Хостел на разбитите сърца


Сладкият аромат на мухъл чудесно се вписваше с проядената от дървеници ламперия във фоайето. Килимът, навярно някога кипрещ се в пищно бургундско червено, сега бе редуциран до нивото на мърлява рогозка с неопределен цвят. Половината от креслата бяха с разпорена тапицерия, а човек рискуваше да получи сериозна контузия, ако посмееше да се настани удобно в което и да е от тях. Краката им съществуваха изцяло метафорично. Единственото осветление идваше от газените лампи по стените, украсени с накриво поставени картини. Последните бяха същински шедьовър на кича – предимно клоуни с огромни, зелени носове и приличащи на кукли същества със зашити усти.

–         Не е възможно да са ме пратили тук! – за пореден път изписка русото същество с огромни очи, чиито вени бяха неестествено изпъкнали. Официалният й бежов костюм и снобската й прическа в действителност рязко контрастираха с обстановката. – Госпожице, за пореден път ви казвам, вижте в регистъра, трябва да има грешка!

„Госпожицата” беше момиче на не повече от тринайсет, с тежък готически грим, грамаден пиърсинг на носа, колие с шипове и корсет за анорексички. Тя се бе облегнала върху невиждалата почистване от години рецепция и отегчено джвакаше с дъвката си срещу възмутената клиентка.

–         Госпожа, аз пък за пореден път ви казвам: няма ви тук и никога не ви е имало. Вече поне тринайсет пъти проверявах в Регистъра по самоубийствата. Тука са ви пратили. Ако искате, подайте оплакване срещу Шефката. – Тя извърна с отегчение поглед и се заигра с дъвката си. Лъскавата й коса стърчеше във всички посоки. – Ама тя е толкова заета, че сигурно ще минат още шейсет-седемдесет години, докато намери време да ви разгледа молбата. – „Да, прекалено заета е да експериментира с грима и прическата си.” – След което трябва да предаде отново случая ви на Комисията, да минете през три етапа на изслушване, и ако случайно в Хотелът има някакви свободни места…

–         Що за безобразие! – Шапката с перо от неизвестен произход подскочи от възмущение. – Нямам думи за вашата институция! И що за място е това?

–         Ама, госпожа… – Готичката посочи към вратата със зле прикрито раздразнение. – То си го пише, нали можете да четете? Хостел на разбититите сърца, няма как да не сте го видяла поне през един от тринайсетте пъти, когато минахте през входната врата.

–         Недейте да ми остроумничите! – изврещя дамата с неестествено посиняло лице. – Аз говоря напълно сериозно и ще…

–         Ама и аз! – рецепционистката извъртя отегчено очи като демонстрира белотата на орбитите си. – Нали ви казвам, Хотелът е претъпкан по шевовете. Няма къде отрязан пръст да хвърлиш. Затова преди около век Афродита се принуди да отвори хостела. Нали се сещате, като притурка. За разни по-незначителни случаи, като вашия. Самоубийство от глупост и така нататък.

–         Какво безочие…

–         Госпожа, ще си взимате ли вече ключовете, а? – Девойката размаха ръждясалите пластинки пред вирнатия нос на жената. – `Щото нали се сещате, и други хора чакат.

Едва изрекла тези думи, „колегата” й влетя през отворената паянтова врата. На раменете му бяха закачени бутафорни розови криле, някакъв нелеп хибрид между пеперуда и ангел, от които явно ужасно го сърбеше. Непрекъснато драскаше млечнобялата си кожа и от „премяната” му хвърчаха пера. През рамото си бе преметнал лък, вероятно купен от магазина за деца до три години с червени сърчица по него и умело заличен надпис Made in China. Бебешкосините му очи хвърляха яростни искри, докато побутваше с една наполовина строшена стрела човека пред себе си – кротък на вид господин с пригладена коса и кръгли очилца.

Дотътриха се до рецепцията, а новодошлият се отпусна на дървения плот с умората на човек, мъкнал камъни.

