Юнски бряг


„Мамо, къде е виното на забравата?”

Реплика на момиче, видима възраст 6-7 години, към майка му на спирката на автобус 73

Photo: Falling Forward

Събуждал ли ви е някога концерт за детски смях и свистящ вятър? А докато се изплъзвате от дебрите на съня осъзнавате, че всичко ви е покрито с едър, каменист и влажен пясък? Главата ви се разцепва на две съвършено равни части, размазаната субстанция, наричана мозък, бавно изтича през цепнатината? В устата ви вкусът наподобява на божествен коктейл от стомашни сокове, остатъци от върната храна и други течности, чийто произход не можете (или не искате) да идентифицирате?

Вероятно ако Клер се бе събудила, обградена от цяла рота свещеници в черни раса, промъкнали се през пролуките на времето от мрачното Средновековие, готови да приложат върху беззащитното й тяло целия си арсенал от изискани мъчения, щеше да има шанс да си спомни какво бе правила предходната вечер.

Разполагаше единствено с болежките по тялото си като знаци по пътна карта.

Последното, за което се сещаше, бе как налива водка в гърлото на Марк, въпреки протестите му, че не може да погълне повече.

От този момент нататък и без това крехката й, селективна памет даваше късо и изключваше цялата система. Споменът не просто липсваше, а бе удавен във вира с най-черната вода, по-черна и от чумата от Средновековна Европа.

„Ауе к`во ти става днес с т`ва Средновековие, а?”, обади се един от разплулите се измислени герои в наводненото й съзнание.

Наоколо не се забелязваха инквизитори, ако не се броеше стържещия звук в ушите й.

Само някакво… дете?

Премига няколко пъти, за да се увери, че не халюцинира от дивия махмурлук.

Не.

Малкото момиченце си бе там.

Не повече от седемгодишна.

Кестенявата й коса се пилееше по раменете й, непривързана от опашчици, плитчици, шнолички и други подобни. Носеше къса лятна рокличка и чорапи до коленете, над сандалките.

Как не измръзваше от студ?

Вероятно от енергията, която на самата Клер бе източена през невидимо кранче.

Детето подскачаше така както момиченцата играят на ластик, танцуваше в кръг около просналата се на плажа жена. От време на време се навеждаше и я подръпваше за коженото яке.

Дори и в това си състояние не можеше да не се възхити на зелените, проблясващи очи. Точно това бе – закачливо котенце, опитващо се да те предизвика на игра.

–       Хайде, слънце, ставай, съмна се вече.

–       Де го видя т`ва слънце бе, хлапе. – Клер се изкашля мъчително, гласът, който едвам успя да изкара от гърлото звучеше като на стар моряк, страдащ от хроничен алкохолизъм.

Небето над нея бе гъста гора от облаци.

Нямаше и намек за изгрев или някаква светлина.

Дори не знаеше кое време е.

Може би пък бе залез, а малката се бъзикаше с нея?

Нямаше да я изненада.

Деца.

– Хайде, ще си проспиш живота. – Малката клекна и издърпа рязко якето на Клер, с което тя се бе опитала да покрие главата си. Оскуба я нежно, изсмя се звънко и подскочи така че косата й се разпиля около нея като мънистена завеса.

Този дяволит смях.

– Е, не, ти си по-зла и от змия. – измърмори Клер, докато се надигаше на лакти.

– Защо говориш така? Змиите са ужасно симпатични животни. – Белите зъбки на момичето пробляснаха в сутрешния сумрак. Морето сърдито изхвърляше кашата от водорасли на брега.

А бе едва началото на юни.

– Човек като е препил и змията не го закача. – изръмжа тя с изкривена от болка физиономия.

– Хахаха… вино на забравата, а? – Малката сви юмручето си и се престори, че пие.

Клер опули очи.

– Твърде много вино, а?

Е, по-точно водка, текила… и разни други, за които не се сещаше. Ала сравнението си го биваше.

– Ти пък от къде ги знаеш тия работи?

– Е, те повечето пият вино, за да забравят. – Момичето взе да чертае с пръчка по пясъка. – Някои пък предпочитат виното на веселието. На трети пък просто им е слаб ангела. – Намигна весело на полумъртвата си нова позната.

– Не думай.

