината я заслепи. Инстинктивно закри лицето си с ръце, но вече бе уловена.

Напълно безпомощна.

***

Елена бе опиянена от фотосесията. Получаваше се дори по-добре отколкото си бе фантазирала. Балерината наистина се стресна. От друга страна нямаше по-добри катализатори от шока и ужаса. Действаха като химикал, изличаващ патината. А сега бяха разкрили пред възхитения й обектив една наистина сурова красота, нямаща нищо общо с грациозната принцеса от сцената. Вътрешното напрежение се разля, тежко и отровно като живак, оголи тъмните ъгълчета и страхове.

Тук в роля влизаше фотографа, който не изпуска нито един детайл.

Стела се бе свряла в ъгъла на залата и плачеше тихо, докато Елена я снимаше. В началото балерината се противеше люто, нахвърли се върху нея, като за малко апаратът не пострада. Елена се отдалечи с походка на тореадор, докато улавяше гневото изражение на модела си. Бледите, стиснати устни, невероятно уголемените и изпълнени с блъскащи се емоции очи, стичащата се по млечната й кожа спирала.

Стела се мяташе като диво животно, обаче Елена я бе уловила прекалено добре в капана си. Стрелкаше се пъргаво около нея и избягваше дивите атаки на балерината. Снимаше я от всеки ъгъл, който можеше, нанасяше умело ударите си и заслепяваше момичето със светкавицата си.

Яростта на Стела премина в отчаяние. Сълзите течаха по лицето й – малки кристални капчици, които вече не можеше да овладее. Усилията й да се отърве от дяволската машина напълно я изтощиха. Накрая напълно се предаде, срути се с разтворени колене на пода и закри лицето си с ръце.

–         Идеално! – възкликна възхитено Елена. – Остани така.

Балерината въобще не възнамеряваше да помръдне.

Крехките й рамене се разтърсваха от хлипове. Цялата трепереше, а емоцията бе толкова мощна, че се прехвърли и в самата Елена. Като наркотик.

Стела вдигна теменужените си очи към обектива. Толкова се бяха зачервили и подпухнали, че цветът им изглеждаше различен. Гневът бе изтекъл от тях като гной от рана. Сключи молитвено ръце под брадичката си. Точно когато Елена натисна копчето, за да снеме поредната емоция, балерината промълви глухо.

–         Моля те… – клатеше глава. – Недей повече. Получи каквото искаше. Не издържам вече.

Фотографката спря като закована на място. Вълнението от съвършената сесия най-сетне я напусна и тя видя чистото, дестилирано отчаяние и фобия в погледа на момичето срещу себе си. Усети как я задавя. Както и остро чувство на вина.

Стела разбра погрешно колебанието й и отново клюмна. Приличаше на увяхнало лале в този си вид.

Елена прибра апарата си в калъфа му и извади пакетче кърпички от джоба си. Прехапа устни и се доближи с тежка крачка до балерината. Последната трепна изненадано, когато усети докосването по рамото си.

Елена й подаде кърпичките и наметна гърба й с палтото си. Стела я зяпаше изненадано и не знаеше какво да каже.

–         Извинявай – промълви смутено Елена, без да смее да погледне жертвата си в очите. – Наистина нямах право. А ти самата имаш пълното право да не ми простиш, задето влязох с взлом в личния ти свят. Ако желаеш, подай оплакване. – Извади една визитка от джоба на ризата си и я пъхна между вдървените пръсти на Стела. – Тук са всичките ми контакти.

Изражението на балерината бе неразгадаемо.

Елена се усмихна тъжно.

–         Не е кой знае какво оправдание, но в един момент наистина не усетих къде е границата. Не исках да те нараня. Просто това твое напрежение и цялата енергия, която пръскаш към публиката… – замълча, неуверена как да продължи. – … зарази ме. Пристрастена съм към красотата. Не плачи… и ако можеш забрави за тази среща. Ей-сега си тръгвам.

Тя бе стигнала до вратата на залата, когато гласът на Стела я достигна.

–         Чакай! – звучеше спокойна и невероятно властна.

Елена се извърна и я погледна с вдигната вежда.

Стела се изправи, изтри очите си и се усмихна треперливо.

–         Имаш ли в себе си химикалка?

С нарастващо объркване, Елена се зае да търси по джобовете си, докато не попадна на това, което й трябваше. Стела взе химикалката и се зае да драска нещо на гърба на визитката. Още бе в шок и ръцете й се тресяха, но правеше всичко възможно да се овладее.

Когато приключи тя върна химикалката и визитката на Елена и й заяви със същия нетърпящ възражение тон.

–         Няма да подавам оплакване. Но само при условие, че когато снимките са готови ще ми ги изпратиш на този адрес. Препоръчано. – Върна й тежкото палто. – Имай късмет да не си се справила и да не се харесам.

–         Ще се постарая.

Останаха загледани една в друга още няколко минути. Думите бяха застинали в пространството, помежду им останаха само светлината и сенките.

Photo source: http://betterphoto.com, http://andrewsgibson.com

One thought on “Балерината: Светлосенки

  1. Pingback: Балерината: Светлосенки | Bulgarian Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s