Мъжемразка



Коктейлът бавно разлива сладостната си вълна по вените ми и ме развеселява. Като цяло предпочитам твърд алкохол, който да ме удари право в главата и да изпълни тялото ми с усещане за сила. Кръвта ми се трансформира в огън, очите ми искрят, светът е приятно замаян, цветовете са една идея по-наситени.

Но от време на време е приятно да се разнообрази.

Дамска компания, коктейли, ретро музика.

Избутвам асоциациите със Сексът и града от ума си и просто се забавлявам.

Ужасно дърво съм в танците, но какво пък – важен е ентусиазма.

Усещам как след малко сервитьорките ще ни намразят окончателно, блокирали сме почти напълно пътеката по която минават с препълнените си чаши.

Снимаме се… и точно тогава навлеците решиха да ни вземат на прицел. С евентуалната идея по-късно да ни вземат и на мушка, но този шанс така не им бе даден от нас, жестоките.

Нагло се намърдат в кадъра ни, с ухилените си, глуповати мутри, правят опит за опипване, след което се изнасят с високо вирнати глави.

–       Вие имате привилегията да се снимате с  нас. – намигна ни свойски бръснатия и се отдалечи с гордата походка на кастриран лъв. Приятелчето му с мазната коса и кожено яке го следва като вярна придворна дама и не спира да се хили.

Мислех, че сме се отървали от тях, когато пак се цъфнаха на масата с настояване да прегледат снимките.

Като цяло не ме дразнят повече отколкото мога да понеса.

С изключение на това, че се мислят за ужасно готини.

Преки наследници на Дон Жуан, Казанова и всички велики любовници.

Какво ти, онези изглеждат като жалки, сгърчени старчета в сравнение с тяхната сексуална мощ и животинския тестостерон, който излъчват.

Това някак си… евентуално бих го преживяла.

Но следващото действие окончателно ги прехвърли в личния ми черен списък.

Бръснатият се доближи до стола ми, щипна ме най-нагло по бузата и изграчи „Ей, сладурано!”

Първоначално съм твърде шокирана, за да реагирам.

После го удрям рязко по ръката и го отблъсквам настрани.

Още не мога да повярвам какво ми се случва.

Вие на колко години сте, по дяволите?

Това бар ли е или парти на седемгодишни?

Гледам го лошо и му казвам да се разказва.

Той размахва пръст през лицето ми и бавно, сякаш поставя диагноза ми изцепва:

–       Аааа, ти си мъжемразкаааа…

И се омита заедно с приятелчето си. Отдъхвам си с мисълта, че съм се отървала и дори ми става смешно. А девойката срешу мене ми заявява, къде на шега, къде сериозно:

–       Мислех, че или ще ги кастрираш, или ще ги убиеш.

–       Е, защо не и двете? – недоумявам аз.

–       Губи се смисъла от действието.

Има логика.

–       А, за твое сведение, аз съм мъжемразка.

Тя ми се изхилва.

–       Ми, може и да си… Може да страдаш от мазохизъм.

Е, за мое нещастие никога не съм обект на флирт от страна на мъже, които харесвам. Задължително трябва да са сбъркани, и то не по очарователен начин.

Старци, педофили, чичковци, хлапета, мазни типове, въобразяващи си, че са Божи дар за дамите.

Сещам се за разговор, който дочух няколко седмици по-рано, докато си чаках автобуса.

Една девойка упорито се обясняваше на някой по мобилния си телефон.

–       Ти даваш ли си сметка, че жените сме пъти повече на брой от мъжете, а? Даваш ли си сметка за това? Ти без проблем можеш да си направиш харем.

Не знам с кого разговаряше, но самата мисъл, че кой да е може да си направи харем от достатъчно отчаяни дами, ме потресе и остави с блудкав вкус в устата.

Да се върнем към настоящата картинка.

Естествено, животът не е хубав и десет минути по-късно навлеците се бяха върнали.

Бръснатият се обляга свойски на масата и отново ми намигва.

–       Ще ми дадеш ли фейсбука си?

Бих го цапардосала с чашата си, ала не ми се губи и капка от ценното алкохолно съдържание.

–       Разкарай се.

Мазнокоско се намесва.

–       Ти си лошаааа. Нали? Лошаааа си.

