Boobies!


Вдъхновено отчасти от този пост, но не на същата тема.

 –        Хайде, де, моля ти се, покажи ми поне малко.

–        Вече казах „не”, така че не ме дразни повече, ясно?

–        Колко си жестока. Поне едно зърно?

–        Ти български език разбираш ли? Освен това съм дошла да гледам филм.

–        Е, то не пречи да съчетаеш полезното с приятното.

–        Ако не престанеш, ще се наложи да те поставя пред вечния избор: кастрация или декапитация.

–        Сега… какви са тия внезапни пуритански настроения? Да не би да ти идва, а? Допреди няколко часа щеше да ме удушиш с бедра и да продъниш матрака. Какво ми се правиш на добро католическо девойче?

–        Изобщо не става дума за това. Много отдавна съм се разделила с какъвто и да е девичи срам и моминско изчервяване. Свикнала съм всеки сантиметър от кожата ми да бъде открит пред чужд поглед.

–        Тогава какъв е проблема.

–        Забрави.

–        Пф, извинявай, все пак си жена. Всякаква логика на поведението ви е чужда.

 Мълчание.

 –        Искаш ли да знаеш наистина какъв е проблема?

–        Ами давай да чуем, де. Знаеш, че най-много мразя недомлъвките. Почти толкова колкото цупенето, придружено с недомлъвки.

–        Откакто се познаваме погледът ти почти не се отделя от циците ми. Зяпаш ги като лакомо прасе, като момче в сладкарница, на което му текат лигите на витрината с тортите.

–        Чакай, мисля, че разбирам накъде биеш. Намекваш, че не виждам в теб нищо друго освен цифт цици.

–        Не е ли така?

–        Разбира се, че не! Абе, на момичетата да не би да ви раздават тая реч още в детската градина, та да я научите наизуст и да я хвърляте като бомба в лицето на всяко мъжко същество, което ви доближи. Ама че истерии…

–        Знаех си, че няма смисъл да ти обяснявам.

–        О, да, това е най-удобното изплъзване, давай, само така, в бягството е изхода.

–        Ще престанеш ли да ми се подиграваш?

–        Докато ми даваш поводи, ще го правя. Извинявай, но е нелепо двама души, които имат връзка, била и тя само за секс, да се срамуват и подозират като двойка пубери.

–        Не ми харесва мисълта, че не забелязваш нищо друго освен тях. А си мисля, че имам повече.

–        Естествено, че имаш. И това, че се възхищавам на циците ти, не означава, че не виждам и останалите лакомства от пакета. Падам си по цици, е и? Заслужавам ли да ме кастрират заради това?

–        Не си си досукал, а?

–        Ти ще престанеш ли да ме вкарваш в нелепите си стереотипи? Ако просто искаш да се скараме, кажи.

–        Никой от вас не разбира, че не винаги е лесно. Че в някои моменти си е направо бреме. Да приключваме, не искам да ме обвиниши, че те засипвам с женските си драми.

–        Защо не опиташ без драми? Разкажи ми какво толкова те притеснява.

–        Наистина ли искаш да знаеш?

–        Задай ми още един път този въпрос и…

–        Първият път като усетих, че ми расте нещо отпред, сериозно се психирах. Помислих си, че имам бучка. Или че нещо не ми е в ред. Сещам се, че ме водиха на лекар. „Тялото ти просто расте.” Просто!

–        Стига бе, чак толкова ли?

–        После започнаха и да растат. В един момент като бомба ми се стовари, че били символ… социален статус… че момичетата мечтаят за тях, че момчетата ги искат. „Ти си доста… надарена.”

–        Чудно как не си го забелязала до този момент. Извинявай, но това не е никаква новина.