Би изтръгнал от гърдите си въздишка все едно е пред умиране… ала вече бе мъртъв, така че номерът не минаваше.

–         Ето, виждате ли? Хайде сега, или взимайте ключовете, или дим да ви няма. – Измежду изрисуваните с черно червило устни се спусна тънко, раздвоено езиче.

–         Смеете да обиждате моето така старателно планирано самоубийство, как не ви досрамя?

–         Извинете, прекрасна госпожице – прекъсна я учтивия мъж. Дамата се извърна, готова да му издере лицето, но той само се усмихна благо. – Ала с какъв метод стигнахте до тук?

–         Отрових се с газ! – опита се да наподоби горд паун тя, ала се получи по-скоро квартална гъска.

–         О, колко стилно! Истинска класика в жанра. А синият цвят на кожата така ви отива.

–         Благодаря. – ако още имаше кръв в тялото, щеше да пламне като божур от фалшив свян. – А вие за какво сте тук?

–         Обесване. – Усмихна й се като проповедник по време на неделната служба.

–         Нима? – тя постави театрално ръка на гърдите си и го огледа отгоре надолу. – Не бих предположила, че това ще е вашия… стил.

–         Имам и белези, за да го докажа. – Мъжът разхлаби вдигната си яка и разкри ивиците в пурпурно лилаво по врата си.

Чувствителната дама в пристъп на артистизъм имитира припадък и се озова в ръцете му. И двамата отправиха един към друг филмова въздишка тип „любов от пръв поглед.”

Готик девойчето и псевдо-Купидон ги гледаха с нарастващо отегчение. Накрая пернатият тип се изкашля и прекъсна транса на „влюбените”.

–         `Що не заведете дамата да пиете по едно в бара и да си обсъдите хобито, а? – подхвърли му два лъскави жетона. – Аз черпя.

Новоизлюпената двойка се отправи към съседното помещение, от което се носеше протяжния вой на някаква изпаднала рок-банда от неудачници. Наричаха ужасната какофония, която сътворяваха балада.

Настаниха се на високите столове, а един тип с гущерова глава им сипа син газ в чашите.

Авис се обърна към джвакащата дъвка Лоти и трясна по бюрото й с нищожния си юмрук.

–         Давай тревата насам, че вече не издържам. – изръмжа той. Момичето го изгледа с пренебрежение, докато стриваше изсушените листенца.

–         Мене питаш ли ме, откакто е наближил гадния й празник, процентът на прииждащи откачалки е нарастнал почти тройно. Още малко и ще ги натиря всичките в мазето при плъховете и по-дребните таласъми. – Сви по една цигара за двамата.

–         Лесно ти е на тебе, по цял ден си седиш тук и подаваш ключове. Голямо усилие, няма що! Я да те видим ако трябваше да хвърчиш от едно учреждение към друго да ги подбираш тия откачалки? Че на Шефката персоналът в Хотела й взел да се изчерпва и съм зает и на двете места!

–         Някой си проси да остане на сухо. – Лоти предизвикателно дръпна малката, горяща цигара. Крилатото й другарче се нахвърли и я сграбчи от ръката й. Тя нацупи плътните си устните и намести напъпилите гърди по-плътно в корсета.

–         А как ми е писнало от тия готик простотии, не е истина! – Маската й бе започнала да се отлепя и тя я потърка с досада. – Миналият век може и да са били секси, обаче сега изглеждам меко казано смешно. А Шефката не ми дава да го махна този наморник. Как да съблазня който и да е в това демоде? – Тя разхлаби колието си и потърка ивиците по кожата си.

–         Да ти имам проблемите! – крилатият се озъби на малката демонка. – Пък и какво толкова ще си даваш зор да съблазняваш трупове? Аз какво да кажа като все едно току-що съм излязъл от редиците на гей парада? Някой ден ще й ги набутам тези крила в… тя си знае! – Изръмжа и продължи с мрънкането. Лоти се настани в удобна позиция за слушане. – Триста таласъми, как ми се хили и ме гледа мазно, много обичала момченца с крилца. Напомнял съм й на сина й. Знам си аз, че е една извратена педофилка, старата… – Авис внезапно скокна и се ухили неестествено широко. – Ъъъ, здрасти, Шефке! Страхотно изглеждаш!

