Небесни висини и морски дълбини


От няколко месеца неразумната графиня Икария бе надянала новия си чифт криле и се скиташе като белязан атом из висините небесни. Тя се спускаше ниско над галещите гребенчета на вълните океански и плашеше чайките, с пера по-бели и от девствената морска пяна. Забавляваше се като подръпваше нежните крилца на Дъщерите на въздуха (които я гледаха лошо изпод сребристите си перчеми) и се гонеше с буреносните облаци. Така един ден, докато преследваше един заблуден лъч светлина и ох! На дълбоко уважаемото и божествено слънце вече му бе омръзнало от палавините й. Следователно стовари всичката ярост, която може да ври и кипи в едно огромно кълбо изгорели газове. Новите крилца на Икария станаха на пух и прах и тя полетя жално-жално към бездните морски и скалите остри.

За разлика от своя брат-близнак Икар, тя се бе подготвила за такива ситуации. Няколко минути упорито се опитваше да разпъне парашута, и тъкмо вече се бе примирила, че ще приключи небесния си път пронизана от камъни като зъби на акула, когато той разцъфна над главата й, подобно гигантска гъба.

Вълните я обляха и тя нежно се остави да бъде пленена от тях.

Сигурно щяха да я унесат с люлчината си песен и да я запратят на дъното при останалите удавници и мъртви пирати с разкапваща се плът, ако не бе поднесена към брега от чифт нежни, женски ръзе.

„Я, от кога не съм виждала русалки!”, засмя се Икария. Единственото, което виждаше от неизвестната си спасителка бе парченце бяла рокля,          кичур черна коса и боднато червено цвете.

Заспа с този образ под клепачите си върху плажа, кадифен като женска кожа след морска баня.

Когато се свести дълго време оглежда непознатия остров.

Никога не бе попадала на него по време на скитанията си.

Ала въпреки това го усещаше странно уютен, почти като роден дом.

Усмихна се, затананика нестройна мелодия от която пируващите наблизо чайки избягаха с ужасено крякане и затанцува по пясъчната ивица.

Вървеше и опознаваше новия свят.

Вълшебството му изтри неприятната мисъл за погубените й криле.

Миг преди магическия залез да обладае девствената, морска вода Икария мярна женски силует на хоризонта.

Пръстите на жената в бяла рокля, накичена с ален цвят, се отделиха от вълните, разпръскващи разтопеното злато, и тя се понесе нагоре към висините.

„Хей, почакай!”, извика Икария след нея, ала от непознатата нямаше и помен.

Щом се огледа наоколо, тя забеляза до краката си ковчеже.

Откривател по природа, графинята плесна с ръце и се зае да търси ключалката, както и подръчни материали, за да я разбие.

Ала то бе отворено за всеки, който пожелаеше да надникне… пълно със скъпоценности.

Но не както си мислеше жадния пиратски призрак долу в дълбините.

Вътре нямаше бижута и лъскави камъни.

Икария се пресегна и докосна навитите на руло пергаменти.

Разчупи червения печат, настани се удобно до стъкнатия от нея самата огън и се зачете.

Вселените от думи и образи я плениха, накараха я да се смее, да плаче, да се замисля или просто да се любува.

Като съвършена симфония – кратки и завършени, без излишни украси и елементи на разхищение.

Всяка вечер по залез слънце Икария получаваше ново ковчеже и се гмуркаше в дълбините му като ловец на бисери.

И всяка сутрин пергаментите се стопяваха във въздуха… но споменът за тях оставаше.

Месец по-късно крилете й отново израснаха, дали от слънцето и вълните, дали от вълшебните думи – никога няма да научим със сигурност.

Малко преди отново да отлети по своя път тя мярна женския силует над вълните и му помаха с благодарност.

Думите й отекнаха по струните на вятъра.

Честит рожден ден, Sky Mender! Макар да твърдите, че с думите не сте първи дружки, бих казала, че резултатът от петминутните ви примирия е по-ефективенотколкото някои тристагодишни мирни договори!

Радвайте ни по-често!

2 thoughts on “Небесни висини и морски дълбини

  1. Леди Икария, от 1/2 час умувам какво да напиша за благодарност и обилно връзвам баналности на сиви гроздове. Затова без словесните еквилибристики ще си кажа простичко благодаря. Благодаря ти! За вниманието, за жеста, както и за невероятния начин, по който караш да се чувства човек, попаднал под майското слънце на думите ти.

    От думите и музикалния избор долавям, че си стигнала до доста стари постове, за което наистина благодаря :))). А Икар е добро момче и се надявам да е имал като твоите криле, дето се регенерират самички, стига да имаш търпение да ги почакаш.

  2. Скай, когато започна да чета нечий блог го правя така както бих чела книга – започвам от началото – първите постове. Забавно е да се проследява нечие развитие от корена до върха.

    Щастлива съм, че съм успяла да те зарадвам, чудех се как да го напиша така, че да не звучи глупаво или патетично, мазно или клиширано. Накрая думите се подредиха покорно в този си вид.🙂 Още ли твърдиш, че не сте приятели?

    Икар не съм го чувала от доста време, искрено се надявам да е добро и да си отглежда нови криле отвъд хоризонта.🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s