Комуникационен fail


Тя марширува напред-назад през автобусната спирка и подръпва леко слушалките, спускащи се от ушите й като извънземни антени. Потропва нетърпеливо с крак, докато чака автобуса, който така и не идва. Поема си дълбоко дъх, а пръстите й механично закопчват отпуснатото копче на раираната й, лятна риза.

Това действие автоматично привлича вниманието на върлинестото момче с пиърсинг на устата.

Приближава се и я побутва по рамото.

Тя с досада сваля слушалките си и се усмихва служебно, усмивка, сякаш, лепната за устните й с евтино тиксо.

Той: Извинявай, колко е часа?

Тя: Десет и половина.

Понечва отново да заглуши слуха си със Стар FM, но той е по-бърз и изстрелва репликата, която дълго се въртяла между устните му, тръпнеща от желание да бъде изплюта.

Той: Може ли да се запознаем?

Тя: И защо да се запознаваме?

Той: Ми… де да знам… изглеждаш ми готино момиче… та за това…

Тя мисли няколко минути… или имитира мисловен процес. В крайна сметка свива рамене и приема с равнодушие новото си познанство. Разменят си имената и любезни реплики. Живеят в един квартал. Тя е нова там, сменила е квартирата преди седмици. Той й предлага да пият по нещо. Тя отклонява поканата под претекст, че на следващия ден е рано на работа.

Автобусът пристига. Момчета наоколо си приказват за фейсбук.

Той: /с надежда/ А ти имаш ли фейсбук?

Тя: /с досада/ Че кой ли няма?

Той: Хайде да ми го дадеш?

Същото отегчение. Размяна на телефони, линкове и обичайните реплики.

Той: Аз много искам да уча компютри.

Тя: Информатика, искаш да кажеш? Или компютърни системи и технологии?

Той: Ми де да знам, нещо с компютри. Влекат ме.

Тя: Ама разбираш ли нещо?

Той: Не.

Тя: Е, какво чакаш? Почвай да се учиш.

Той млъква смутено. Няколко минути тишина, която всеки се чуди как да запълни. Накрая той изстрелва няколко спасителни реплики за детството си, като минават покрай бивш негов адрес. Усмихва се някак невинно. На нея все още й е пълен хикс какво иска този непознат. Но така или иначе… един социален контакт повече или по-малко… какво пък толкова?

Винаги може да го отреже, ако си позволи повече.

Добра е в това.

Разделят се с обещание, че ще се видят отново.

Някога.

Facebook status: обвързан.

Тя си отдъхва с облекчение.

***

На няколко пъти отлагат срещата си. Той се обажда късно, почти в полунощ, едва сега е свършил работа и се прибира към дома си.

Тя: По това време няма нищо отворено наблизо, после трябва да се прибираме с такси. Да отложим?

Той: Не бе, аре да вземем малко бири и в нас?

Тя: /бясно/ Ти луд ли си?

Той: Ма защо бе?

Тя: Не те познавам още чак толкова добре.

Той: /объркано/ Ама аз нищо лошо няма да ти направя.

Мда, знаем ги тия. Съблечи се, нищо няма да ти направя. Той звучи, сякаш си вярва. Пък може и наистина да си вярва.

Тя твърдо и категорично разрязва напъпилите му надежди и отново отменя срещата.

***

Най-сетне се уговарят твърдо.

Тя не е на кеф, но пък една разходка ще й дойде добре.

Виждат се, поздравяват се и отново започва мъчителното търсене на общи теми. Тя му разказва за работата си. Той половин час не може да вдене с какво точно се занимава. Тя не се сърди, свикнала е. И тогава той вади скрития коз от ръкава си.

Той: Ти… имаш ли си приятел?

Тя: Не, нямам.

Ще й се да му каже, че си има по един приятел за всякакви нужди, но не й се иска да става вулгарна.

Той: Ми, и аз си нямам приятелка.

Тя осъзнава, че звучи глупаво, но въпросът е вече е изстрелян от разтворените й устни.

Тя: Ама нали във фейсбук пише, че си обвързан?

Браво, маце, това беше невероятно интелигентно умозаключение.

Той: А, това ли? Ми, сигурно съм забравил да го махна, като съм се разделил с бившата си. Ами, какво ще кажеш ние двамата да се пробваме?

