Christian woman: Грях


Type O Negative – Christian Woman

Forgive her
For she knows
Not what she does….

–       Ей, кукло, искаш ли да се повозиш?

След като не получи отговор или поне презрителен поглед, шофьорът на немития от месец Фолксваген промърмори под носа си едно „Курва!”, изплю се през стъклото и отпраши с мръсна газ.

Вървящата край пътя млада жена едвам местеше покритите с резки и малки ранички крака. В ръцете си стискаше чифт безполезни мръсни обувки на висок ток, без самата да знае защо. Зениците на инак сивите й очи се бяха разширили до край и погледът й силно наподобяваше на зомби от кой да е треторазреден филм на ужасите.

Олюляваше се, гаденето прокара зловонния си дъх през червата й чак до хранопровода и устата й. Но не можеше да повърне.

Вървеше несигурно, с подчертано накуцване, ала не се спираше.

Трябваше да продължи.

Не че знаеше къде отива, но… веднъж спреше ли, нямаше да може да стане повече.

Гривата от гарвановочерна коса в момента по-скоро приличаше на нескопосано свраче гнездо. По цялото й лице бяха размазани очна линия и засъхнала семенна течност, силно подобни на маска. Разкъсаната клубна рокля едвам прикриваше нещо от покритото й с белези, синявици и контузии тресящо се тяло. По бедрата й се спускаха тънки струйки кръв, а при всяко движение все едно я пробождаше нажежен до червено кинжал.

Като онази глупачка, Малката русалка, проблясна нещо подобно на мисъл в изключилия, аварирал мозък.

Между месестите й гърди се люлееше дребно златно кръстче, единствения спомен от дома й. Вероятно баба й би захвърлила онези омразни сатанински обувки (но тя надали би ги носила) и би се хванала за кръстчето като за спасителна котва.

Щеше да намери сили и упование в символа.

Ала внучката не вярваше в символи.

Те не бяха нищо повече от кръгли, бели камъни по които да пристъпва предпазливо, докато търси пътя назад в тъмното.

Един вид пътна карта.

Тя водеше към началото.

При една стена.

Едно момиченце, коленичило в молитвена поза.

И един железен кръст.

 A cross upon her bedroom wall.
From grace she will fall.
An image burning in her mind.
And between her thighs.

Откакто се помнеше разпнатият мъжки образ висеше на стената срещу легълцето й. Гледаше я, докато спи, посрещаше я щом сутрин отвореше очи. Баба й редовно коленичеше пред него вечер и се молеше дълго, почти в транс. Целуваше го със сухите си, безкръвни устни. Внучката често стоеше до нея, за да се учи на молитви. Понякога старата жена караше детето в бялата нощничка да се докосва с устни до желязото.

Още тогава по тялото й преминаваха онези пратени от Дявола греховни тръпки.

Но как би могло да е грях докосването до тялото Христово?

За нея този предмет бе пъти по-реален дори от спомена за собствените й родители. Две бледи сенки, които ако изобщо бе съхранила в паметта си, бе благодарение на множеството албуми с чернобели снимки, подредени хронологично.

Но не ги възприемаше като истински, а като неясен отенък от сън, който й се е присънил отдавна.

За разлика от това желязо, плътно и тежко под тръпнещите детски пръсти.

Баба й я възпитаваше в строг, аскетичен режим с определени правила, спартанска дисциплина и пристъпи на срам и отвращение от тялото и функциите му.

Как бе покълнал в нея този див хедонизъм й бе напълно непонятно.

Вероятно сухата старица би казала, че е прокълната и че

и че е грешна до мозъка на костите си, дори в кръвта си.

Бе се опитала да изкорени лошата й природа чрез пост и молитви, чрез лишения и други радикални средства.

Накрая бе предала Богу дух с прострени настрани ръце и обърнати очи, подобно обладана от демон.

„Прости ми, Боже, провалих се!”

Йоанна не знаеше защо започна всичко.

Но си спомняше перфектно момента, в който възбудата за първи път се пробуди в нея и подаде главата си над повърхността като митично, морско чудовище.

Току-що бе тръгнала на училище и представите й за света се сблъскваха с тези на останалите. Не бе приятно изживяване.

Често плачеше скрита на ръба на леглото, вперила очи в образа на кръста – милостив и всеопрощаващ, благ и сериозен. И докато го наблюдаваше, сякаш се опитваше да реши гатанката на Сфинкса, усети влагата между краката си.