–        И така да е, в повечко ми дойде. Не е много гот постоянно да ти свиркат разни боклуци, да те оглеждат като дойна крава, похотливи даскали да те карат да оставаш след часовете. А да не споменаваме идиотските намеци за силикон. Всички са те наобиколили, искат да ги грабят, мачкат, стискат. А аз седя сред цялата тая локва от глупост и се чудя какво по дяволите си случва.

–        Стига, стига… Не си ли твърде голяма за това? Това са минали неща, на всеки му е било кофти в училище, по един или друг начин. И мен ме спускваха от бой в гимназията, но нямам намерение да се сдухвам заради това.

Пауза.

–        Сега ще ми кажеш, че не е същото, нали?

–        Ще ми се нещо да се беше променило. Но хората все още са толкова запечени на тая тема. От едни цици им потичат лигите до земята и въобще не им пука, че изглеждат като неандерталци.

–        Добре де, просто приеми, че зверски си падам по теб, а циците са бонус. Нещо като допълнителен камион със сладолед към основното меню. Ти нямаш ли си любими мъжки части?

–        Писна ми всички да си мислят, че ми е много по-лесно в живота заради едрия бюст. Ами не е така! Няма да те отегчавам с истории за това с какви родилни мъки се намира свестен суитен.

–        О, моля те, пощади ме, каквото и да съм направил, не заслужавам такова наказание.

–        И аз така си помислих. Искам да кажа… в един момент сякаш циците изяждат всичко останало.

–        Хаха, ти си уникална. Цици – зомбирани убийци и зверски канибали.

–        Сякаш на техен фон останалото избледнява. Тялото ми има къде къде по-апетитни предимства. Дори не говоря за ума, сърцето си или това какъв невероятен човек съм. Сякаш това няма значение.

–        Кофти е. Обаче ако мислиш, че всички не се сблъскваме с предразсъдъци, жестоко се лъжеш. Винаги има някой, решил какви сме предварително. И да се нервираш, няма смисъл, етикетът ти е поставен. Такива хора няма да ти позволят да си нещо друго, освен това, което си мислят, че си. А струва ли си да се оставяш точно те да ти определят мирогледа. По-весело!

–        Знам, знам, че не трябва да ми пука, че трябва да се обичам и така нататък. Но на практика е така трудно…

–        На практика се шашкаш за простотии. Прекрасна си. Просто се отпусни.

–        Мисля, че се разбрахме предварително да не си говорим простотии и да се лъжем с фалшиви комплименти.

–        Невъзможна си.

–        Знам. Хей, мислиш ли, че някоя вечер всичките ми останали органи в пристъп на ярост, задето са пренебрегнати няма да поискат да се отърват от двете топки плът.

–        Горките. Сигурно всяка нощ треперят и се свиват от ужас.

–        … и съответно си намират някой като теб, който да ги гали и успокоява. Хитри, малки кучки.

–        Ти какво, да не се оплакваш? Мисля, че сте в прекалено удобна симбиоза… в някои отношения.

–        Окей, достатъчно те изтормозих да измисляш умни реплики, с които да ме тешиш. Печелиш наградата. Много си убедителен. Почти ти повярвах.

–        Параноичка.

–        Цицоман.

 Смях и шум от разкопчани копчета на блуза.

5 thoughts on “Boobies!

  1. хитри малки кучки😀 ахахх
    Ще е интересно да прочета разговор между две цици, или пък два чифта цици, едните нафукани силиконови, а другите обикновени и семпли. Може да се напише монолога на провисналите цици, ревизиращи всичките си преживявания. Въобще виж какви идеи провокираш да ми изскочат🙂

  2. @Val – Д-р Енчев, леко са ви creepy девойките по плакатите.

    @lammoth-e, действай, душо, вдъхновявай се, пиши, твори.😉 После като приключиш творбата си, обаче, искам посвещение. “Диалог/монолог на циците”, от Ламот Безсмъртний, посветено на Икария, Десетата муза.😉

  3. Pingback: Добре дошли в Цицоландия! « Lammoth's Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s