Недоизказано


–       Никога ли?

–       Мисля, че бях достатъчно ясна.

–       Трудно ми е да си го представя. За мен е естествено като самото дишане. И няма нищо срамно в сълзите.

–       Слушаш ли ме изобщо? Никога не съм казвала, че има нещо срамно. Просто не го правя. Не мога.

–       Нима нищо не те докосва?

–       Ох, хайде почнаха се етикетите. Някой споделя, че не може да плаче и вече го обявяват за емоционален инвалид. Да, за твоя изненада, имам чувства. Може би дори още по-наситени от твоите.

–       Емоциите ли ще си мерим?

–       Както е тръгнал накриво тоя разговор… Та, да, чувствам. И понякога всички тия противоречиви чувства образуват противна, лепкава топка, която засяда на гърлото ми и започва да ме души. А аз не мога да я пусна навън. Стои там и ме задушава, докато не се изтощя достатъчно. Какво ще кажеш за това?

–       Милата…

–       Слушай, запази си съчувствието за някой на който му пука. Аз бях дотук.

–       Недей, спри се…

Твърде късно.

Вратата се затръшна и никога повече не се отвори.

***

Такси. И двамата мълчим. Той знае достатъчно добре, че в подобни моменти думите звучат глухо, тъпо и фалшиво. Затова предпочита да ме успокои с мълчание.

Блажена тишина.

И наранена, в същото време.

Отпускам глава на рамото му и се опитвам да се разсея като наблюдавам бързосменящите се кадри от светлинки от другата страна на стъклото.

–       Знаеш ли, понякога ми се ще да можех да плача. Човек се чувства някак по-добре след едно качествено изпразване. Било то на сълзи или нещо друго. Аз защо не го мога?

–       Стига вече. Не го мисли. Недей.

Целувам го. Обикновено физическата близост ми носи утеха. В случая не се получи.

Знам, че ще ми мине.

Месеци по-късно се питах защо ми е било толкова гадно.

Но в онзи момент това не ме грееше особено.

Ако имаше някакъв начин… да си бръкна в мозъка и да разкъсам торбата, в която са скрити сълзите ми. Дали ще се оцветят в червеното на кръвта ми?

Сбогуваме се, моли ме да му се обадя, ако имам нужда.

Знам, че няма да го направя.

***

Бар.

Небрежен разговор.

Алкохол.

Музика.

Секс.

Сбогуване.

Формулата е добре позната, фабулата – глупава, сюжетът – изтъркан и припокриващ се. Колкото и вълшебно да ми се струва, помня, че не съм красива и уникална снежинка. Емоциите ми вероятно са втора употреба, ползвани от някой друг отдавна, още в зората на времето.

За мен остава само да ги повтарям.

Това не ги прави по-малко реални.

Не зная какво да кажа.

Всяка реплика изглежда излишна и не на място.

Предпочитам да замълча.

Да оставя нещата да се изплъзнат и да следват естествения си ход.

Иначе… ще е като изнасилване на обстоятелствата.

Не искам да казвам нищо.

Но и отвътре ме гори да кажа толкова много, че ще се пръсна.

Все едно се опитваш да повърнеш, а организмът отказва да се подчини на естествения си порив.

Задържането на телесни течности и неизказани емоции води до невроза.

И пак… не мога.

Застивам в колебание и не мога да се реша.

Не мога дори да отроня една сълза.

Само понякога… крехка, предателска влага избива върху очните ми ябълки.

Ще ми се да бях в състояние да изкарам всичко това отвътре и да го излея като киселинен дъжд.

Но знам, че няма да го направя.

Не ми е в природата.

Още една водка, моля.

Емоционалният махмурлук ще го мислим после.

Вървя по улиците, наблюдавам тъмните ъгли и въздишам, а една разгонена улична котка вие почти като куче срещу Луната.

В такива часове на нощта всичко ухае на… недоизказано.

10 thoughts on “Недоизказано

  1. Много силен текст.
    Не знам защо ми идва отвътре са посъветвам лирическата героиня да обели и нареже едно кило лук….

  2. “да си бръкна в мозъка и да разкъсам торбата, в която са скрити сълзите ми”

    харесва ми, адски ми харесва!

  3. @Lili, хахахаха, това си е супер добрата идея. Даже може да започнем да го предлагаме като услуга. “Алтернативно решение на вашите емоционални кризи… чрез лук.” С готовата продукция ще снабдяваме местните ресторанти.

    @Надя, ами така де.😉 Еквивалент на бъркането с пръст в гърлото с цел предизвикване на повръщане.😉

  4. Ал, този коментар е като някогашните забележки на Старата филоложка – баба ми, като ми четеше разказите. “Тук си изтървала пълния член.”, “Тук защо няма запетайка?” и т.н. Шегувам се. Напоследък не знам какво ми става, постоянно забравям да сложа етикети към публикациите, мерси за напомнянето.

  5. според мен е много глупаво от твоя страна доброволно да изтървеш пълния член!
    😀

    • Доброволно, доброволно, колко да е било доброволно?🙂 Малка съм била, много ми е разбирала главата от пълни членове.😉

  6. “Задържането на телесни течности и неизказани емоции води до невроза”

    много добре казано и съвсем правилно! и аз съм го забелязал!😀

    ПС Не се връзвай на Надинка, тя уж не изпуска, ама на по-дългите думи винаги им изяжда пълните членове😛😀

    Оф, дано не го прочете🙂

  7. Само можеш да съжалявам, че си така…къс😀
    Имам предвид името ти!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s