Дамата и гарванът


Залезът току-що бе прибрал и последното парцалче зарево от надгробните камъни. Нощта се спускаше със скоростта на граблива птица към плячката си и безжалостно посичаше цветовете на деня. Въздухът захладняваше, вятърът се оглеждаше за оголена кожа, която да захапе. Всичко това обаче не правеше никакво впечатление на младата дама, разхождаща се между гробовете. Бе толкова елегантна и зловеща, колкото може да бъде една дама с черна „много готик” рокля, дълги сатенени ръкавици без пръсти и колие от бели перли. Гримът й бе съвършен, прическата – почти толкова, ако изключим няколко немирни кичура, визията й – почти безупречна.

Почти е ключовата дума.

Белегът от нож, спускащ се от шията до пъпа, старателно разкрит от дълбокото й деколте, определено разваляше картинката.

Една черна птица с лъскави пера долетя до нея, кацна върху една от рушащите се плочи и изграка като вокалист от треторазрядна black/death/whatever метъл група.

–       Как я карате, мадам? Все така свежа, а?

–       Какъв късметлия си, че не мога да те пипна дори. Хубава яхиня щеше да стане от теб, пиле проклето.

–       Нещо сме кисели, а? Да не би призракът от съседното гробище да ти слага рога с оная вампирка от Трънливия замък?

–       Не, но ако едно много любопитно пиле не спре да си вре човката, където не й е работа, може да направя мили очички на оня канибал, мотаещ се наоколо. Вярно, че не си хомо сапиенс, ама все ще свършиш работа.

–       Каква злоба само! – изграка птицата и изтрака с клюн. – Все съм си мислел, че женските като умрат стават по-мили. А то почти всички призрачки, с които съм говорил страдат от хроничен ПМС.

–       Драги ми Рейви – дамата почука по камъка, на който бе кацнал гарвана с един от идеално оформените си нокти. Част от тях бяха унищожени завинаги. Бе ги изгубила, докато дереше убиеца си в предсмъртни хрипове. – Защо не се пробваш да стоиш на това гробище минимум век? А какво ще кажеш за четиристотин години? Все едни и същи призраци, едни и същи физиономии, едни и същи малоумници, които ходят по гробищата да търсят кой знае какво? А да те видим в какво настроение ще си тогава.

–       Стига се цупи, де, хубавице. Един гарван трябва да може да се шегува с околните и със себе си. Така по-леко приемаш факта, че си абсолютно избледняващ символ.

–       Ха, избледняващ! Я виж какви хубави лъскави пера имаш? А аз съм напълно ефирна, пръстите ми минават през всичко, че даже не мога да изляза извън рамките на това селско гробище. – Дамата присви злобно устните си.

–       Ами толкова ме експлоатират, че не се трае. – Веднъж започнала птицата не можеше да спре с тирадата си. – Правят някой глупав филм за тийнейджърка, на която й текат лигите по някой смешен вампир – задължително включват гарван в пейзажа. Почти всеки псевдо-готически художник рисува гарвани, обикновено в компанията на гаджета като тебе. Слагат ме по уеб-сайтове, албуми и какво ли не. От това не се ли чувстваш като ходещо… пардон, летящо клише. Онзи ден някакви заблудени хлапета с неопределен пол ме хванаха. За пръв път виждали гарван на живо. Смешковци! Стискаха ме все едно съм им гумена играчка. Какво очакват? Да ми намерят копчето и като го натиснат да им изгракам Nevermore? Изобщо не трябваше да се вясвам на прозореца на По. А защо навсякъде където има трупове има и гарвани? Безочие.

–       Хайде, хайде, не се прави на невинен. – извъртя очи готик девойката. – Само не ми обяснявай, че гарваните сте едни такива невинни птички, дето и на мравката правят път. Поклети мършояди. Ако не ми бяха открили тялото, един твой братовчед аха-аха да ми изкълве окото.

–       Е, не се ли дразниш от това колко се изтъркахме?

–       Не. Просто умирам от скука.

Докато се разхождаше след един карнавал, отдаваща се на чаровен флирт със симпатичен тип, комуто половината от лицето бе закрита от стилна бяла маска, той я придърпа настрани в една от алеите. След като я разпори като шаран по Никулден, той я остави да кърви, просната на пътя, съвсем нееститечски. Следващото, което помнеше след като се събуди бе че в момента, в който се опита да мине през главната порта на гробището обратно към имението, сякаш нещо я блъсна назад.

Като невидима преграда.

От тогава бродеше, обикаляше и всяваше смут в околностите.

Така и не разбра какво се случи с убиеца й.

Нито пък който и да е й даде разумно обяснение защо по дяволите призракът й продължава да се скита на едно и също място.

Ако имаше вени, които да пререже би се самоубила, ала бе лишена и от това удоволствие.

Не бе сигурна колко време бе стояла на самотното гробище, по което от време на време се мяркаше някой заблуден призрак.

Но определено й се струваше половин хилядолетие.

–       И твоята не е лесна.

–       Ха, благодаря за признанието. Но не ме спасява от скуката.

–       Да ти докарам едни тийнейджъри бъдещи некрофили? От вчера се мотаят наоколо и доста ме дразнят. Добре ще ти дойдат.

–       Банално. – изпухтя дамата. После се усмихна снизходително. – Ала благодаря за предложението. Поне да не излизам от форма.

–       Правилно казано.

Гарванът отлетя, а дамата се зае да сваля маската си, за да покаже истинското си лице пред заблудените туристи.

Photo: Imagine FX

4 thoughts on “Дамата и гарванът

  1. @Любомир Радев, ами, и аз се радвам за твоята радост и се чувствай добре дошъл.

    @Ностро, явно и аз за нея съм си мислела.🙂 Тим Бъртън определено си е оказал влиянието.

  2. Трябваше да си пусна някоя някоя готик метъл група, докато те чета, но и скора на Амели свърши работа :))) Иначе аз гласувам за продължение!!! :DDD леко в The Walking Dead стил😀

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s