Ах, тези кино клишета! – ІІ-ра част


 III. Ах-драма-излезе-ми-пъпка-как-да-отида-на-бала, a.k.a тийнейджърски филми


 –       Тук разполагаме с пълен набор от добре разработени стереотипи, които всеки сценарист изважда от калъфите, променя някой и друг детайл, за да не го обвинят в плагиатство и забърква нужните му химични елементи по формулата на бозата.

–       Защо винаги когато някой ученик/ученичка има проблеми със зрението опциите са две: очила като лупи, разширяващи ирисите до неузнаваемост, или контактни лещи, които на героя/героинята кой знае защо никога не му е хрумнало да използва? Доказано е че здравеопазването в Щатите не е особено на ниво, явно и оптиката им е с ограничени възможности. Очилата задължително са обвързани с висок интелект, който се явява напълно безполезен в ежедневни ситуации. Стереотипът „зубрач/зубрачка” въпреки високите си оценки никога не взема адекватно решение, изправен пред реална ситуация мънка и се черви като невеста на сватба, непрекъснато се спъва, дори на равно, речниковият му/й състав е силно ограничен. Другият вариант е да проявява силно презрение към всички около него/нея и надутото мнение, че раздърпаните дрехи, невчесаната грива тип ела-с-мен-в-пещерата, веждите на орангутан и други екстри го/я отличават от гадните материалистични и популярни люде в местното школо. Същият персонаж живее само с мисълта да влезе в колежа, където съдбата му/й ще се промени. Тайно завижда на тези, които се предполага, че мрази. Ако е ученичка, къде тайно, къде явно въздиша по русия капитан на футболния отбор, пише стихове в тетрадката си и си мисли за него, докато си избира някой по-едър зеленчук. Ако е ученик, лъска усилено и си представя как ще изчука главната мажоретка. В случай, че е момче, честно отнася солиден gangbang от целия футболен отбор.

–       Футболистът/мажоретката. Задължително родителското им тяло може да купи и продаде целия град. Те пък от своя страна задължително не мелят брашно с него, защото има много високи очаквания за тях. Ходят един с друг за престиж пред клетите зубрачи и останалите отрепки от училищната маса. Раздават го голямата работа, в действителност той тайно си мечтае да учи хореография/да стане актьор/да рисува (пък баща му/й настоява да влезе в най-престижния бизнес колеж). Тя пък, въпреки че е мократа мечта на всеки пъпчасал пубер е много самотна и неразбрана, защото всичките й приятелки са лицемерки, искащи да й откраднат гаджето и социалния статус. Понякога незадоволена девственица. Успехът им е слаб поради което се налага зубрачът/зубрачката да им предава частни уроци. Докато се опитва да им набие в главата елементарна граматика на родния им английски, да вземат, че да се влюбят и после видиш ли, нарушават канона на даскалото като се вясват един с друг на бала. Е, преди това има малко драма, сълзи и сополи плюс гневни речи от страна на мажоретката към зубрачката как не е на тяхното ниво.

–       Готичката/бунтарката/феминистката – Тя е много алтърнатив, увлича се по някоя от субкултурите, често сменя имиджа по няколко пъти на ден. Основна цел: да я отличават от тълпата. Задължителни атрибути: огромни обици на носа, кубинки, ботуши в най-голямата жега, военни панталони, тежък грим. Не мели брашно с никой, всички ги е страх от нея, носят се слухове, че е вещица. Коронният й номер е да гледа злобно и да цитира автори, които дори уж-ентелегентите в училището не са чували. Понякога може да е приятелка със зубрачите. Най-често се занимава с артЪ и мечтае да замине за Ню Йорк.

–       Аутсайдерът/Бунтовникът без кауза – Мъжки вариант на горепосочената стереотипка. Идол му е Джеймс Дийн, чете Джак Керуак, свири некадърно на китара, обявил се е за самотник, носещ кожени якета и мотаещ се с местните рокери. Дългокос и имитиращ недостъпност, често завърта романс с мажоретката. Чудя се как така все разни дълбоки мислители и различаващи се от тълпата се озовават, разменящи слюнки с повърхностните кифли? Сценаристите никога няма да се уморят да експлоатират сюжета за противоположностите, които се привличали.

–       Треньорът на училищния отбор – Бивш атлет, издънил кариерата си в най-сюблимния й момент. Задължително врещи като побесняла кучка по подчинените му келеши. Най-вероятно с хомосексуални наклонности, обича да е заобиколен от млади, свежи, стегнати тела. Винаги съм ги подозирала, особено като нахлуят в общата баня, докато момченцата са под душа, както ги е майка родила.

