Indecent


Мира сравни още веднъж адреса, продиктуван й преди половин час и записан набързо върху хвърчащо листче, въргалящо се на дъното на чантата й. Приглади разбунтувалите се къдрици, дръпна черната си пола. Последната бе източник на постоянни драми, тревоги и съмнения за крехката й, невинна душица. Винаги когато я носеше се чудеше не е ли прекалено къса. Бузите й пламтяха от смущение при всеки случаен зрителен контакт, осъществен с минувачите. Чувстваше се така, сякаш се разхожда из центъра на града, облечена само по рибарска мрежа. Погледите й се струваха осъдителни. Някои – одобрителни. Трети – похотливи в контекста на чалга заведенията. Едно невинно парче плат я изкарваше доста на север от зоната й на комфорт. Понякога се чудеше защо изобщо я пази. Дълбоко в себе си знаеше защо. Но не искаше да си го признае.

Поради някаква причина полата действаше само навън. Веднъж прекрачеше ли прага на домашния уют злата магия я полазваше и тя се връщаше към старото си, скучновато аз. За житейския й спътник отдавна вече нямаше разлика между това дали е навлякла пеньоара на леля си или си е сложила ученическа униформа от сексшоп в комбинация с червени жартиери и силиконови чорапи.

Пробва се да привлече вниманието му, като нарочно започна да чисти прах от етажерката с книги над телевизора и навря позакръгления си задник в къса поличка право в лицето му.

Определено получи реакция.

Но не такава на каквато се надяваше.

– Аре да се махнеш, че изтървах гола заради теб, а?

Мира потисна инстинкта си да обуе високите си обувки и да го уцели с токче там, където най-много боли.

Тя бе възпитано момиче.

Не че се чувстваше сексуално незадоволена.

Чисто и просто нямаше кога.

Работеше на две места, изплащаше три заема, а през останалото време грижите за домакинството и образованието на дъщеря й напълно я бяха погълнали.

На моменти дори не се сещаше и тъжно се шегуваше пред единствената й останала приятелка, че ако живееха в древен Рим преспокойно би могла да мина за весталка.

И все пак от време на време й се прищяваше някой да оцени факта, че й е останала женственост.

Било той и случайния непознат по улицата, в чийто поглед да блесне онова така ценно намигване.

Можеше никога повече да не го види.

Обаче фантазията за онези трийсет секунди, разменени помежду им, се запечатваше и… често ставаше по-ценна дори от всичките брачни, архивни спомени.

Ухажване, тръпка, секс, сватба, отегчение.

Хранителната верига на живота не прощава.

Може би затова още пазеше онази дрешка, едва прикриваща бедрата й.

Може би.

Но от какъв зор я бе облякла точно за срещата с отдавна забравената си съученичка?

***

Определено бе сбъркала вратата.

Обаче дежурното „Извинете, търсех някой друг” се бе затлачило в гърлото й и не искаше да излиза. Представяше си колко смешна изглежда, застанала на прага на апартамента – разрошена, потна, със зачервено от бързане лице и отворени устни.

А непознатият само й се хилеше неразгадаемо.

Бе се облегнал на рамката на вратата и се взираше очаквателно в обърканата Мира. Опита се да преглътне. Малшанс, все едно всичко й се бе вкочанило и залепнало.

Той заемаше пози като модел от женско порнографско списание.

Това, че бе напълно гол въобще не облекчаваше смущението й.

Жената понечи да се ощипе, за да се увери, че не сънува. Приличаше прекалено много на някоя от милионите й фантазии, секнали поради липсата на време да им се отдаде.

Такива неща не се случваха в реалния живот.

Като видя, че тя няма намерение да каже нещо, той се подпря върху ръката си с перфектно развити мускули и й се усмихна обезоръжаващо.

Все едно бе изваден от някоя полупорнографска книжка с меки корици и заглавие от рода на Дива страст. От ония долнопробни издания със съмнителна литературна стойност, четени от самотните домакини между меленето на каймата и хвърлянето на боклука.

– Мога ли да ви помогна? – Винаги когато бе чела изречения от рода на „Гласът му подейства като език върху клитора й” й се струваха смешни и клиширани. Усещането сега не се различаваше много от това описание. Пф. Безумие! Трябваше да се извини и да си ходи.

–       Мммм… – едвам успя да различи собствения си глас, деградирал до ужасен фалцет. – Извинете, аз… сбъркала съм… търся Августина.

–       О, вие ли сте Мира? – той протегна ръка към нея. А тя не можеше да откъсне поглед от изваяното му тяло, най-вече от завидната по размер змия между краката му. – Извинете, обаче на Августина й се наложи да излезе, помоли ви да я изчакате.

