Лятно вино II: Телефон


 

Photo: Suffice the desire


Мъжът от автобусната спирка изруга на висок глас щом го изпръскаха първите капки дъжд. Няколко момичета в подрастваща възраст с видимо мургави кожи и златисти маратонки се изхилиха, все едно бяха прекалили с халюциногенните гъби, и се втурнаха напред с разперени ръце. Възрастна жена разтревожено разпери чадъра над къдравата си сива коса. Вероятно бе притеснена да не би капещата от небето вода да съдържа висок процент киселинност и да повреди безценните чушки и домати, сгушили се в платнените й торби. Бизнесдама с дипломатическо куфарче махаше раздразнено към жълтите таксита.

Дъждът бе от онези кратки, летни епизоди, прииждащи бързоструйно и оттеглящи се със същата скорост. Ала винаги всички засегнати тичаха като плъхове, изнизващи се на талази от потъващия кораб.

На фона на блъската се тълпа Дивна се разхождаше безсрамно лениво, с полюшваща се, грациозна походка. Винаги се държеше така все едно дори сивата, прашна улица бе официален подиум. Всяка крачка бе премерена, нямаше и едно излишно движение. По-извисените й приятелки й подмятаха, че подобно поведение на моделка-сексуална хищница е по-скоро смешно. Тя им се усмихваше по детски и изчуруликваше така невинно, че никой не можеше да се усъмни в това колко бе искрена.

–       Ами аз така си ходя.

Дългата й, вълниста коса прогизна от небесната влага и се залепи за тялото й. В ръка полюшваше голям плик налети, черни череши, допиращи се до бедрото й. Цялата бе мокра до кости, не носеше чадър или дъждобран, но това не я стимулира да се размърда.

Дивна не бързаше за никъде.

Огледа се и се усмихна саркастично към всеки от бързащите персонажи около нея. Обичаше да наблюдава хората и да си измисля истории за тях. Не всички от тях бяха за разказване, така че тя ги колекционираше внимателно в ума си. Може би трябваше да ги опише някой ден, ала винаги бе била по-добър оратор отколкото писател.

Обичаше да говори. Не както някои жени, които никога не спираха да бъбрят за всичко, преминало през ума им. Умееше да подбира точно това, което събеседникът би искал да чуе. Да извае речта си така че да грабне вниманието и да го задържи дълго след като гласът й заглъхнеше.

Ораторството й бе същото като походката: бавно, лежерно и елегантно. И все пак никой не я бе упреквал във флегматичност. Извисените дружки биха казали, че това се дължи на другите й физически данни. На което тя щеше отново да се усмихне, престорено глуповато, да се засмее с перлените си зъби и да пророни:

–       Сигурно е така.

Ефектът беше стопроцентов.

Изкачи се по стълбите по същия начин, без да се притеснява от това, че кожата й вече е настръхнала от студ. Никога не ползваше асансьор. Ежедневието й бе превърнато в серия от стараталено извършвани ритуали, от които не желаеше да се лишава. Макар и първата асоциация на повечето хора да бе „хаотична, неорганизирана и артистична”, Дивна силно държеше на подредбата в личната си вселена.

Не бе вманиачена на тема домакинска работа, но вършеше нещата по определен начин и не бе очарована от идеята за промени в него.

Остави чантата си на закачалката в коридора, накисна пращящите от тъмен сок череши в купа студена вода и се отправи към банята като бавно сваляше всяка дреха от оформеното си тяло. Обичаше да се разхожда гола из апартамента си, като не винаги съобразяваше да спусне пердетата. Мисълта, че някой може да наблюдава действията й от другата страна я забавляваше.

Тайно се надяваше наистина да има такъв човек.

Пъхна кремавата си кожа под горещите струи на душа. Докато си нанасяше от шоколадовия душ-гел не пропусна традиционния си интимен масаж. Тънките й пръсти се заровиха между бедрата й и се заиграха със сатенените гънки на влагалището. Подпря гърба и раменете си на теракотените плочки на стената, като остави душа да гали гърдите и корема й с изгарящите си капки.

Засили ритъма, впи зъби в меките си устни и изръмжа тихо като дива котка.

За пореден път подсъзнанието й тъжно отбеляза, че не бе срещнала мъж или жена, които да я докоснат така както тя умееше да докосва себе си.

Не знаеше защо е така.

И не се чувстваше горда или недостижима от този факт.

Само леко объркана.

А това не можеше да изличи разкошното свършване.

Изми старателно зъбите си.

Не обичаше да се отдава на любимите си плодове, ако по зъбите й лепнеше остатък от каквато и да е друга храна.

Изплъзна се от банята, а лъскавите змии на току-що измитата й коса погалиха приятно кожата на гърба й. Разходи се пред огледалото, докато триеше водата от себе си с огромната пухкава хавлия.

От огледалото й намигваше по-скоро чаровна отколкото красива жена със заразителна усмивка и подчертано невинно излъчване.

Още откакто бе малка и когато за пръв път се озова пред отражението си Дивна дълго и напоително се взираше в момичето от другата страна. От тогава я мъчеше въпроса каква е връзката между това, което вижда в огледалото и човека от реалността. Дали не е просто някаква странна илюзия, подхранвана от измамното, езерно гладко стъкло. Зяпаше се учудено по снимки (а тя бе от онези хора, които изглеждат различно на всяка фотография). Те още повече подхранваха усещането й за нереалност. Затова и земните удоволствия означаваха толкова много за нея, подхранваха идеята, че е истинска и я има.

А хората мислеха, че се разучава така старателно от суета.

Какво пък.

