Лятно вино


Strawberries, cherries and an angel’s kiss in spring,

My summer wine is really made from all these things.

Затъмнена стая, светлината прониква през полупритворените цепки на щорите. Хвърля зебровидни ивици върху опънатото, голо женско тяло. По златната като пергамент кожа блестят капчици вода.

Мократа грива е покрила възглавницата, а дългите пръсти стискат телефонната слушалка.

Гърлен, дрезгав смях.

Той: Забрави.

Тя: Хайде де, като седиш на едно място ще ти стане още по-зле.

Той: Мозъкът ми тече направо от ушите. Още малко ще почна да халюцинирам от жега. И ти имаш наглостта да ми говориш за секс?

Тя: /невинно/ Ами да.

Той: Ти сериозно ли?

Тя: Нали знаеш, че климатът никога не ми влияе. Освен това тъкмо съм излязла от банята… Без хавлия… кожата ми още ухае на плодове… чаршафите ми са влажни…

Той: А капчиците се стичат направо във Венерината делта, а?

Тя: Защо не дойдеш да провериш?

Той: Ужасна си.

Тя: /с нисък, мъркащ глас/ Знам.

Той: Не можеш да ме изкушиш.

Тя: /с тих кикот/ Щом казваш.

Той: Наистина не можеш.

Тя: Добре де, не споря. Тъкмо ще се намажа с новия балсам и ще се отдам на сладка летно-следобедна мастурбация.

Той: Чудовище.

Тя: Благодаря.

Той: Трябваше да се хванеш на работа на някой секс телефон, щеше да си истинска златна мина.

Тя: /невинно/ Е, нали не се поддаваш на изкушение. Монах щеше да ставаш, а?

Той: Ще ми докараш инфаркт някой ден. До половин час съм при теб.

Отново порция от възбуждащия й смях.

Тя: Дано други твои части са по-твърди от волята ти.

***

Този път щорите напълно бяха спуснали сънените си клепачи. Усещаше само ароматът на пръчицата, която тя бе запалила. Изсъска тихо и помръдна безпомощно с ръце, в опит да се освободи от белезниците. Впитата в очите му превръзка дразнеше невероятно кожата му.

Загубата на контрол над действията му, идиотската безпомощност, здравата хватка над крайниците … беше меко казано дискомфортно. А вещицата не спираше да се подсмихва някъде от ъгъла на стаята.

Изръмжа властно.

–          Къде си, по дяволите? Веднага ме пусни.

–          А ти какво ще ми дадеш в замяна?

–          Ще те напляскам както се прави с всяко лошо момиче и ще те оставя незадоволена.

–          Офертата ви не ми звучи добре, господине. – проточи тя. Усети раздвижването на нещо във въздуха. Тя се плъзгаше близо до него, но стоеше на разстояние. Ако ръцете му бяха свободни, щеше само да се пресегне и да я сграбчи за апетитния задник.

Проклетите белезници обаче бяха наистина здрава работа.

Оставяха червени ивици по китките му, като хищни зъби.

Никога не си бе падала по пухчетата.

Беше потен, оголен, чувстваше се мръсен и всичко в него бе придобило особена чувствителност.

Както всеки път когато сложиш превръзка и зрението придава интензивност на останалите ти сетива.

Пукаше се по шевовете, а тя не му позволяваше облекчение.

Захапа устните си, докато не пуснаха кръв.

Как се остави да го окове така умело?

Внезапно я усети как се плъзга по него… без да го докосва.

Ловките й пръсти свалиха превръзката му и образът й се разкри пред изгарящите го от болка очни ябълки.

Едвам различаваше чертите й на светлината от пръснатите из стаята свещи.

Беше й бесен… но жартиерите и устните й от своя страна си оказаха влияние.

Бе застанала над него на четири крака, като истинска кучка, подпряла се на длани. Движеше ритмично ханша си като всеки път преди да го отпусне в скута му се дръпваше рязко и му се усмихваше закачливо.

Доближаваше се до устните му и отново се дръпваше.

–          Само да ми махнеш тия белезници, кълна се, че ще те удуша.

–          Кой е казал, че ще ги махна?

Облиза бликналата кръв от раничката на устната му. Ноктите й леко го драскаха, като постепенно засилваха ритъма си на движение. А когато наведе глава и се заигра върху зърното му с пиърсинга на езика си… още малко му оставаше да избухне.

Но мръсницата беше хитра и добре усещаше кога е на ръба.

Тогава се дърпаше и го наблюдаваше как се мъчи, с лукав блясък в котешките очи.

