Дневникът на Ева


Наскоро уважаемият от мене Lammoth в коментарите към своя божественярско-забавен прочит на Твен за терзанията и драмите на първородния мъж намекна, че в моя милост имало потенциал за чувство за хумор. Възмутена, реших да се хвана за перото и да го опровергая. Така че да знаете, ако докато четете долните редове ви хване желание да се самообесите – Lammoth е виновен. Съжале боку, жените сме змии. По същество:

Неделя
Мило дневниче,
Днес Белобрадият перверзник най-сетне ми пусна почивен ден да се порадвам на цветчетата и слънцето. Време беше! Откакто „работи” върху мен постоянно ме връща в лабораторията си за още „ козметични подобрения”. Ту топките плът отпред ми били много несиметрични, ту очите ми гледали в различни посоки. После пък му хрумна дали няма да изглеждам по-добре с подплънки на задните части. Да знаеш пък колко време отдели на „специалната ми прическа”. Като усетеше, че вече почва много да ме прекипява бързо скриваше всички скалпели и тежки предмети. След което с мазна усмивчица ме потупваше по новооформения задник и ми заявяваше най-важно и сериозно. „Истинският шедьовър се рисува бавно и детайлно, мила ми Ева.” Каза ми добре да се насладя на почивката, че в понеделник ме чакала работа. Кой го знае още какво ми е намислил.

Понеделник
Мило дневниче,
Добре, че беше новата билка, която открих вчера, докато душех из цветята! Белобрадият рано-рано сутринта ме натири по следите на някакво странно, космато двукопитно с огромни зъби и нещо стърчащо между краката. Едвам го прикриваше с някакво полуразкъсано листо, вероятно от постянното драпане по космите. Та настоявящият да го наричам Боже мой ми заяви, че трябва да бъда другарка на въпросното нещо. Опитах се да се измъкна с номера с милото пеперудено пърхане на новите ми мигли. Ама Белобрадият е старо куче и не се поддаде на триковете ми. „Ева, още една дума и ти взимам всички екстри, да не ходиш да правиш компания на Лилит!” Е, няма как, ще трябва да атакувам.
Поне съществото да бе малко по-податливо! По цял ден клечи в калта и зяпа някакви мравки. Навирам му аз новите си дини в лицето му – не откъсва. Е каква ми беше ползата от тия екстри! Възмутена и огорчена, отивам да си стрия малко от билката, докато То си точи лигите по малките човечета с черни крачета.

Вторник

Мило дневниче,
Най-сетне някакъв прогрес. Успях да го изкарам от мравуняка и да го принудя да свърши малко полезна работа. Лежа си под сенчестата палма и си пуша веселата билка, докато то се бъхти под слънцето. От време на време, докато се опитва да клинчи от работа, го налагам със специално изплетения от коприва камшик. Върши жестока работа.
Мило дневниче, не знам дали е от билката или Съществото внезапно започна да ми се струва доста привлекателно, особено клатещия се космат задник, докато цепи дърва. Даже вече не повръщам от потта и миризмата му. Предизвикват ми отделяне на някои сокове. Май пуша твърде много.
Твърдо и упорито настоява, че е Адам, а не „робе”. Сякаш пък някой много го интересува, ама нищо – да не вземе да се разбунтува, по-едър и силен от мен е.

Сряда

Мисията постигната. Имаше много зор, клинчене и камшични удари от моя страна, но колибата е построена. Е, малко е крива, ама да не сме жестоки. Опита се да ме изхвърли от новопостроения му дом, ала не е познал. След всичките усилия, които положих, за да го „мотивирам”, няма да изкирам и една нощ повече сред джунглата и мравките. Малко сълзи и вече е мой!
Белобрадият обаче пак не е доволен! За какво ми бил дал всичките екстри и женски хитрости, като не съм ги ползвала по предназначение. Трябвало да накарам Адам да ми обръща повече внимание.
Пусто да остане. Облегнах се на кривата рамка на вратата, така че топките плът (по които Белобрадият беше луд) да са на показ, пуснах в действие пеперудките и се облизах, докато проточих с неприятно гласче. „Мило, `айде да се разходим под лунната светлина.” Бедна, наивна Ева. Същ… ъъъ, Адам само примлясна в съня си и захърка още по-силно.
Време е за тежката артилерия! Цопвам се в най-близката локва, току-виж спечеля и местния еквивалент на Мис Мокри дини. Пускам си пронизителния писък, заради който Белобрадият ми се разсърди и сериозно осакати уменията ми в ориентацията.
Но при Адам подейства моментално. Дотърча полусънен, с разтечена по брадичката лига и ме награби в учудващо силните си ръце. Не спря да мрънка през целия път обратно до колибата за сладкия си сън. Аз пусках допълнително масло в огъня с реплики като „Мило, колко си романтичен!” и пърхане на мигли. Ех, наистина е сладък, дори и с гурли по очите и тридневна брада.