Ако знаеха истината, щеше да е доста по-зле, последния етикет, който желаеше бе „въздухарка.”

Нахлузи къса, прозрачна нощничка върху стегнатото си тяло. Дантелата предизвика приятни тръпки по гърдите й. Отправи се към кухнята, където котката й уви пухкавата си опашка около крака й.

Пое една от измитите, сладки череши, разкъса плътта й със здравите си зъби и по обикновено розовите й, ефирни устни се разля тъмночервена кръв.

Облиза я, а върхът на езика й закачи нежно плода и костилката. Измърка от усещането, предизвикано в тялото й от изкусителния сок и остави дръжката в една чинийка.

Тъкмо щеше да се заеме да отървава малките, черни прелъстителки от опашките им, когато телефонът й звънна.

Дивна се усмихна, а тази й усмивка бе дестилирана от каквато и да е невинност.

Знаеше кой се обажда.

Затова се оттегли в просторната си всекидневна, простря мократа си черна коса върху възглавничките, настани стъклената купа до себе си и надигна леко нощничката си.

Чак тогава отговори на настойчивото обаждане.

–       Винаги се бавиш толкова много. – Гласът отсреща можеше да принадлежи както и на старец, така и на нетърпелив младеж.

–       Щеше ли да ме харесваш толкова много, ако винаги ти вдигах на първото повикване?

–       Вероятно не… и все пак понякога ми се иска да имам послушна малка робиня, която да изпълнява всичко, което й кажа.

–       Ще се отегчиш на първата седмица.

–       Не бъди толкова сигурна. – Засмя се и след кратка пауза продължи. – Кажи ми какво правиш сега?

Дивна се зае да му описва как е облечена, за най-черните череши, които копнее да прокара през клитора си преди да ги остави да проникнат в устата й.

–       Има ли сметана покрай теб?

–       Знаеш, че не обичам сметана. Смешна отживелица.

–       Нямаш вкус.

–       А ти си банален. И шампанско ще поискаш още малко.

–       А защо не?

–       В моята къща шампанско се пие само от специални гости, директно от делтата на домакинята.

–       Това покана ли е?

–       Не знам, ти как мислиш?

–       Може да го разтълкувам и така и да се възползвам от тази тъй щедра домакиня. Сега обаче искам да чуя за това как си играе със себе си.

–       Не би ли искал да гледаш вместо да слушаш?

–       Езикът ти, драга ми Дивна, е по-изкусителна змия и от най-качественото порно.

–       Тези ласкателства са по-празни и от касичката на начинаещ просяк. Щастлив си, че съм достатъчно суетна, за да ти позволя да ме залъжеш.

–       Мокра ли е?

–       Не, но сега ще навлажня пръстче и ще го прокарам внимателно по нежната й цепка, докато засмуквам една от черешките. – Тя сгуши телефона в сгъвката на рамото си и се зае да изпълнява това, за което говореше.

Половин час мръсни приказки по-късно най-сетне постигна целта си и изтръгна едно стенание от него. Винаги я предизвикваше със своята сдържаност… и я караше да се чувства несигурна. Когато всичко, с което разполагаш е един глас, по който да се ориентираш, всичките сетива се активизират.

За Дивна усещането бе почти като секс със завързани очи в тъмна стая.

Окуражена от успеха си тя пусна фантазията си на воля и словопотокът се изля в синхрон с влагата по нежната кожа между бедрата й. Излишното вече парче плат около напрегнатото й тяло бе захвърлено на пода.

Отхапа от една череша и размаза сока й по цялото си тяло. Търкаше месестата част на плода в гърдите си, след което разтвори долните си устни и пъхна няколко от черешите дълбоко вътре в себе си.

Стоновете от другата страна наподобяваха на стъпки в тъмното, по които напредваше до сърцевината на общото удоволствие.

И въпреки това, когато оргазмът й достигна връхната си точка и се отпусна изтощена я обхвана същото усещане за празнота и безпокойство.

Същото както когато погледнеше в огледалото и потъваше в пропаст от неизвестни.

Несъответствие между образ и звук.

–       Ще те видя ли изобщо някога?

–       Ще съм ти интересен ли, ако ме видиш?

–       Да се обзаложим?

–       Всичко е далеч по-секси именно когато е далеч от мен.

–       Много красиви неща ще загубиш по този начин.

–       По-добре, отколкото да загубя магията, която си причинявам с теб. Никоя друга жена не може да го направи по същия начин, дори и ти на живо.

–       Не би могъл да го знаеш. – Дивна пусна игривия си тон, въпреки че не й беше весело.

–       И ти си като мен. Сама си призна, че удоволствието от теб самата надвишава стократно това, причинено от някой друг. За какво ти е тогава заместител?

–       Защото е реален.

–       Реалността е въпрос на гледна точка.

–       Звучиш като шизофреник.

–       Може и да съм… аз съм просто един глас… не бъди сигурна дали искаш да познаваш човека от другата страна. Лека нощ, Дивна.

Тя остана дълго да се взира в телефонната слушалка.

Докосна лицето и косите си.

Чувството за нереалност трайно се настани в костите й.

Имаше нужда от опровержение.

One thought on “Лятно вино II: Телефон

  1. Много земен и чувствен разказ. Направо влязох в кожата на героинята.
    “Ежедневието й бе превърнато в серия от стараталено извършвани ритуали, от които не желаеше да се лишава.” това изречение особено ако що се отнася до хедонистични ритуали си е една малка палава мечта скрита в града.
    Хареса ми как се заиграваш с образа на мъжа леко ефимерен на една стъпка извън реалността, подобни отношения и модели имаш и в други разкази.
    Краят ме остави леко тъжна.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s