Прокарваше малкия си език по гърдите и ръцете му на съвсем кратки интервали. Металът върху нагорещената му до червено кожа усещаше почти като дамга.

Изправи се от леглото и с поклащаша се походка, без ни най-малко да бърза се протегна към масата. Дъхът му се учести, а гърлото пресъхна, когато я видя да поднася високата, ароматна свещ към окования му гръден кош.

–          Н-не смей…

–          Знаеш, че ти харесва – изсъска в ухото му тя. Пленникът й затвори очи и изви главата си назад, докато горещия восък се разтапяше по кожата му. Омаяната му от ароматни изпарения и възбудена пот глава не можеше да възприеме, че болката от изгарянето му носи небивало удоволствие.

Отвори очи, когато я усети как облизва восъчните следи. Погледът й бе впит в неговия. Възбудата му вече бе очевидна, а тези безсрамни ириси окончателно събориха преградите на волята му.

–          Знаеш, че го искаш. – Впи нокти в бедрата му и го засмука съвсем леко, колото да усети соления вкус в устата си.

–          Проклета да си. – Такава адска, изгаряща страст у човек, който бе свикнал да докарва жените до лудост… не бе сигурен дали дискомфортът или еротиката надделяват в тази ситуация.

–          И аз те обичам. – С бавни, змиевидни движения на китките свали сутиена си и го захвърли в ъгъла. Плъзна голите си гърди по неговите и го целуна дълбоко. Езикът й потъна в гърлото му. Искаше да усети собствения си вкус върху устните й.

После се насочи към една идея по-класическа игра. Напусна го за малко, докато той се тресеше на веригите си, а пред очите му избухваха бели пожари. Върна се с огромна купа ягоди, облети с бяла като семенна течност сметана. Наведе задните си части към изтръпналата му от емоции челюст.

Чак сега видя как една ягодка закачливо се подава измежду подгизналите й срамни устни.

Първото му желание бе да ги отхапе.

Все още не се бе отърсил от злобата си, а яростта му изнасилваше противоестествената за разбиранията му възбуда.

Но аромтатът, който го лъхна, когато я усети така близо в лицето си окончателно го замая и подчини на извиращата отвътре похот.

Най-сладката ягодка, която бе имал възможността да вкуси.

Плодовите и любовните сокове избухнаха в устата му – същински гастрономически и сексуален шедьовър.

Тя не издаваше гласно оргазма си, ала по потрепванията на разтворената, яркорозова плът между краката й, по учестения ритъм на бедрата й разпознаваше лавината от удоволствие, която я заливаше.

Удоволствието й изтичаше право в гърлото му.

Междувременно опитните й пръсти и език се движеха по настръхналия до пръсване член, ала не полагаше и наполовина нужните усилия, за да му помогне да свърши.

Когато дъното на купата се видя, тя най-сетне се смили над него. След като му остави запомняща се смучка на врата, най-сетне доближи ключето. Белезниците щракнаха и се отпуснаха – импотентни и вече ненужни.

Той само това и чакаше.

Въпреки че крайниците му бяха отмалели и едвам се движеше, френетичната енергия избухна в него като бомба с часовников механизъм. Сграбчи проклетницата за косата и я стовари на четири крака на пода. Вкара й го грубо, опъвайки косата и шията й назад. А тя не спираше да се смее и да стене тихо, със затворени очи.

С всеки тласък яростта му я блъскаше в матката, а желаното удовлетворение бягаше. Не търсеше уют в топлата й пещеричка. Искаше да я разкъса, а тя да го моли да продължава.

С гърдите й в една от шепите си и кичур от коса в юмрука му, продължаваше да изпомпва насъбралата се брутална енергия. Тя се усмихваше през цялото време.

Потта и сладкия ягодов сок се сляха върху телата им.

Отпусна се на рамото й без да спира да я чука.

–          Ще ме дразниш, а? Скъпо ще си платиш за това. – шепнеше й, докато хапеше нежния й врат.

Изпразни се мощно в разтворената й уста и по набъбналите цици. Усещането бе сякаш и последната частица лудост, и последната капка от зловещата похот бе изтекла от тялото му.

Чувстваше се странно пречистен.

И изтощен.

Стовари се на колене на пода, право срещу нея, нямаше сили да се доближи и на сантиметър до леглото.

И двамата дишаха тежко, като след адски маратон върху горящи въглени.

Уплаши се, че ще получи инфаркт.

А се хвалеше, че е полов атлет.

Когато най-сетне сърцето му спря да играе все едно бе надрусан, отвори очи и погледна момичето срещу себе си. Тя облизваше белите капки от лицето си и му се усмихваше доволно.