Тя: Моля?

Туш. Подобно предложение не е получавала от пети клас насам. Той седи, хили се и изглежда, сякаш мисли, че това е най-нормалното нещо на света. Иде й се да го удари и да го попита „Ти на колко си, на дванайсет?”

Тя: Ами… не, прощавай, обаче не искам. Не ми е до това сега.

Той: Моля те, нека просто опитаме?

Тя: Казвам ти, че не искам.

Той: Не можеш да знаеш, докато не опиташ.

Тя: Знам, че не можеш просто така да ми го изтърсиш.

Той: А как?

Туш.

Тя: Съжалявам, обаче ако за това си ме поканил, сбъркал си вратата.

Той: Е тогава за какво прие да излезем?

Тя: Мислех, че просто търсиш приятелство.

Отново осъзна каква глупост е казала.

Той: Е защо не искаш да опитаме? Да не би да си имала лоша връзка?

Хайде, пак обичайните клишета. Ама някой наранил ли те е? Ама да не си травмирана? Не бой се, аз съм принца на белия кон и идвам по доставка.

Тя: Не, просто сега не ми се занимава с мъже, толкова ли е трудно да го схванеш?

Той: Аз съм много обичлив… и много верен.

Тя: Аз не ти гарантирам, че ще ти бъда вярна, камо ли пък, че няма да те нараня.

Той преглъща и гледа умно.

Тя понечва да стане.

Тя: Виж какво, явно сме тук с различна цел. Ако искаш, ей-сега си тръгваме и повече няма да се виждаме.

Той: /опулва се/ Ама никога ли?

Този е невероятен. Тя не знае какво да каже, затова стреля на посоки.

Тя: Ами, щом очакваш от мен да ти стана гадже, а аз не искам? Какво правим? Надали ще се задоволиш само с приятелство.

Той: Приятелство… Ми, добре звучи. Може. Пък с времето…

Тя: Не възлагай големи надежди.

Няколко минути се чудят на каква безопасна тема да се хвърлят.

Накрая се отправят към водите на седмото изкуство.

Той: Гледала си го този филм Здрач?

Тя: Ох, да бе, едвам го изтраях, рядко глупав филм.

Той: /шокиран/ … ама… не го ли харесваш?

Тя: /объркано/ Ами, не, това си е истинска гавра с качествения филм за вампири… въобще с качествените филми. Актьорите са супер зле, сюжетът е… Абе, не ме кефи, като цяло. Какво, ти да не го харесваш?

Той: Ами… да… това ми е любимия филм.

Тя: Моля?! Как е… възможно?!

Умът й не може да възприеме подобна аномалия. Хайде, ако пред нея стоеше заблеяно девойче с понижени комуникативни умения или объркана пуберка дори нямаше да й направи впечатление. Ала… мъж? Дори и такъв, който след пет минутен разговор те пита „Искаш ли да ходим?” Почти чува ехидния глас на най-близката си приятелка. „Тоя е неосъзната жена!”

Той: Ами този филм направо ме разби. Страшен е, аз не очаквах да е толкова добър. Хем имаше действие, хем беше много романтичен.

Не че е сноб, който изисква всички около него да гледат единствено високоинтелигентни, европейски артЪ филмови продукции, ала това…

Той: Значи ти въобще не го харесваш?

Тя: /клати глава/ Не.

Мълчание. Още изнасилен разговор. Разхождат се из квартала и се мъчат какво още да измислят. Никой не си признава, че срещата е пълна пародия и че трябва да си спестят мъките. Накрая се насочват към някакво заведение с надеждата алкохола да окрили посоката на разговора.

Точно тогава момъкът получава гневно обаждане от своя роднина, на която е обещал да иде на гости.

„Ааааа, то момичето може да почака, идвай, идвай.”

Докато го изпраща до спирката, той й разказва случка с въпросната му роднина, която я хвърля в лека форма на ужас. Той я намира за забавна.

Разни хора – разни идеали.

Когато автобусът му пристига той настоява да я гушне.

„Опре ли работата до гушкане, всичко е ясно.”

Когато автобусът му отминава в гърдите й се ражда същата въздишка на облекчение.
***

Принципно не прави така.