–       Тълпата училищни побойници – най-често от футболния отбор, ръководени от най-върлия враг на тайно чувствителния първи защитник (или каквато им е там системата в измислените спортове). Основната цел е да се правят на мъже, да тормозят малките, да им вземат парите, да им топят главите в училищната тоалетна или да ги надвесват от покрива, основно от садизъм. Може да се стигне до бой с Бунтаря и неговите изпаднали приятели с мръсни коси и кожени якета.

–       Кретените – скарани с понятието лична хигиена, по-грозни, пъпчасали и отвратителни дори от най-смотания зубрач. Занимават се с експерименти, от рода на това да опитат да взривяват училищната лаборатория, или да саботират абитуриентския бал. Разкарват се насам-натам със списание Плейбой и точат лиги по всяко момиче, с изключение на зубрачката/готичката.

–       Балът – те това е пиковия момент на всяка средностатистическа тийн драма, един вид deus ex machina, решаващ драмите, конфликтите и любовните триъгълници. Следват танци и псевдо-мюзикъл изпълнения, и всички си стават едни добри приятелчета за цял живот. Гаднярите остават с пръст в устата и препикан панталон.

 IV. Мали-тоя-психопат-с-ножа-що-ли-ще-я-да-ида-да-го-питам, a.ka. филм на ужасите

 –       Всеки знае, че хорърът е един от най-наситените с клишета жанрове. Първото, което му хрумва на всеки е класическата сцена: героинята чува шум от мазето, отива да провери що се случва в един след полунощ и бива жестоко наръгана от неизвестния убиец.

–       Тук също има съответния списък стереотипи на образи, наместо пълнокръвни персонажи. Нали е хорър, важното е да се лее кръв и да има разкъсани черва и обезобразени трупове, както и зли психопати, братовчеди на хлебарките. Колкото и да ги трепеш, колкото и да ги колиш, бесиш, давиш, биеш с мухобойката, ако ще и да си ги насякъл на парчета намират начин да си съберат съставните части, за да ти се изхилят подигравателно в поредното продължение. Колкото и титанични усилия да вложат героите в това да се отърват от животното, то е зло и упорито, не мре и и ги преследва с настървението на питбул, подушил прясна кръв.

–       Персонажите, освен стереотипни, оставят зрителя с подозрението, че са завършили местното училище за бавноразвиващи се. Държат се по най-неадекватния начин, действат хаотично, измират един подир друг според ролята си.

–       Задължително ни трябва една истерична лигла, чиято функция се изчерпва до това да пищи като заклана, да вдига шаш и паника, да се сопа на главните герои като малко дете, да тропа с краче. В края на участието си се фръцва като ощипана госпожица и заявява на останалите „Няма пък да си играя повече с вас, отивам да се прибирам самичка през гората, пък някой добър чичко ще ме вземе на автостоп.” Зрителят си отдъхва с облекчение, когато психопатът милостиво го лишава от присъствието й и фалцетните й писъчета.

–       Имаме един типаж за комичния елемент, пускащ жалки опити за остроумие в най-напрегнатите моменти. Най-често негър с голяма и мръсна уста (да ме прощава комисията за политическа коректност), от време на време е вмъкнат по някой азиатец.

–       Няма начин как да минем и без някоя бясна нимфоманка, която да осигури поне една секс сцена във филма, че иначе интересът ще спадне катастрофално. Обикновено е руса кучка, която след като е изпълнила смисъла на живота си /или ролята в сценария/ – да развее волни цици пред камерата, пада покосена от нож/брадва/други средства за осакатяване.

–       Обикновено персонажите са така създадени, че на зрителя да не му трепне много сърцето при чирпанското/тексаско клане.

–       Главните се явяват изключително травмирана девойка, стряскаща се от най-малкия шум и готиния пич, който я опипва по тялото, докато я прегръща и й обяснява как ще я измъкне от там.

–       Място на действието – вдън горите тилилейски, където нашите идиоти са решили да се съберат и да купонясват, на някой остров, в тъмна и потайна къща с капещи водоливници и злокобни готически символи, зловещо местенце на фона на сови, гръмотевици и проливен дъжд, уловил героите, докато са се лутали като мухи без глави.

–       Щом падне първия труп, групичката бива осенена от идеалната мисъл, събрала в себе си логиката на цели поколения: да се разделят на отбори, та да си играят на криеница с лошия чичко, дето ги трепе. Който го намери пръв, получава бонус – запазва си едното ухо.