Поредния жест, който не му прилягаше.

Хвана я за раменете, придърпа я към него както бяха застанали по турски и я целуна по челото.

В зелените й очи лумна тиха изненада.

Явно и тя не бе очаквала подобно нещо.

Той: Как знаеше, че точно от това имам нужда?

Тя: Мислите ти са като отворена книга.

Той: Смела си, щом съдържанието й не те е уплашило.

Тя: Имаш какво да научиш.

Фрагменти: You look like rain


Фрагмент: Запознанство – I-ва част

От другата страна съседката слуша Morphine.

Ако беше в някоя от предходните ми квартири щях да се изправя от леглото, да изляза навън и да почукам на вратата, да помоля натрапника да намали, защото трябва да уча.

С това се изчерпваха контактите ми със старите ми съкафезници.

Ала сега не изпитах желание да го направя.

През последния месец бях счупил плочите от слушане и превъртане, и имах нужда от свежо разнообразие.

В съчетание с дъждовната пелена.

Взирах се в оттичащите се по стъклото капки и се оставях да потъна в изкусителните като тъмен шоколад джазови звуци. Дълго преди да го осъзная, текстът танцуваше по устните ми под формата на нестройно подсвирване.

А образът, танцуващ по мозъчната ми кора, бе на жената от другата страна.

Виждах я точно как излиза навън в дъжда.

Той я обвива във властната си прегръдка.

Двамата се разтварят един в друг.

Тя става част от дъжда и дъжда – част от нея, след време ми е трудно да различа сребърните капки от белия пламък на косата й.

Сепнах се от това внезапно видение и се опитах да укротя сърцето и дишането си.

Улових се за масата, затворих очи и зашепнах някаква мантра, за да прогоня натрапчивата мелодия.

Ала не бе така лесно.

Дори след като от другата страна настъпи тишина, все още я чувах.

Бях зациклил на същия мотив, който едновременно ме успокояваше като ласка и ме дразнеше като бормашина с металически, гротесков смях.

Пробиваше черепната ми кутия и напредваше към възбудения, чувствителен мозък.

Отхвърлих тази идея – що за нелепица е да бълнуваш за злокобни машини при това нежно и чувствено изпълнение.

От друга страна, мисловният ми процес не следваше обичайните линии на логиката.

А онова създание с боя по пръстите и коси на фея се бе заселило от известно време като призрак – алтернативно его – в сънищата ми и по стените на любимата ми мансарда.

Не можех да си го обясня.

Едновременно ме привличаше и плашеше.

Един или два пъти ме бе канила да послушаме музика на чаша коняк.

Шизофренясалият й братовчед се бе изгубил.

На лечение, на работа или за да гони палавата си годеница.

Чудех се как Лена се спасява от удушаване всеки път щом му смъкне белезниците.

Изкушението бе изгарящо, бърникаше в раната ми и ме дразнеше до побъркване.

Знаех, че искам да приема поканата й и да пристъпя на следващото ниво на потапяне в личния й свят.

Един евентуален разговор с нея ми изглеждаше почти толкова вълнуващ колкото ако ме посрещнеше със свлечени по земята дрехи и разпалени свещи.

Дори по-еротично.

Тя ми напомняше на бюро за истории и житейски опит.

Не най-романтичното сравнение за една жена.

Ала винаги бях имал фетиш към разказите, към опитните дами, които можеха да наситят жадния ми за истории ум.

Чужди.

Нямах свои… или поне не желаех да изплуват.

Но тя ме плашеше.

Живото любопитство в енергичния й поглед, неуморното желание да се заравя дълбоко в пластовете и да открива скритото под повърхността.

Знаех, че тя няма да се задоволи с това да й бъда слушател, да разиграва житейския си опит пред мен като на сцена.

Щеше да поиска цена за билета за вход.

Тайна срещу тайна.

История срещу история.

Шехерезада знае как да дръпне конците, така че да изтръгне скритото в мен.

Затова се свивам от другата страна и само докосвам стената с трепетен копнеж, докато Morphine си играят с чувствителните връзки в мозъка ми.

Не съм сигурен, че искам тя да навлезе и да ме опознае.

Предпочитам да ме мисли за доброто, непохватно съседско момче с нулев житейски опит и поразяваща наивност.

Макар светът, в който бях пристъпил при нанасянето в тази мансарда на спомените, да ме влечеше със силата на вакуум, естествените ми бариери ми пречеха да му се отдам.

Колко тънка може да е една стена?

Колкото сълза.

Или капка дъжд.