Афродита бе застанала на прага на бара, наблюдаваше ги и цъкаше с език. Платинената й грива бе сплетена в шноли на черепчета. От кръшната й талия се спускаше дълъг камшик от кожа на носорог. А латексовия й костюм не оставяше почти нищо на въображението.

Откакто се бе запалила по готик модата преди няколко десетилетия, Шефката не можеше да носи нищо друго и тормозеше целия си персонал с този стил на обличане. В класическото за детронирана богиня на любовта пълно противоречие бе запазила любовта си към кича. И от това страдаха момчета като Авис. Кофти късмет.

–         Някой си проси посещение в залата за мъчения, струва ми се. Аз казах ли ви, че пушенето тук е забранено? – Да, и се бе вманиачила по ролята на Строга Господарка. Макар че за Авис нямаше по-голямо изтезание от организирания от нея Парад на Алтернативния Кич всяка година на Деня на влюбените.

–         В любовна депресия съм. – Лоти проточи двуметровия си, змийски език към Афродита, която от своя страна нервно се потупваше по камшика. Демонката размаха демонстративно гущеровата си опашка. – В последно време малко педофили се самоубиват, Шефке, а в този ми вид не виждам кой друг ще привлека.

–         Лоти, не се глези, а си слагай костюма и потегляй. Сложила съм те начело на парада тази година. Изоставаме с продажбата на плюшени сърца, така че се постарай. А ти, Авис…

–         Какво изтезание сте планирала за мен, господарке? – Обръщението му плющеше от ирония, за която щеше да си плати по-късно. Нищо ново под слънцето.

–         Пращам те в първи патрул за надзираване на самоубийствата. Това е заповед! – тръсна царствено глава.

–         Ама… пак ли? – Перата му щяха да окапят от мъка. – Писна ми всяка година да гледам как разни пикли си режат вените и голобради женчовци, които се тровят. Нямаш ли нещо по-досадно?

–         Явно не съм ви възпитала достатъчно добре. – Афродита удари по пода с камшика си в пристъп на ярост. Дори невъзмутимата Лоти се отдръпна няколко крачки назад. – Думата на Шефката е закон. Никой не може да се съпротивлява на Любовта, ясно?! – Нов камшичен удар. – Не ви чувам, ясно ли е?

–         Ясно, Шефке. – въздъхнаха в един глас двамата и се спогледаха с мъка.

–         Чудесно! – лицето на Афродита грейна с фалшива усмивка. – Ще се видим на парада тогава! – и се насочи към изхода с тренирана, манекенска походка.

Лоти отново се облегна в любимата си поза и изчурулика невинно.

–         Богиньо?

Последната се обърна в готовност да използва бича си.

–         Нещо уморена ми се виждате. Това бръчки ли са? И едното ви око нещо ми се вижда лениво?

Афродита за малко да се пребие на гигантските си токове, докато търсеше трескаво огледало. Подчинените й използваха объркването й, за да се посмеят на воля, докато си допушваха цигарата. Щом се убеди в безупречността на външния си вид, богинята се извърна и ги изгледа съвсем не любовно.

–         После ще се разправям с тебе, малка вещице. – изфуча, а по малиновите й устни изби пяна. След което се фръцна и изчезна като фурия от стаята.

Междувременно Авис бе извадил бутилка доброкачествена водка, която бе свил от личните запаси на Шефката. Щеше да им трябва гориво.

–         Ха, наздраве! – усмихна се мрачно той. – Честит ден на повръщ… ъъъ, на влюбените.

Лоти гаврътна смело своя дял от изгарящото питие.

Навън пред портите на хостела тълпата се събираше.

Picture source:  http://fabienmater.deviantart.com

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s