–       Ама… как така е излязла… – Очите на Мира се разшириха от подозрение. – Та ние говорихме преди половин час, тя ме помоли да побързам, защото е в града още съвсем малко.

–       Нали я знаете Августина. Пълна лудетина. – Какъв богат смях. Спящите й хормони взеха да се разбуждат. – Хайде, моля ви се, заповядайте, не стойте така.

–       А, не… вие тука си почивате… пък не искам да ви преча… – Не знаеше колко по-силно, глупостта, която изрече или червенината по бузите й.

–       Въобще не се тревожете за това. Хайде. – И той пое пръстите й, които щяха да са елегантни, ако не бе изгризала така ужасно ноктите си.

В хола на Августина имаше разкошно бяло, дизайнерско канапе, върху което Мира се отпусна предпазливо, на тръни. Любимият съпруг на приятелката й не изпитваше грам смущение от голотата си. Напротив, харесваше му да го наблюдават и да демонстрира присъствието си. Докато й поднасяше водата. Докато сваляше сакото от раменете й. Движеше се меко и плавно. В свои води.

–       Августина ми предаде да ви накарам да се чувствате наистина добре. – усмихна й се многозначително. – Като у дома си.

–       Перфектен домакин сте, наистина. – тя кимна механично и се усмихна изкуствено.

–       Определено бих могъл да направя нещо много повече. Приятелките на Августина са и мои… – седна до нея и се наведе неприлично близо до ухото й. – … и се държа с тях по същия начин, по който се държа и с нея.

–       Но… – протестът й бе заглушен, когато той прокара ръка по изтръпналата й от нерви брадичка. Средния му пръст погали устните й, потърка се в езика й и потъна в гърлото й.

Останалото бе просто резултат от обстоятелствата.

***

– Скъпи, прибрах се. – Котешкото мъркане в гласа на Августина не можеше да се сбърка. Дори когато бе съвършено сериозна (а това почти не й се случваше) тази жена излъчваше полуперверзна, полудетинска гальовност. Влезе царствено във всекидневната върху големите си токове и пусна перлената си усмивка във въздуха.

Мира щеше да получи инфаркт.

Още я тресеше силата на оргазма, който бе изживяла върху канапето… и от който бе останало едно съмнително петно.

Гаврата със светия брак и светлите приятелски чувства бе пълна.

Мира вече чуваше звуците на зловещата тълпа, готова да я поднесе към кладата… а той бе гол и със съвършено тяло.

Съвестта й я блъскаше с парен чук.

Августина се приближи към спокойно пиещия кафе благоверен нейн съпруг (вече облечен в син халат) и тресящата се от нервна истерия приятелка.

– Мила, стана една малка беля с канапето. Знам колко държиш на него… – Косите на Мира настръхнаха от тази реплика. – Мммм, поразхлях кафенце върху него.

– Колко си лош! – тя обви ръка около раменете му и гризна ухото му. – Ще те напляскам по-късно.

Августина имаше котешки зелени очи, които обичаше да подчертава със силен, египетски грим. Често й бяха казвали, че прилича на Лиз Тейлър в най-хубавите й години. Тя силно се ласкаше от този факт и не пропускаше да го изтъкне.

Чак сега сякаш забеляза приятелката си и се втурна да я прегръща.

– Миличка, колко се радвам да те видя. Колко години минаха! Срамота е!

– О, да… ммм… разбира се. – Мира не знаеше какво да каже и само кимаше като механична кукла. Отвърна на прегръдката й, за която й се стори, че е една идея по-интимна от тази между две позабравили се съученички.

– За колко само имаме да си приказваме. – Августина обви красивите си дълги нокти около шията на порно любимия си и ги плъзна по рамото на смачканата от живота Мира.

– Злато, защо не ни донесеш чай и сладки? – измърка в ухото му тя.

– Всичко за тебе, ангелче.

Мира не знаеше от какво й се повръща повече – от подчертаната им до гротеска интимност или от собствената й постъпка.

Ала десет минути по-късно тези чувства избледняха напълно, когато „благоверният” се върна със сребърен поднос с огромен капак върху него.

– Чаят се е свършил, любима… Но ти нося нещо още по-добро.

Повдигна театрално подноса и разкри малък, сребрист диск.

– Знаеш как да ме зарадваш. – Усмивката на Августина бе изненадващо зловеща. Ноктите й се впиха едва забележимо по-силно в рамото на Мира. Последната бе изгубила говор и картина и се чудеше какво става. – Действай.

