Пролетна депресия


–        Казвам ти за последен път, още една такава грешка и хвърчиш! – Жената с елегантен костюм можеше да мине за красива, ако не бе прелестния ефект от разчорлената й, руса коса и уголемените й като под лупа очи. А като добавим и ефектното зачервяване на бузите й, спокойно можем да кажем, че лицето й наподобяваше крехко девиче дупе, нашарено до кръв от опитен BDSM господар. Макар че ако овладееше нервните кризи и се снабдеше с един хубав бич и високи кожени ботуши, от нея щеше да излезе прилична господарка. Доколкото я познавах, имаше голяма опасност да си счупи врата. Обожаваше високите токчета, ала бе напълно лишена от способност да ги използва по предназначение. Откакто бях започнала да работя там, Лидия имаше повече случаи на изкълчени глезени от който и да е стандартен типаж с два леви крака. – Ще те изгоня като мръсно коте, разбираш ли? Навън е пълно с достатъчно безработни висшистки с по три-четири езика, така че въобще не си незаменима! Стягай се!

С тези думи тя затръшна вратата зад себе си и една картина на стената се кривна от сблъсъка.

Свих рамене и отидох да я оправя със стоическо безразличие.

Нещастното девойче, на което бе изнесена тирадата, трепереше така силно все едно бяха заклали любимото й коте пред очите й. Крехките й раменца се тресяха от уплаха и бе притиснала ръцете си до устата, за да удържи хлиповете си. Бе съвсем млада, току-що завършила академията в Свищов, работеше за пръв път в живота си, болезнено стеснителна. Картинката бе комична, ала някак си ми стана жал, така че реших да й кажа нещо мило.

–        Няма страшно, тресе я пролетната депресия, ще й мине.

Подпрях длани на бюрото й и й хвърлих възможно най-приятелската усмивка на която бях способна. Калина ме зяпаше с широко отворени, черни очи, чиито мигли не можеха да спрат да пърхат, все едно бе получила тик.

–        Моля?

–        Нали знаеш, оправданието този сезон. Обливат я топли, студени вълни, сменят се сезоните, циклите и всякакви подобни. – Нагло се настаних отгоре на бюрото й и запалих цигара, въпреки че знаех, че новата ми колежка е непушачка. Кръстосах крака и продължих да говоря, без да обръщам внимание на нелепото й мигане. – Пролетна умора, липсват й витамини, вечно е кисела, вечно е изтощена, вечно някой друг й е виновен. Абе ти нали си жена, трябва да си наясно с тия простотии?

–        Мммм, не съвсем? – Все още приличаше на попикано мушкато, но поне бе спряла да трепери.

–        Е, аз също, но ако питаш всичките ми бивши гаджета, не се класирам много сред жените. Все тая, лирично отклонение. Та, последното, което я мъчи е пролетната депресия. Ако не е тя, ще е предменструалния синдром. Тогава е най-зле. Хвърчат кламери, телбоди, документи, за най-малкото нещо изпада в истерия, още малко остава да си раздере дрехите. – Изтръсках пепелта от цигарата в близкото кошче. Част от нея се посипа по пода. – Веднъж една от секретарките на долния етаж подаде жалба, след като й сцепи веждата с нож за хартия. Май беше ПМС, не помня, отдавна се случи.

–        Не е така, аз все бъркам… – Тя наведе очи като гореспоменатата напляскана девица. Как ги обичам тези типични жертви. Въздъхнах с досада и се престорих, че не съм я чула.

–        Та, като вече влезе в цикъл е една идея по-добре, има страшни болки, температура и е по-кротка. Даже често директно си взима болнични и ни лишава от незаменимото си присъствие. После й идва следменструалното раздразнение. Все пак трябва да си навакса за отсъствието, не мислиш ли?

–        Надали го прави нарочно.

Тя вярно падаше от луната.

–        Ама разбира се, тя просто е в депресия. Животът е гаден, хората са тъпи, всички са в конспирация да й лазят по нервите. Никой не е по-компетентен от нея, а тя, клетата, е принудена да работи с идиоти.

–        Искам само да си върша добре работата. – Ужас. Чудех се дали и аз съм звучала така преди няколко години.

–        След това идват летните жеги и се почват драмите с потенето и топлинните удари. Когато някой трябва да обсъди отпуската си с нея, е щастлив ако се отърве само с лек, приятен скандал. Като този преди малко.

–        Т-това е малък скандал?

–        Почакай да видиш като дойде периода с есенните депресии. Тогава вече мамата си трака. Като се върне от отпуск е в що-годе прилично настроение. Отпочинала си е, в най-добрия случай някой бронзов спасител я е ощастливил за една нощ. – Всеки би помислил, че проблемите на Лидия биха се решили от редовния сексуален живот. По-големият проблем бе, че не се бе родил мъж с достатъчно железни… не, направо стоманени нерви, който да я понесе през остатъка от времето. – Но почнат ли мъглите, студовете, настинките, първите есенни листа, все едно от небето се излива катран. На „добро утро, Лидия, как я караш” автоматично получаваш нервна криза. Ако не я поздравиш – същото, но повдигнато на квадрат. При най-малката грешка следват псувни, от които и пиян моряк ще се засрами. В случай, че се надяваш на похвала за добре свършената работа… просто се радвай, ако избегнеш обстрела. Своего рода комплимент е.

Калина ме слушаше с нарастващо внимание, вече се бе успокоила достатъчно, за да не бълва неадекватни реплики.

–        А през зимата няма човек на който да му е по-студено. Всички други живеем в някакъв изолиран климат и си нямаме ни най-малка идея що е това киша, задръствания заради непочистен сняг, кал и грипни епидемии. Един шегобиец пробва да я попита кой й е любимия сезон. Щеше да му отхапе главата.

–        Добре де, защо е още на тази позиция, като е толкова емоционално нестабилна?

–        Само две думи скъпа: семейни връзки. Нали не мислиш, че е станала това, което е заради качества? Повече нито дума по този въпрос. Тънката ми мисъл, чадо, е че на любимата на всички Лидия навярно й се събират десет дни в годината, през които е усмихната и щастлива. – Смачках цигарата и я хвърлих в кошчето, след което се доближих до прозореца на офиса ни – тип кутийка. – Ако има и толкова.

–        И аз защо трябва да й обирам негативите? Или ти? Или който и да е?

–        Защото животът е гаден, бейби, не е защото не си си написала домашното. – Облегнах се на перваза и посочих демонстративно навън. – А другата ми тънка мисъл е че ако целта на живота ти е да спечелиш одобрението на такива като нея или да се надяваш, че някой ще те оцени по достойнство… е, просто по-добре използвай изхода. Ще е по-малко болезнено.

–        Не те разбирам.

–        Сигурно. Ще ме разбереш след време. Междувременно помни да не се стягаш толкова и да не се оставяш това да те потиска, че след време рискуваш да станеш същата истерична мърда като нея. Ще си пилееш времето и най-хубавите години в търсене на оправдания, в лунните фази и смяната на сезоните.

–        Добре… – Калина преглътна на сухо и продължи да се занимава с документите. – Благодаря ти.

–        За нищо, малката. По една бира довечера, да убиеш малко напрежението? И спокойно, не съм лесбийка, пък и ти надали би била мой тип.

–        Ще си помисля.

Е, щеше да ми отнеме малко време да я накарам да си изкара бастуна от задните части. Но всеки знае най-известното клише за тихите води.

One thought on “Пролетна депресия

  1. Pingback: Пролетна депресия | Bulgarian Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s