Първо се уплаши да не се е изпуснала отново.

Миналата седмица отнесе жесток пердах от баба си за това гнусно деяние. Гърбът още я болеше и не искаше още едно наказание.

Но скоро се увери, че не бе това.

Парещото усещане бе приятно, и в същото време нетърпимо, плачеше да бъде облекчено. Постепенно се разля по кръвта й, тежко като олово и също така отровно. Уплаши се да не е хванала треска. Само веднъж се бе чувствала по този начин, когато вдигна четиридесет градуса температура и едва я спасиха.

По някакъв праисторически инстинкт ръката й посегна към белите й гащички под нощницата. Срамът я изгаряше почти толкова силно, колкото и желанието, ала малкото й, крехко тяло вече не издържаше на това жестоко напрежение. Усети меките, потънали във влага и мъзга гънки, за които баба й говореше с такова отвращение. „Мръсно място, мръсно, гнусно!” Търкаше ги неумело, а усещанията взривиха чувствителните й сетива.

Бе толкова уплашена, че изпита желание да избяга и да се скрие зад полите на баба си.

Ала друг инстинкт, този, за самосъхранението й подсказваше, че последната щеше да се разяри още повече от това, отколкото онзи път, когато се напишка в леглото си.

Затова захапа дребното си юмруче, за да не извика от смесените чувства.

Болката и удоволствието си казаха своето и скоро първият оргазъм в живота й бе факт.

После дълго време не смееше да се погледне в огледалото, обладана от чувство за вина. Предусещаше, че е направила нещо непростимо, че се е осквернила в очите на Господ. Та именно Той бе станал свидетел на грехопадението й.

Усети, че и баба й я гледаше по по-различен начин.

Нощем сънуваше изгарящите пламъци на Ада и се събуждаше разплакана и с раздирано от викове гърло.

Баба й се притесни за трескавото същество, но вместо да го заведе на лекар предпочете да посетят църквата. Там свещеникът я напръска със светена вода. Заяви, че ще й мине.

Йоанна не смееше да го погледне в очите, да погледне към олтара, не се чувстваше достойна.

A dying God-man full of pain.
When will you cum again?

Before him beg to serve or please.
On your back or knees.

Не мислеше за скверното дело и не посмя да го повтори, въпреки че на няколко пъти тялото й отправяше същите послания. Надяваше се, че ако повече не се поддаде, може да бъде опростена.

Но кръвта вода не става.

И малко след като проля първата си менструална кръв, изкушението отново победи крехката й воля и гордост. На скоро бе навършила дванайсет, но изглеждаше твърде зряла за възрастта си. Формите й подсказваха бъдещо разцъфване на женственост, макар чертите й още да бяха детски. С изключение на прекалено сериозните сиви очи.

Въртеше се между влажните си чаршафи. Беше лято, кръвта й гореше, а хормоните й се биеха с разума като побеснели кучета срещу разгонени котки. Тежката, бархетна нощница, с която баба й я принуждаваше да спи и ужасното бельо я задушаваха, подобно на тежка ризница.

Усещанията от онази позорна нощ се възвърнаха.

А парещия поглед от стената я подлудяваше.

Нали баба постоянно й обясняваше как Бог бил любов? Тогава… чувствата й не би следвало да са грешни или нередни, нали? Мисълта се вмъкна в мозъка й като отровна змия и не се измъкна преди окончателно да я тласне към следващото й отчаяно действие.

Освободи се от дрехите си пласт по пласт, за да застане гола и молеща пред олтара на греха си. Бледата лунна светлина, кацнала на прозореца, освети призрачното й, млечно тяло. Подобно на статуя, с черен, кадифен мъх между краката и едвам напъпили гърди.

Сякаш се видя за първи път.

Думите на баба й избледняха като далечен фон.

Йоанна пресегна нежната си ръка към желязото от стената. Натежа й, наложи се да го обхване и с двете, за да го откачи от гвоздея.

Излегна се на мекия килим, единствената наистина хубава вещ в монашенската килия, която трябваше да бъде „детска стая”. Отметна назад тежката си, изпотена коса, разтвори бедрата си и опитно го насочи между краката си, сякаш знаеше. Сякаш го бе правила хиляди пъти. Древната памет на плътта протегна костеливата си ръка през вековете, за да насочи ръцете й. Гърдите й се надигаха и спускаха, едвам си поемаше дъх от вълнение и страх.

