I need your discipline
I need your help
I need your discipline
You know once I start I cannot help myself.
Nine Inch Nails – Discipline
Дамата се е излегнала върху просторното си, кожено легло, докато Ученикът й попива с устни капчици кехлибарен ром от корема и бедрата й. Тя пуши от голямото наргиле с премрежен поглед и изпуска кълба дим с аромат на ягода.
Ученикът: /двусмислено/ Имате дяволски изискан вкус.
Дамата прокара тънкия си, дълъг нокът през косата му.
Дамата: Животът е твърде кратък, за да си позволим да пием лош алкохол. Държа ромът ми да е най-добрия.
Ученикът: /с въздишка/ Е, да, щом можете да си го позволите.
Дамата: /с усмивка/ Ти също можеш.
Ученикът: Ха…
Дамата: Купуваш една бутилка… и си определяш дозите всеки ден… ближеш съдържанието, докато не свърши. След което купуваш нова.
Ученикът: А ако не мога да се удържа? Ако изпитото ми се услади и не мога да се спра? Ако желая още и още, докато не се намеря въргалящ се под масата… с адски махмурлук и празна бутилка?
Дамата: От качественото питие никога не боли глава. Ще го научиш, когато пораснеш.
Ученикът: Не обичам да се задоволявам с малко.
Дамата: А трябва.
Ученикът: Как?
Дамата: Научаваш се на дисциплина.
Ученикът: /с досада и отвращение/ Как пък не.
Дамата: /смехът й е дрезгав/ Когато си млад, винаги отхвърляш тази дума с презрение и отвращение, все едно си докоснал опънат, гол охлюв. Щом съзрееш, ще разбереш колко ти е необходима. Дано само да си се съхранил.
Ученикът: Животът е твърде кратък. Нямам време да дисциплинирам копнежите и желанията си. Искам да живея сега и да изстискам сока им.
Дамата: Тогава си нямаш представа колко бързо ще ги пресушиш и изчерпиш. Ще се обърнеш назад и с ужас ще установиш как си излял Рога на изобилието в реката.
С това тя се изправи, загърна се в прозрачната си туника и се отправи към мраморната баня с бутилката в ръка. Ученикът остана дълго върху леглото със стиснати юмруци и необятна жажда в очите.
Напомня ми на Джек Лондон. Стилът, а и концепцията. Имаше един разказ за последния бой на стария боксьор, който се бие с един млад и нахъсан боксьор. Имах чувството, че ударите се сипят по мен, направо от страниците. Тук настроението е по-различно. Отпуснато. Спокойно. Кратко е. Може би уроците на Младостта и Опита могат да бъдат представени с повече динамика. За контраст. Хареса ми как той протестира срещу самото нещо, което е правил преди миг. Да облизва капчици. Харесва ми и колко е вярно, че Младостта не разбира дисциплината като самоцел, плъзга се по повърхността.
Mммм, не мога да симпатизирам и да се поставя на (тяхно) място, моите даскалици бяха разюздени и отворени към предложения, също и ненаситни 🙂
Обаче верни са думите на дамата, младите американци сега си патят, задето предишното поколение бе живяло на твърде бързи обороти, изтощи се и сега същото поколение сочи с пръст кое е лошо и неморално, недавайки възможност на децата си да усетят баш живота.
@Dreamfall, покрай този блог мисля, че ще се уверя колко невежа съм в действителност и колко малко съм чела. 🙂 Вече с втори автор ме сравняват, а аз да съм така слабо запозната с творчеството му. Ще потърся разказа, но ако си спомняш името му, никак няма да се разсърдя. Възможно е да има и повече динамика, прав си. В случая просто картината изплува на повърхността, реших, че трябва да е кратка като проблясък в нощното небе.
@Трубадуре, трубадуре, в интересно училище си учил. 😉 А персонажите са по-скоро архетипни, за да символизират Младостта и Опита. Явно си доста добре запознат с психиката на съвременното американско поколение. Но определено от краткото си посещение в Щатите усетих силно нажежена пуританщина във въздуха. Може и да греша.