Дискът бе пъхнат в семейното DVD и минути по-късно върху екрана на плазмения телевизор голата и възбудена Мира започна открития си урок по Кама Сутра.

–       Ъ… мила, аз ужасно съжалявам. – започна да се обяснява каещата се Мира. Тя падна на колене, замаяна от вина и впи умолително очи в приятелката си. Пропусна да забележи, че Августина не се чувстваше никак разстроена от видяното. – Наистина не знам какво ми стана…

–       Ама, какво, да не би да не ти харесва как си излязла? – Почудата на зеленооката кокетка бе толкова искрена, че я проряза по-дълбоко отколкото ако се бе разкрещяла.

–       Или аз съм се представил зле? – Фитнес богът прозвуча искрено разтревожен. – Извинявай ако е така, но ми се стори, че си изкарваше доста добре.

–       К-какво става тук?

–       Скъпи – обърна се Августина към половинката си. – Нали ти казах да обясниш на милата ми Мира, че е напълно добре дошла?

–       Е, обясних й… колкото се може по-добре. – Той се разсмя неприятно. – Нали знаеш, че езикът на тялото… – прокара го по устните си и й намигна. – … говори повече от хиляди думи?

–       Някой ще ми обясни ли какво се случва тук? – изкрещя като обезумяла Мира. Бе скочила на крака, като бавно се отдалечаваше от щастливата двойка. Очите й – разширени като на сомнамбул.

–       Ех… а мислех, че малко удоволствия ще те накарат да се отпуснеш. – поклати глава Августина. – Не се шашкай толкова, Мира, че ще ти излязат бръчки. – Просто миналата седица случайно засякох половинката ти в бара. Спомена за това колко сте нещастни и реших да ти направя едно подаръче… като компенсация, задето ти го отнех за около два часа в една хотелска стая.

„Гадост! Все едно съм попаднала в комбинация между жълт роман и филм на ужасите. Махам се от тук!”

–       Тръгвам си. Всичките сте извратени. Повръща ми се от вас.

И тя се насочи с треперещи крака към входната врата.

–       Извратени? – В гласа на Августина нямаше и следа от обида. – Чуваш ли какви ми ги говори, мило? Не е ли неблагодарна.

–       Ужасно. Плаче за наказание.

–       Аз ли съм извратена, Мира? – изправи се без да бърза и тръгна към тресящата се от емоции своя приятелка. – Аз, която така милостиво ти отстъпих любимия си… изкарах те от депресията ти… даже ти позволих да се изгавриш с канапето ми. Запечата най-нагло оргазма си върху него, все едно си котка, която си оставя маркировката. – Мира усети как й прилошава и светът се превръща в поредица от концентрични кръгове. Виждаше само очите на приближаващата я Августина, бялата й блуза и червените нокти. Смехът отекваше в ушите й и човъркаше в мозъка й. – Същата малка лицемерка си. – Хвана я за къдравата коса и понечи да я целуне. – Лицемерка… ще те накажа…

Внезапно Августина се стовари върху нея като пияна и я блъсна назад. Мира усети как главата й се разцепва тежко в плота и рязко потъна в черната бездна.

Когато отвори очи с досада установи, че просто мъжът й е заспал върху нея, докато тромаво е изпълнявал съпружеските си задължения. Отне й доста време да го обърне по гръб. Той само премлясна и продължи да хърка.

Поне половин час реанимира, за да може да върне част от въздуха в изтормозените си дробове.

Значи всичко е било просто абсурден сън.

Така си и мислеше.

Почувства се облекчена… или не?

Премигна към слънчевите, утринни лъчи, процеждащи се през щорите на спалнята й.

Телефонът й внезапно иззвъня.

Непознат номер.

Отговори с дрезгав глас, който едвам успя да изкара от гърлото си.

От другата страна на линията я посрещна познато котешко мъркане.

– Здрасти, миличка, Августина е. Пониш ли ме, от „в” клас! Колко време мина само! Ще дойдеш ли у нас, но по-бързо? Довечера ще пътувам и държа да те видя.

4 thoughts on “Indecent

  1. E, какво да се прави, мила ми Лиза, не всеки владее изкуството на Кура така добре като теб. От време на време трябва да се явява и някоя друга еднодневка на фона на която прелестни свирачки като теб да блеснат още по-ярко.
    P.S. Танцът на еднодневките е красива гледка.

  2. Ухажване, тръпка, секс, сватба, отегчение.

    хм, първите три елемента на хранителната верига ми по-харесват от последните две😛😀

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s