Стегнатата, тясна цепка между краката й се възпротиви срещу тежкото желязо. Йоанна изтръпна от режещата болка, страхът, че може да се е наранила сериозно я прониза като тънка игла. И въпреки острото, неприятно парене и спазмите, разтърсили всяка нейна клетка, не можа да се спре. Пръстите на едната ръка пъхна между разтворените си устни, за да заглуши стоновете от болка, а с другата продължи да вкарва кръста още по-навътре. Белият килим се обагри в девствената й кръв.

Не издържаше повече.

Удоволствието все още не бе дошло, когато възбуденият й, болезнен крясък отекна из къщата.

Преди да реагира баба й вече бе нахлула в стаята й, с изпънати, уплашени черти. Целият й страх се обърна на ярост, когато осъзна срамното положение, в което бе заварила любимата си и единствена внучка.

Тънките й пръсти се насочиха към устата й, огромните й черни очи се наляха с червена, фосфоресцираща светлина.

Йоанна усети как реалността се сгромолясваха върху нея и побърза да издърпа кръста от плувналата си в кръв и влага вагина. Но това не я спаси от последвалото я наказание.

There’s no forgiveness for her sins.
Prefers punishment?

Would you suffer eternally
Or internally?

–       Уличница! – старицата я сграбчи за косата и й зашлеви най-жестокия шамар, който някога бе получавала. – Мръсно дяволско изчадие!

Не изпусна кичурите й от желязната й хватка и завлачи изтощеното от болка и неутолена възбуда тяло по пода. Йоанна бе изгубила всякакви съпротивителни сили.

–       Как не изпита капка срам, блуднице! Да оскверниш тялото Христово!

–       Бабо… – внучката шепнеше като умираща, думите едвам се откъсваха от трескавите й устни. – Бабо … прости ми.

–       Прошка? За прошка ли ме молиш, курво вавилонска? Трябваше още навремето да те изхвърлят, още като се роди. – Влачеше я безмилостно и в яростта си й отскубна кичур от косата. Йоанна изкрещя от болка, ала това не трогна сърцето на старицата. – Казах й на майка ти, че си нечиста.

Влязоха в мрачната стая на баба й, място, където на Йоанна бе забранено да влиза. За първи път разбра какво правеше Дора, когато се заключваше там и отвътре се чуваха приглушени викове.

–       На колене! Да не си мръднала!

Настаяни я върху тежките дървени дъски и я принуди да захлупи лицето си върху пода. Отметна черните й коси и със задоволство нанесе първия удар от камшика.

–       С болка, кучко, само с много болка и лишения можеш да изкупиш греха си!

Бичът изплющя върху нежната й кожа, оставяйки тънки следи като от леко порязване. Все едно върху нея бяха изсипали куп бръснарски ножчета. А неукрепналото й тяло още не бе свикнало да понася подобно свръхнатоварване. Колкото по-силно пищеше момичето, толкова по-жестоко я шибаше баба й.

–       Само така ще се спасиш от Ада, мръснице! Мълчи и търпи, чуваш ли!

Вече светът се разпадаше пред очите й.

Съзнанието й милостиво се изключи, за да й спести по-нататъшния ужас. През годините, докато траеше траура й, старата католичка се бе усъвършенствала в телесното наказание, за да овладява своите собствени телесни нужди.

Но Йоанна не го знаеше.

Затова в мозъка й се образува отвратителна утайка от срам и вина.

Последното, което чу малко преди да припадне бе:

–       Нека Господ ти прости, Йоанна! Аз няма да мога.

For her lust
She’ll burn in hell.
Her soul done medium well.

All through mass
manual stimulation
Salvation.

Остатъкът от юношеските й години премина под знака на камшика. Баба й не я хвана в прегрешение втори път, ала остана вярна на думата си. Никога не й прости и се стараеше да й го показва непрекъснато. Искаше да е сигурна, че внучката й ще запомни завинаги жестокия урок, затова го повтаряше периодично.

Железният кръст бе скрит на тавана и тя никога повече не го видя.

Колкото и нелепо да бе, се чувстваше така, сякаш са я разделили от любовника й и дълги нощи се взираше в празното място на стената, преглъщайки мълчаливите си сълзи.

Старицата знаеше, че няма да живее вечно, от известно време ракът разяждаше неумолимо вътрешностите й.