Като реже някой или повече не иска да го вижда се среща с него и го гледа право в очите.

Но за този младеж няма нерви.

Когато телефонът й звънне и види на дисплея неговото име внезапно става приятно разсеяна и се преструва, че не го е забелязала.

Или ако случайно му вдигне (често по време на работа) с бълбукащ от нерви тон му обяснява, че е заета, да не я безпокои.

Никога няма време за него.

Понякога е толкова груба, че се чуди как не е пожелал още добро здраве на цялата й рода.

Не се отказва.

Продължава да я търси, пише й.

Фейсбук, скайп, смс-и, телефони, обсажда я по всевъзможни начини.

Накрая й пише съобщение, че му е тъпо да я тормози и че ако не иска повече да се виждат, нека просто му го каже.

Тя най-сетне изплюва камъчето.

Глупаво е да го прави от разстояние.

Не е красиво, не говори добре за нея.

Но поне вече е приключило.

Или само така си мисли.

След като е резнала връзката с ножичка, получава ново съобщение. „Скоро заминавам, вероятно за дълго време, и няма да се виждаме повече. Моля те, дай ми възможност да се видим поне още един път преди това, обещавам ти, че ще се постарая да ти е забавно.”

Извъртява очи, докато му написа кратичко и просто „Не означава „не”.

След което го изтрива от всички комуникационни носители.

Той се опитва да се свърже с нея още няколко пъти.

Явно липсата на отговор най-накрая го кара да се осъзнае.

Провал и от двете страни на веригата.

***

А нейде в другия край на галактиката един мъж горко ронеше сълзи върху клавиатурата си.

Едно момиче пък мигаше на парцали срещу монитора си, като не можеше да разбере какво по дяволите се случва.

Just_A_Dreamer: Ти жестоко ме нарани.

Hell_of_a_Temper: Моля?

Just_A_Dreamer: Не, не, въобще не ми се оправдавай! Омръзна ми и повече няма да търпя пренебрежителното ти отношение закъсня.

Hell_of_a_Temper: Ама чакай малко…

Just_A_Dreamer: Какво да те чакам?! Аз съм ужасно чувствителен… и много раним… нищо, че се прикривам под броня от безчувственост. А тази броня е крехка. И ти току-що я разби, като не ми пожела „Добър ден.”

Hell_of_a_Temper: Човече, ти в ред ли си?!

Just_A_Dreamer: Остави ме на мира! Не си желана повече, разбра ли? И ако пак се опиташ да говориш с мен, ще ти направя такива ужасни неща, че вуду магията ще ти се стори като детска игра.

Hell_of_a_Temper: Ми, хубаво.

1 недоставено съобщение.

Потребителят не може да бъде добавен поради настройките на своята неприкосновеност.

Той се задави от хълцане.

Тя се засмя и излезе от мрежата.

2 thoughts on “Комуникационен fail

  1. Добър ден!😀 – за да няма наранени-😀

    И аз съм голям фен на Здрач! Действа ми като разхлабително, трябват ми 2 минути от филма и веднага се получават резултати🙂

    Представяш ли си чат между влюбена двойка гейове:
    -Аз ще съм отзад
    -Не този път е мой ред, аз ще сондирам
    -Не, мой ред е, аз ще помпам
    -Не е вярно, цяла седмица не мога да седна, значи тази седмица е мой ред е
    -Добре, ще се сменяме. Ама аз съм първи
    -Не, аз ще съм първи…
    😛 :Д

  2. Ха, добре заварил, да не взема и аз по погрешка да те нараня.😉
    Като прочетох първото изречение от коментара за Здрач се същисах и за малко да получа разстройство от нерви. “Ламотееееееее, душо, пък аз да мисля, че имаш вкус.”
    Здрач също така е много як, ако си пиян и/или напушен (за предпочитане и двете) и в подходящата компания от хилещи се идиоти.
    Една девойка, която чете блога от време на време, но не коментира, може да го потвърди. “Мирише на мокро куче, уааааааааааааа”. “Стига са облизва, ма, направи си тройка.”
    А тоя диалог пък ме кара да си мисля за гей и лесбийка, които се карат цяла нощ кой да е отгоре.😉

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s