Изпразване


– Остави веднага тези снимки и продължи историята!

– Не мога сега, нека го оставим за утре?

– Знаеш ли, винаги съм смятала, че си прекалено кльощава за Шехерезада.

– Гаден женски удар под пояса.

– Точно ти да ми натякваш за женските номера? Някак си не върви. А сега престани с превземките и продължавай от там, от където прекъснахме.

Вдигнах очи от монитора, облегнах се назад в стола си и я изгледах с присвити очи. Взираше се очаквателно в мен над огромната си, димяща чаша, от която смучеше с хищническо настървение. Очите й просветкваха като на котка, скрита в тъмното. Доста шизофренична котка.

– Някой казвал ли ти е че кофеинът е вреден за здравето?

– Както и раздразнените прасенца, които лишаваш от удоволствието да отхапят още едно парченце история, не намираш ли?

– Госпожице? – смигнах към сервитьорката. – Вашето прекрасно заведение случайно да се нуждае от украса?

– Не си оригинална.

– А ти си меко казано досадна. Нямаш ли си свой живот и свои истории?

– Твоите ми харесват повече. Моите съм ги преповтаряла в главата си до пълно втръсване. За пред хората съм ги драматизирала по повече начини отколкото ме е грижа да броя.

– Добре, убеди ме. Но ако обещаеш, че това ще ти е последното кафе за днес!

– Хей, това е жестоко!

– Да ме караш да късам парчета от биографията и плътта си също не е най-галантния жест от твоя страна. Ала въпреки това ти се поддавам.

– Признай си, че ти харесва!

– Възможно е. Това е цената, ти си решаваш дали баналната случка от преди няколко години си заслужава.

– Добре, но ако умра от кофеинов глад да знаеш, че ти си виновна! – усмихна ми се двусмислено и прошепна почти еротично. – Продължавай!

– Какво желаеш да знаеш?

– Потърси ли те след това? Опита ли се да си измисли оправдание?

– Ако ще и да измислеше най-перфектната лъжа, или най-добре скалъпеното оправдание, нямаше да има ефект. Мисля, че след толкова години познанства хората си дължат една идея повече от празни приказки. В противен случай няма смисъл от каквото и да е. Всичко се превръща в калпава имитация.

– И какво, отписа го от всякъде? Блокира го?

– Ха! Не мисля, че си заслужаваше това усилие. Разположих картите на масата, а той се разсмя и ги разпиля с един удар. Това бе достатъчно.

– Интересно поведение за преследвач.

– Така и не се научи, че съм дяволски сериозна що се отнася до обещанията си. Мислеше, че просто си приказвам и че като си излея яда ще ми мине. Само дето мен не ме беше яд. Наричат го пресищане.

– Трябва доста да е бил потресен, когато си го клъцнала с малката си ножичка.

– Отказите му да приеме реалността е негов проблем. Както и любовта му към това да се подлага на нападките му.

– Може би си мисли, че нападките са някаква проява на чувства. Единственият начин по който садист като теб е в състояние да обича.

– И за това съм мислила. Точно поради тази причина отбягвям да говоря с него. Иначе му отделям твърде много внимание и това го кара да се чувства специален. Представи си какво тъжно, заблудено копеле е щом патологично изкривените ни взаимоотношения са единствения му източник на щастие.

– И все пак говориш с него.

– Да, понякога.

– За какво ти е, след като твърдиш, че всичко помежду ви е казано? Май криеш нещо и не искаш да си го признаеш.

– Съжалявам, че ще те разочаровам, но става дума за друга бира.

– А именно?

– Понякога имам нужда да забия зъби в нечий врат и да вкарам цялата отрова от ежедневието си там. Да си го изкарам на някого. Да се изпразня върху него. А той така удобно ми предоставя достъп до задните си части, че няма как да не се възползвам… понякога.

– Горкото момче, хващам се на бас, че материалът от празненето ти не е с вкус на нектар и амброзия.

– Преди го правех за отмъщение. Сега просто е обект на пасивната ми агресия. Знам къде ще го заболи най-много и въобще не се колебая да го сритам именно там.

– Типично за теб.

– Въпросът е що за скапан живот трябва да имаш, ако върховият момент е да бъдеш сринат на земята, потъпкан, плют и изнасилен от някакъв призрак от миналото?

– Нима не знаеш? Няма нищо по-лесно от това да се ровиш в изминалото, когато те е страх от настоящето.

– Напоследък просто го оставям да си пише и не го удостоявам дори с една реплика. Знам, че напрегнатото очакване от думите и разочарованието, щом не получиш ответ са двойно по-отровни и от най-горчивата обида.

– А не се ли натъжаваш, като си помислиш колко красиво е започнало всичко, за да стигне до този смрадлив, деградиращ финал?

– Вече не. Така или иначе всичко е изгубено. И не би ми останала сила да стана от леглото, ако се сдухвам за всяко красиво нещо, което времето и хората са деформирали.

– Разбирам. А ако го откъснеш от себе си, това би било проява на милост.

– Да. А желанието ми да бъда милостива се изпари. От него зависи да си съкрати мъките. Прекалено удобен плювалник ми е, за да се лишавам от него по свое желание.

– Тост за жестокостта.

One thought on “Изпразване

  1. Pingback: Изпразване | Bulgarian Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s