Ах, тези кино клишета! – I-ва част



Като всеки сравнително бездарен блогър, въобразяващ си, че е писател (по елитната оценка на литературните критици от един определен форум, чието име няма да споменавам, с цел да не избухне масов бунт), за мен е най-важно редовно да замърсявам мрежата. В случай, че не сте се досетили Графинята не е титла, обвързваща ме с благороден произход, а умалително производно от Графоманка.

И какво е най-важното за един графоман?

Точно така, малкото му блогче, личната площадка за игра да бъде фрашкана едно хубаво с content. А какъв е най-лесния начин за това? Следиш редовно какво правят колегите блогъри и копираш съответната тема, като добавяш по нещо от себе си.

И тъй като киното ми е отколешна слабост, реших да се включа във верижката, подхваната от Нели, продължена от Ностромо и Ламот. А именно за кино клишетата и последствията от тях.

Избрала съм да го направя по категории, според жанра, за да има разнообразно меню, по вкуса на всеки.

I.              Бум-прас-тряс-бой-на-негри-в-тъмна-нощ, а.к.а. екшън

– Главният положителен герой е шокиращо глупав, но надарен с мускули, бързострелящ, с точен пистолет, изкован от джуджетата в някоя древна мина, надарен с могъщата дарба да улучва врага си право в лявата сърдечна камера с първия изстрел. Също така има склонност към принципа „Първо бий, после питай”. Социални умения – нулеви.

– Героинята често е нещо, което трябва да мине за фатална жена и коронният й номер е уж случайно да се разходи гола под жадния, закопнял поглед на горепосочения дървар. Последният до този момент е бил изпълнен с подозрения към нея от дъното на душата си. В момента, в който му се покаже както я е майка родила категорично я освобождава от всички обвинения. Общо взето с това се изчерпва функцията й на разкрасително. Важи не само за този род филми.

– Злодеят е свръхинтелигентен социопат, мислещ двайсет хода напред и предвиждащ всяко действие на противника си. Знае перфектно десет езика, играе шах по-добре от Карпов и Каспаров взети заедно, владее фехтовка или някой друг изтънчен спорт и прави планове да завладее света. Накрая задължително бива прецакан от простодушния добряк с някой елементарен трик.

– Тези коли просто ги нямат за нищо! Всеки път когато гледам подобен филм с ужас и болка проследявам тоталната щета на поне 20-30 автомобила при всяка средностатистическа автогонка. Да не споменаваме за всички невинни минувачи, ставащи косвена жертва, сергиите с плодове, кафенетата, магазините, в които „наште” нахлуват с гръм и трясък, разбивайки витрината. Дано имат солидна имуществена застраховка. Сега като се замисля сигурно това е сбъднатия кошмар на всеки зъл застраховател.

– Ако героят е бил бит, ръган, мушкан, изнасилван по всички отверстия, в момента, в който по някакво чудо – хлабаво въже, разтегнати белезници или други дребнички и поставени на място недоглеждания на „лошите” – само след минута отново е на крака и си го връща тъпкано за всите мъки и страдания. При хипотермия малко прегръдки от страна на героинята го връщат към живота по-добре от каквито и да е медицински интервенции. При кома в продължение на седем години – две седмици след събуждането на диета от китайски билки е по-силен от всякога.

– Детективите са впиянчени работохолици или отрепки, жените им задължително не ги разбират и ги напускат с гръм и трясък, не мелят брашно с никой от екипа си, ала някак си винаги са първи на терена, когато става въпрос за бойни действия и разправия с лошите. Никой не им вярва, докато не стане твърде късно.

– Често гореспоменатия злодей може да бъде придружаван от съперничеща му по садизъм интелектуалка със завидни форми, облечена от глава до пети в латекс, понякога и размахваща камшик. Бонус: котешки бой между Кучката и Доброто момиче.

– Любимото ми е с отмъщението над злодеите, убили партньора на полицая/негов най-добър приятел/ментор/семейството му и безкрайните псевдоразсъждения над това струва ли си, дявол да го вземе, да си цапа ръцете с кръв.

– Нелепи каскади, напълно противоречащи на законите на гравитацията. Забавно е до един момент, но след десетия подобен филм вдигам вежда и си казвам, че става прекалено много. Да не забравяме задължителното промишлено количество експлозии, осигурящо прехраната на специалистите по пироефектите в Холивуд.

II. Срещнали-се-двама-млади-разменили-си-две-три-безумно-тъпи-реплики-и-опа-влюбили-се, a.k.a романтична комедия;

– Героинята е юбер секси мацка, която кой знае защо е все сама в живота, прецаквана и лъгана от гадните мъже и никога нямаща късмет в любовта.