–       Ако в историята има замесени полицаи, то те навярно са клоуните на местния участък, защото действията им са по-неадекватни и от тези на изпозакланите тийнейджъри/колежани/туристи. Обикновено обикалят все едно са на пазара из мрачната къща, светят си с фенерчето, накланят настрани нелепо огромната си шапка и подвикват „Ехо, има ли някой тук?”. Докато на злия психопат не му писне, та накрая изниква рязко зад тях и им кръцва гръкляна.

–       В голяма част от по-ранните хорър филми и в по-нискобюджетните продукции кръвта поразително прилича на размити акварелни боички от час по трудово.

–       Обикновено основният персонаж е женски, на горепосочената свръхтравматизирана девойка. Същата, въпреки че през повечето време гледа като подплашена сърна, лута се напред-назад из гробищата на някакъв случаен принцип и реве в пристъп на паника от поредното анонимно обаждане от страна на психопата, е именно тази, на която й се налага да му види сметката.

–       Накрая задължително става здраво меле, при което мадамата бива бита, драна, ръгана, мушкана, а накрая пряко пилешките си сили, вижда сметката на инак свръхинтелигентния дзвер. Или поне така си мисли, докато пълзи към финала, където вече никому нужните сили на реда ще завият крехките й раменца с одеало и ще я разпитват какво се е случило. Тя съответно ще гледа като хипнотизирана, докато нейде нечия ръка се измъква от гроба. Сикуъл, моля!

–       Чудя се едно: тези серийни убийци как не са умрели от хронична скука при всички лесни мишени, буквално навиращи се в ръцете им?

–       След като изгледа малко повече филми от този жанр зрителят със средна и по-висока степен на наблюдателност ще може да познава с точността на баба Ванга в какъв порядък ще измрат героите. Същото важи и за някои от по-долнопробните фантастики.

 

V. Ред-сълзи-ред-сополи-ред-разбити-сърца, a.k.a. романтична/семейна драма

 –       Драмата трябва да е пълна. Героите трябва да са колкото се може по-депресирани и в по-обтегнати отношения помежду си, като да им личи възможно най-ясно как ей-толкова им трябва да се избият помежду си.

–       Момче среща момиче. След нужните реплики, жестове и леки комични ситуации (че да не вземе някой да умре от дехидратация и плач), те се влюбват и тъкмо щом си признаят чувствата, нещо се обърка. Я тя е неизлечимо болна, я него го пращат войник, я неговото/нейното семейство се мразят люто и коварно, я тя е бедна, пък той – богат. Или обратното. Или пък някой изневерява на другия по непростим начин. Накрая следва бурна, грязна и драматична раздяла, а зрителките наводняват салона.

–       Ако има баща и син трябва да се мразят люто, да вадят всякакви скелети от гардероба и да си нанасят подли удари под пояса. Бащата обикновено не разбира чувствителната природа на сина си, бил е прекалено зает в работата си, прекалено властен, прекалено безкомпромисен. Редовно е изпускал мачовете на отрочето си, поетичните му рецитали, рождените му дни, първия път, като е правил секс, и т.н. Таткото от своя страна обяснява как пикльото имало нужда от желязна дисциплина и че се е разпасал. Ако пък случайно синът се окаже гей… настъпва семеен Апокалипсис. В подобни ситуации майката е образец на страдание – с вечно зачервени от рев очи, покорна и отдадена на алкохола за утеха. Накрая, след много излияния и кънтящи от патетика обвинения, двамата се прегръщат и си прощават, защото все пак са семейство.

–       При майка и дъщеря нещата са безкрайно патологични и извратени. Или майката има куп изисквания на които дъщерята не отговаря, или е провалила живота си като я е родила и сега я обвинява. Майката е властна кучка, дъщерята е безотговорна егоистка, жените са зли змии. Щерката поема задължението да изпълни майчините си мечти, като жертва своите. Или пък я обвинява, че не я е обичала достатъчно, че е обичала примерно сестра й или някоя друга роднина, или най-добрата й приятелка. В един момент става толкова драматично и (особено ако актрисите са слаби) се води до такова преиграване, че започвам да изпитвам носталгия по котешкия бой между Добрата и Лошата от екшъните.

–       Когато някой прави опит за самоубийство (от любов, от липса на любов или откровена глупост), никога не довежда нещата докрай. Все пак трябва да се озове в болница, където всички да кършат ръце около стаята му/й и да се обвиняват взаимно за нещастния инцидент.