Четвъртък
Стига вече! Искам почивка! За всяко ли нещо трябва да го юркам този примитив! Ами че ако не бях аз сигурно и листата щеше да забрави да ползва по предназначение като ходеше да се облекчава в гората. Лесно му е на Белобрадия, седи си в другия край на градината да ми гледа сеира, докато се опитвам да му набия в квадратната глава на Адам някакъв моден вкус… и че от време на време трябва да се яде. Между другото, трикът с готвенето върши по-добра работа отколкото този с очите на сърна и сълзите. Гадната червена течност спря (поредното гениално изобретение на Белобрадия даваше дефект за кой ли не път), ала още се чувствах зла и отмъстителна.

Петък
Няма го! Вече няколко часа го чакам да се върне с вечерята и онези цветя от най-опасната част на джунглата. А него просто го няма! В началото се зарадвах, най-сетне малко почивка и време за мене. Но пет минути пушене на ароматната билка по-късно за мой ужас установявам, че ми липсва сладкото му грухтене и дивия му поглед. Изпитвах нужда дори от миризмата под мишниците му. Неприятните сокове се разтекоха отново и аз, побесняла, чорлава и гладна изскочих като тапа от колибата да го търся. Цяло чудо е как не се загубих безвъзвратно при съкратената ми от Белобрадия ориентация.
Най-сетне го намерих скрит при някаква мечка в пещерата. С тая ли ме замени, ах ти, гад проклета! Вдигнах му една класическа сцена на ревност, придружена с много сълзи и клетви. Накрая Адам с все сили и с цената на доста рани от неподдържаните ми нокти, ме изкара от пещерата и се понесохме към блажената, крива колибка. Сгуших се доволно и вдишах от миризмата му. Ех!

Събота
Реших да изпробвам силите си върху Адам и докато се разхождахме (съвсем весело и непринудено, наистина!) го помолих да ми набере ябълки от дървото, което Белобрадия категорично ме бе предупредил да не пипам. Но понеже вече ми бе писнало от него, заюрках Адам. Ала той явно вече бе хванал имунитет срещу триковете „врънкане и молене”. Прибягнах до тактиката от първите дни на нашата „връзка”. Наблизо нямаше коприва, ала едно дълго, сребристо нещо кротко се припичаше на слънце. Без колебание го награбих и започнах да налагам непослушният Адам по привлекателния му задник. Най-накрая, след стотния удар и след като дупето му започна да конкурира румения цвят на ябълките, той склони. Засиях от гордост и застанах със скръстени ръце под дръвчето. Твърде рано! Какъвто си ми беше смотан, взе, че се хлъзна по клона, на който висеше и се стовари право върху мен. Заедно с ябълките и змията! Щях да се разкрещя възмутено, ако можех да изкарам някакъв въздух от устата си. И тогава усетих мърдането на една друга змия… Уау!
„Тояжката” ми ехидно ни изсъска, че току-що сме извършили първородния грях.
Знаех, си че Белобрадият има за мен някакъв бонус за всичките ми усилия! Ура!

Неделя

Радост… цигарка, съгрешаване на корем и Адам, сгушен между дините ми. Какво повече да очаква човек от един хубав ден, предвиден за почивка.
Life is good!

The world through their eyes:
Дневникът на охлювчето на Адам

Монолог на змията

Версията на обратната страна

Другата Ева

God watches

Три[о]ди

Компоти от сливи

Стига сте се пречкали, мамицата ви нехитинова

6 thoughts on “Дневникът на Ева

  1. Ахахахахах!Имала била потенциал.Че ти си живоходеща жена-писател🙂 Много яко!!!Искам още!

  2. Невероятно добро е!😀 хаха, всеки абзац е уникален: весели билки, лабораторията на Бог, соковете – невероятно въображение, наистина ни разби от смях😀 А и пък наистина имаш талант да пишеш🙂

  3. Pingback: зорините озорени озарения » Версията на обратната страна

  4. @Gracias, Лили.🙂 А би ли задоволила нездравото ми любопитство по въпроса колко мъртвоходещи жени писателки познаваш?😀

    @Ламотеее, стана тя каквато стана, брате. Аз на шега, на майтап се хванах да го напиша, те сега хората и за продължение питат.😀 В беля се вкарах.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s