– В началото двамата не могат да се траят, хвърлят си такива стръвни погледи на омраза, че зрителят се потриса от страх. Накрая по ред обстоятелства се оказва, че са всъщност лудо влюбени и не могат да живеят един без друг. Напили се, трябва да гледат детето на обща приятелка, събрали са ги откачените им приятели без личен живот.

– Така и никога не ми става ясно какво точно откриват един в друг флюбената двойка, при положение, че всичко показано на екрана е лишен от смисъл и съдържание флирт с реплики, които сме чували тоооолкова много пъти, повече отколкото можем да преброим.

– Любовният триъгълник – задължителен, за да се добави подправка в като цяло безсолната манджа. В деветдесет процента от случаите е съставен от двама мъже и една жена. Често единият е много по-добрия избор, ала героинята по не знам какви принципи на логиката (или липсата й), избира пълния непрокопсаник. Понякога „губещият” е поставен в състояние на гротеска до такава степен, че сериозно се чудим дали не сме се объркали към жанра пародия.

– Хората, занимаващи се с наука (независимо дали са мъже или жени) са задължително до такава степен вкарани в клишето „очилат изрод с нулеви умения за комуникация, стил и нормално поведение”, че зрителят започва да се чуди дали това не е бил приемния им изпит в университета. При „преобразяването” се оказва, че всичко, което е трябвало да сторят е да започнат да се обличат по-нормално, да променят прическата, да махнат нелепите очила с абсурдно дебели рамки и евентуално да започнат да се къпят редовно. Голямо развитие на образа, впечатляващо.

– Героят и Героинята задължително са заобиколени от антураж от най-добри приятели, раздаващи мъдри съвети и подкрепящи ги при всички житейски бури. Много актуален стана най-добрия приятел гей и дивата барманка-купонджийка, задължителният загубеняк. Вариант са и отегчената омъжена приятелка, или такава със сериозна връзка от години, която не върви, защото (ах, човешка трагедия!) половинката още не се е решила да й предложи брак.

– В продължение на горепосочената точка, тези жени нямат ли си друга грижа, освен по цял ден да си гризат току-що оформените нокти от нерви и притеснение дали някой, с който са вечеряли веднъж ще им звънне и дали ще успеят да се омъжат, ако са минали трийсет? Почти никой от персонажите няма елементарни битови проблеми, поради което ми е трудно да се идентифицирам с тях. От друга страна, жанрът е създаден основно за забавление и разтоварване.

– Той/тя е принуден да излъже обекта на противоположния пол по някаква причина (всъщност не е богат/богата наследник/ца и други подобни), през целия филм, докато се терзае да каже или да не каже. И тъкмо се реши да се разкрие, някой друг вземе, че го изпревари. Драма, драма!

 

И тъй като никой не чете прекалено дълги постове, ще пускам впечатленията си на порции, тъкмо да изровя от филмовата си памет повече типизирани до безумие ситуации. Като се замисля, като бях малка и седях по цели нощи пред телевизионния екран, за да гледам до състояние на неадекватност. А повечето от нещата, които гледах бяха типични за Диема кабеларки и до голяма степен отговарящи на гореоплютите от мен клишета.

Което ме кара да се чувствам леко гузно. Също като човек, който до вчера е обожавал някоя персона, а на следващия ден я плюе и затрива в калта. От друга страна всичко, с което се прекалява става безвкусно в даден миг. И както е казал един доста по-гениален от мен писател:

„Вкусът не се ли мени? Човек, когато е млад, обича една гозба, а на старост не може да я понася.”

Следва продължение

3 thoughts on “Ах, тези кино клишета! – I-ва част

  1. ахаха, направо се скъсах по шевовете от смях :))
    наистина, зубърите/учените са задължително с огромни очила, чорлави и сдухани :))

    това с боя между кучката и доброто момиче често присъства😀 Кой знае защо винаги стискам палци за кучката, винаги са по-симпатични🙂

    Дано пуснеш продължението още утре, че нямам търпение!😀

  2. Злодеят е свръхинтелигентен социопат, мислещ двайсет хода напред и предвиждащ всяко действие на противника си.
    Eто, това клише много ми допада. Няма как обирджиите на банки и музеи да бъдат свръхтъпи тутманици.
    How to Steal a Million
    http://zamunda.net/details.php?id=121913&comments=1#startcomments

  3. Ламоте, в момента работя по продължението, ще е дъъъълго. А по принцип отрицателните герои привличат повече фенове, сигурно защото положителен персонаж е най-труден за изграждане без да дразни.🙂

    Вал, на мен също. Стига и противникът им да е също толкова умен и у зрителят да расте напрежение при тази игра на котка и мишка. А не умникът да бъде прецакан от свръхтъпия тутманик по случайност. Ще си го дръпна.🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s