Ало, Карлуково? Избягали са ви двама пациенти с фатални мозъчни изкривявания. Последна степен на слабоумие. Моля, елате да си ги прибирате и да ги поставите под карантина, че е заразно.

–       Остави я, тя е мъжемразка. – тупа го приятелчето му по рамото.

–       Да бе, много е зла.

–       Ма пък е хубава.

Абе, изроди, аз съм още тук и ви слушам глупостите. Или от много практика пред някой секс магазин и комуникацията с надуваеми кукли сте пропуснали този момент?

Присламчват се към друга дама от компанията, която ги обезоръжава с доброта.

Аз продължавам с тактиката на лошото ченге.

На темата от Приятели получавам нов опит за контакт.

–       Тая песен нали знаеш от къде е?

Коя ли ще да е? Чувствам се интелектуално предизвикана от мощния му мозък и универсалните области, по които е спец.

–       От Приятели, мда. А искаш ли да ти покажа нещо от Секса и града, а?

Следва серия от ожесточени атаки с цел привличане на вниманието ми.

–       Може ли да си пийна?

Дърпам демонстративно чашата си.

–       Еее, ама ти всичко ми отказваш.

Докато танцувам приятелчето му ме издебва в гръб и го насочва към мен. Усещам го как мазно притиска чатала си в мен и си мисля, че не съм много далеч от етикетчето, което ми лепнаха.

Изплъзвам се като змиорка и приготвям ноктите си.

В такива моменти сериозно се чудя да съжалявам или да се радвам, че не съм учила карате или друго полезно бойно изкуство.

Напомнят ми на друга двойка идиоти, с която съм имала съприкосновение в миналото.

Те: Хи-хи-хи… аре да те питаме нещо… хи-хи-хи… брех… ми искаме да ти предложим…

Аз ги зяпам въпросително. Приличат на неадекватни тийнейджърки по време на абитуриентския им бал.

Аз: /гледам лошо/ Хайде, плюйте камъчето вече!

Те: /в един глас/ Тройка.

Направо усетих мощен порив в гърдите си, когато им отказах. Онези обаче поне бяха достатъчно разумни /или достатъчно пияни/, че да не настояват повече.

Междувременно съм станала да танцувам.

Изродът се качва на стола ми.

Оставя кални следи.

Отчаяно търся мокри кърпички.

Когато най-накрая успявам да почистя стола си, бръснатият отново понечва да си маркира територията.

Този път няма такъв шанс.

Все едно сме в пясъчника.

Трябваше да си донесат кофичка и лопатка.

Най-накрая след куп обяснения и безумни реплики, реотанчетата им светнаха в бледочервено и повече не се появиха.

Размишлявам, докато пия остатъка от коктейла си и танцувам.

Далеч съм от идеята за чиклитски заключения от рода на „Добрите мъже са женени или педали”, или „О, Боже, защо няма кавалери.” Или за деградацията на флирта до евтина, кръчмарска свалка.

Още по-малко клоня в посоката, че жените сме неустоими цветя и богини на пиедестал, които не са за всеки и нека обикновените простосмъртни да внимават.

Пълна смешка.

Обаче… ако нечие поведение силно ми влияе на нервната система, и то не по онзи приятен, разтичащ начин, следва ли, че съм:

А) люта мъжемразка;

Б) незадоволена радикална феминистка;

В) долна курва;

Питам и отговор не искам.

2 thoughts on “Мъжемразка

  1. Звучи ми познато, само тройката съм я пропуснала. Btw в един момент се замислях да викна охраната само за да имам почти оргазменото удоволствие да ги видя “подбутнати” в друга посока.
    Много ясно и готино описание на част от вечерта.
    А иначе опция г) той/те са кретени с толкова закърняли социални умения, че могат да те разплачат от умиление.

  2. А, не, тройката не беше при тези двамата. Беше с двама други идиоти, които срещнах по време на едно парти миналата есен. Не знам до колко бяха сериозни, май по-скоро бяха пияни на кирка.😉 Въобще ако тръгна да описвам всичките подобни случки от личния ми живот, като се започне с другите двама, искащи тройка (двама братя), мине се през 60-годишния грък, който искаше да ме извежда на кафе и се стигне до 40+ годишния негър в Щатите, някои ще добавят д/ ти такива си ги избираш.😉
    Иначе това щеше да е забавно с охраната.
    Цялата вечер беше още по-готина.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s