– Хайде, сръдло, ставай и идвай с мен. Знам какво ти трябва.

– Ай стига бе? Аз не знам, та ти ли?

– Двойно кафе с бита сметана? – момичето с червената рокличка щракна с пръсти и я изгледа победоносно.

– Ти какво, пила си хапчета за познаване?

– Клер, Клер… – Е, не. Сто процента сънуваше. Кой знае какво бе взела в промеждутъка от време, губещ се в гънките на паметта й. – Това вино, което си пила, ще да е било силно. Нищо ли не помниш?

– Ъ?

От изненада не можа да произнесе нищо по-членоразделно.

Малката посочи с палец зад гърба си към една дървена постройка.

– Вчера с приятелите ти пихте в бара ей-там. Доста вино се изля. После даже почнахте да връщате. – Говореше така жизнерадостно все едно описваше игра с приятелките си в парка. – Вие сте ни редовни клиенти.

– Бе ти не си ли много малка да ходиш по барове? – избълва Клер. Очите й бяха уголемени като на зубър с очила тип лупи от кой да е гимназиален американски филм.

Момичето направи един пирует и поклати пръст.

– Баща ми държи бара. А аз съм му стопанка. – Тя изпъчи гордо гърди и се потупа с палец по тях. – Пък той си пие пиенето на забравата. Хайде, тук е студено, ще настинеш.

Клер бе толкова шашната, че не усети как се изправи на олюляващите се крака. Нямаше част от тялото, която да не я болеше, а всяка стъпка напред бе предизвикателство за ума и тялото.

Непознатото момиче подтичваше пред нея, правеше странните си пируети във въздуха и я подканваше с пръст да побърза.

В един момент Клер се запита кой бе детето и кой -възрастния.

Е, тя самата никога не бе имала претенции, че е пораснала. По акъл още се чувстваше в ранното тийнейджърство.

А през последната година бе била собствения си рекорд по простотия. Утешаваше се с това, че трябва да го изживее, докато е още млада.

От друга страна навиците трудно умират.

След време, което й се видя минимум половин ден, се добраха до типичното плажно заведение. Подът бе осеян с пластмасови чашки и опаковки от чипс. Една чайка (или пък гларус? Така и не се научи да ги различава тези пилета) доволно кълвеше остатъци от мезета по масите.

Посетителите липсваха.

Единствено един подпухнал мъж на средна възраст, със зачервено лице и мустаци като на морж се бе пльоснал на един от столовете и се взираше с философска концентрация в чашата уиски пред него.

Малката изтанцува пътя си до него, дръпна го за мустака и му изчурулика.

– Тате, докарах вече една клиентка.

Той я изгледа с празен поглед.

Долната му челюст бе увиснала.

Сви рамене и отпи солиден гълток.

– Ъхъ. Действай.

И отново потъна в ступора си.

Малката стопанка на морския бар се настани зад плота. Личеше й че се чувства уютно. Чукна два пъти по клавиатурата на допотопния компютър и няколко минути по-късно от колоните зазвуча Garota dе Ipanema. Клер я мразеше, ала й бе твърде лошо, за да протестира, така че просто се стовари на първия изпречил й се висок стол.

Чудно бе как не се преби,    докато се качваше. Конвулсиите на мускулите й се усилваха.

А непознатото ангелче с дяволска усмивка вече приготвяше кафето за нея с такова усърдие, с каквото други деца изрязват фигурки от гланцови блокчета и ги апликират върху хартия.

Макар че бе възможно вече никой да не прави това.

От годините на нейното собствено детство до настоящия момент поколенията се бяха сменили поне десетки пъти.

Почувства се стара.

Ала докато наблюдаваше чуруликащото създание, сипващо канела върху битата сметана…

…за момент й се прииска да бе нейна дъщеря.

Дали някой ден, ако имаше момиче, то щеше да прилича на това тук?

После се зачуди дали е редно да дава живот, при положение, че тя самата е още като дете.

Всички казваха, че човек помъдрява след като стане родител.

И как да вярва в това, след като отпусната фигура на масата в морския бар бе живото опровержение на тази крилата фраза?

– Ето – Момичето й подаде с гордост богато украсената чаша. – Специален коктейл за изтрезняване от забравата.

 Честит първи юни!

Photo: http://fallforward.files.wordpress.com

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s