Когато се връщаше от училище, Йоанна често я заварваше в компанията на свещеника от църквата, в която баба й ходеше. Слаб, изпит и облечен в черно, той силно наподобяваше на монах от средновековната инквизиция. Светият отец я зяпаше с присвити очи и тя можеше да се закълне, че вижда злокобна усмивка по устните му.

Веднъж дори подочу част от техен разговор.

–       О, да, бабо Дора, няма страшно, там добре ще се погрижат за момичето. Ще й изкоренят всички вредни мисли.

Йоанна за първи път усети тъпа, пробуждаща се ярост. Как така бе споделила нещо толкова лично с този непознат? Нима грехът й бе чак толкова непростим, че заслужаваше подобно публично унижение? Защо направо не го бе обявила в националната телевизия. Или още по-добре, на площада, пред всички. Заключена в прангите и оплювана от всички. Защо не, така и така бе започнала, нека падението бъде пълно!

Дора се стараеше Йоанна да е винаги облечена във възможно най-размъкнати дрехи, по-подходящи за нея самата и категорично й забраняваше да носи къси поли. Поради това дори и да желаеше не можеше да съгреши. Момичетата я заобикаляха с презрение, а момчетата я пренебрегваха, като не си правеха усилията да скрият отвращението си.

Но един от тях явно умееше да вижда под повърхността. Носеше му се славата на хулиган, на прага от изключването, редовен снабдител на алкохол и трева в гимназията.

Последния човек, който би проявил интерес към свлечена зубърка като Йоанна.

Наивна що се отнасяше до мъжките намерения, не усети как я хвана в капан по време на един свободен час.

Тъкмо излизаше от дамската тоалетна, когато момчето, с което не си бе разменяла и една дума я сграбчи за китките и я притисна в ъгъла.

–       `Айде да не ми се правиш на светица, а? Виждам как ти шарят очичките. – Прокара ръка по широката й, бяла риза с разгаряща се похот в погледа. – Само малко ще си поиграем, к`во ще кажеш? Никой няма да разбере.

А Йоанна бе парализирана от ужас и противоречиво желание. Знаеше, че трябва да е обидена и отвратена, да иска да го отблъсне, да се разкрещи и да избяга. Обаче протестът бе замръзнал в гърлото й, а грозната, потискана страст изпълзя в кръвта й като вирус.

Искаше да го остави да направи каквото пожелае с нея.

Срамът вече не вършеше работа като защитна преграда. Тя стоеше там, замръзнала и покорна като робиня, зяпаше го в очите като хипнотизирана.

Разумът я блъскаше като камбана в слепоочията, но не бе достатъчно силен, за да я подтикне към действие.

–       Добро момиче! – той се изсмя противно и победоносно, докато разкъсваше копчетата на ризата й. – `Земи си купи нек`ъв по-секси сутиен, тоя е като от хиляда деветстотин и балканската, баси. Ох, ама си знаех, че си с готини цици.

Момента, в който започна да мачка гърдите й и протегна ръка, за да разкопчае ципа си бариерите й щракнаха отново на мястото си и тя се дръпна като опарена.

–       Не! Пусни ме!

–       `Що, ма? Преди малко много ти се искаше, на бас, че си пуснала и топлата и студената вода.

–       Не искам, остави ме! Това е грях! – Йоанна се сви върху мръсния под на тоалетната и се разтресе в страшни спазми. Очите й се бяха разширили докрай и всеки момент щяха да изхвръкнат.

–       Грях ли? Ти нормална ли си? Баси, от коя планета падаш? – Понечи да я сграбчи за косата и да я довлече до себе си. Постави ръката й върху отворени си цип. – Я не ми ги разправяй тия, ми ела да посвириши малко.

Дълго сдържаните й писъци се освободиха и кандидат-мачото се стресна не на шега. Въпреки че бяха в междучасие, имаше достатъчно сеирджии по коридорите, а той вече се бе забъркал в достатъчно проблеми.

Отблъсна я грубо, закопча се и се оттегли с позьорска походка.

– Не ми се чукат луди.

Все пак бе просто петнайсетгодишен пикльо.

А щяха да минат години преди Йоанна да се осмели да потърси физическа близост с друго човешко същество.

Грехът все още горчеше твърде много и прогаряше белега си като дамга върху самотните й дни и нощи.

Натрупаният гняв скоро щеше да се взриви.

To be continued

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s