–       Ако синът/дъщерята тръгне по лош път, разболее се от булимия/анорексия, започне да употребява наркотици, да се снима в нискобюджетни порнографски продукции и други актове на падение и морално разлагане, родителите се скъсват да се обвиняват един друг, особено ако са пред развод.

–       Ако има лошо момче в конфликт с баща си задължително трябва да му придадат антипод – някоя слънчева мома, която да го научи колко всъщност бил прекрасен живота.

–       Винаги когато се разделят вали дъжд, под който героинята гледа как любимия й се отдалечава и получава пристъп на хълцане. Как пък едни не си казаха сбогом при нормално, хубаво и цъфтящо време? Единствено ако мацката е решила да зареже единия от героите в полза на другия. Прегръщат се приятелски и тя изтичва, за да настигне избраника си. При такава ситуация атмосферата следва да е достатъчно романтично-розова, да се целунат на финала под дивите ръкопляскания на някоя тълпа. Е, това последното като го видя и всичко ми се обръща отвътре. Не от вълнение, от по-долно чувство.

–       Ако героят изневери на героинята то трябва да е с възможно най-гадната и перверзна кучка, тип мокра мечта. Пък той клетият никога не е виновен, тя нищо не означавала за него, сипала му наркотик в пиенето, паднала върху него и така два часа. Започват се едни обяснения и диалог, който преспокойно може да бъде заменен от някой от похватите в нямото кино.

–       Ако единият от двамата умре без половинката да му е простила се пригответе за цял хор оплаквачки. След като се излее една кофа сълзи, можем да бъдем възнаградени с изпълнен с надежда финал и да си отдъхнем с облекчение, че сме изтърпели филма докрай.

–       Задължителен елемент от саундтрака – сърцераздирателна балада на Селин Дион/Уитни Хюстън/ЛиАн Раймс или някоя друга неосъзната поп певачка.

 

За днес – толкова. На хората, доживели до края на поста – честито, следващия етап ще е да шлифовате диаманти с поглед. Утре ще се разровя из клишираните ситуации в трилъра, историческия епос и филмите за супер герои.

5 thoughts on “Ах, тези кино клишета! – ІІ-ра част

  1. Хах, хареса ми, даже повече от вчерашната порция. Чакаме и утре тогава за продължението, ама киното се е разляло в бая жанрове, та се надявам филмите са супер герои да не са последното нищене на филмови клишета от теб.

  2. яй!😀 докато го четох изядох цяла кофа сладолед. Трябваше да е за двама, половината за мен, но уви се увлякох в четене и го свърших😦 Сега не стига, че ми е зле, но и ще ям бой😦

    повече няма да те чета, докато ям сладолед😛

    PS охооо гангбанг в съблекалнята🙂
    Искаме черва и кръв!😀
    мисля, че поредицата ти от хейт трябва задължително да влезе в учебниците

    опс, наистина ми стана лошо от сладоледа😦 утре тряа да тичам😦

  3. Бих допълнила само, че готичката/бунтарката/феминистката от тийн филмите е набедена за лесбийка от целия останал свят, който пет пари не дава колко чувствителна душа се крие зад злобния й поглед и раздвоения й език.

    Чакам с нетърпение нищенето на клишета при историческите епоси!🙂

  4. @troubadour, ще нищя, докато има филмови жанрове, които познавам достатъчно добре. Надали бих могла да направя достатъчно добър анализ на военните филми, примерно.

    @lammoth, започвам сериозно да се притеснявам от ефекта на писаниците ми върху теб. Разни спомени изскачат, избива те на преяждане със сладолед. Мислех, че това го има само при жените, когато четат Секса и града, или нещо подобно.🙂 Шегувам се. Дано си успял да изразходиш сладоледа.

    @Деси, хапсолютно точно наблюдение, домнишоара.😉 Сега се хващам да работя над трета част.

  5. По-пълен и точен анализ на кино сюжетите не бях чела. Впечатлена съм е меко казано! Направи ми впечатление анализа на хорърите и то не защото гледам (сори, ама не ме кефи да умирам от страх, гнус или нещо друго), а защо една от най-близките ми приятелка е любителка на хоръри. Когато съм я питала и к’во толкова им харесваш? ми е отговаряла: Защото никога не знам как ще свършат. Имам и още един познат американец, който ми отговори по същия начин. Та съм останала с впечатлението (от тях двамата), че като цяло хорърите са филми с доста по-високо сюжетно качество – не от моя личен опит, разбира се. За всичко останало анализа ти е толкова… убийствено точен, че чак се плаша!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s