Съквартирантката


Вече се чудех какво става. Дори след третото позвъняване не последва отговор от друга страна на вратата. В устата си усещах металния вкус на тенекията, когато вратата най-сетне се отвори и една леко запъхтяна, обвита с къса хавлиена кърпа и покрита с дребни капчици вода девойка цъфна на прага. Премигнах няколко пъти преди да разпозная Лара – прословутата съквартирантка. Никога не я бях виждал облечена с нещо различно от развлечен анцуг и домашни чехли.

А сега при по-внимателен оглед установих, че тялото, скрито под толкова пластове дрехи не бе никак лошо. Падащата назад, слегнала се от душа мокра коса откриваше високото й чело.

Неволно плъзнах поглед към краката й и преглътнах. Имам фетиш към красиви женски крака, а нейните… определено си струваха вниманието.

Загледах се в нея една идея по-дълго отколкото позволява приличието.

Добре бе че прекъсна неудобната тишина. Мисля, че не усети смущението ми.

–       Извинявай, бях в банята… така де, виждаш… и не съм те чула. Катя се обади, че ще закъснее, фризьорката й направела въртел с часа. Влизай!

В мозъкът ми избухна като атомна бомба червен предупредителен надпис. Усещах дразнене в ерогенните зони на ума си и това никак не бе добре.

–       Ъъъъ, няма нужда, виждам, че идвам по неудобно време. Не искам да те притеснявам. – искрено се надявам да не съм се изчервил. Обикновено добре владея емоциите си, ала това усещане бе ново за мен и не бях сигурен в това какви странични ефекти може да даде.

–       Глупости! – засмя се Лара, пресегна се, сграбчи ме за ръката и ме дръпна в апартамента им. След това затвори вратата, като бедрото й съвсем леко се плъзна покрай моето. Сърцето ми учести ритъма си. Гадно чувство… или пък не? Абе, какво ми става, нали съм моногамен до върха на пръстите си? За което често приятелите ми ме взимат за мезе. Катя, Катя е тази за която трябва да мисля, не съквартирантката й, колкото и секси да изглежда по хавлия.

Тя се насочи към малката им всекидневна и ме привика с пръст да я последвам. Усещах краката си необичайно тежки, а главата си – твърде лека, като когато съм съвсем слабо опиянен от първото питие. Опитах се да не съзирам еротика в жестовете й.

–       Няма да се притесняваш от нищо! – По дяволите. Имаше неприлично сладка усмивка и изглеждаше странно общителна. Обикновено не говореше много и я бях класифицирал в графата „темерути-псевдо-интелектуалци”. А сега от уханието на кожата й усещах неприятно настръхване на косъмчетата си… дано не ми настръхнеше нещо друго, че тогава иди обяснявай. – Отивам да се преоблека в спалнята си. Ти седни и я изчакай тук. Чувствай се като у дома си, ако искаш си налей нещо от бара, разгледай книгите, и така нататък. Хайде, до след малко!

Помаха ми весело и се скри в другата стая.

Седнах и си отдъхнах с облекчение.

Изтрих избилата от нерви пот по челото ми.

Всичко бе наред. Сега ще се върне, навлякла поредната стара тениска и провиснали джинси. Магията ще се развали така бързо както е придошла. А в ума, сърцето и гащите ми нямаше да има място за друга, освен за Катя.

Сипах си малко уиски и си избрах Мръсна хаванска трилогия от библиотеката им. Тъкмо бях възвърнал душевното си спокойствие и се отпусках, когато мъркащият й глас отново ме извади от равновесие.

–       О, и ти ли го четеш? Един от любимите ми е.

Сигурно съм изглеждал доста нелепо с паднала от изумление челюст. Тази вечер Лара бе решила да ме довърши. Под преобличане определено не бе имала предвид отново да се напъха в някой от обичайните си чували.

Семплата черна рокля не бе с дълбоко деколте, нито бе твърде къса, ала разкриваше перфектно белите й крака, изящни като на балерина и с цвета на алабастрова статуя. Косата й бе все още мокра, ала бурните къдрици бяха приведени в ред и сресани назад.

Загледах се в леко закръгленото й лице. Умни, дълбоко разположени очи, бемка на брадичката и плътни устни. Няма да си кривя душата, не беше ефектна красавица като моята Катя. По-скоро бе от онези жени, които пренебрегваш на пръв поглед и от които оставаш изумен на втори.

Винаги съм се смял на тези глупости за чара.

Как само разголената плът може да те накара да погледнеш на някой от съвсем нов ъгъл.

–       За Гутиерес те попитах, Даниеле? Харесваш ли го? – Тя вече бе прекосила стаята и се изучаваше внимателно в голямото огледало.

–       Ами, за първи път го чета, в списъка ми с предстоящи заглавия е от цяла вечност. – Засмях се нервно и произнесох най-нелепата за ситуацията реплика. – Много си хубава.

Тя ме изгледа странно, докато отваряше кутията си с гримове.

–       Ами… благодаря. – Бегла усмивка.

–       Искам да кажа… никога не съм те виждал облечена…

–       … в нещо толкова женствено? – Намигна ми, по-скоро развеселено, отколкото изкусително. – Разбирам какво имаш предвид. Рисковете на фрийлансърството. Работя почти нон-стоп и нямам никакво време за елементарна поддръжка. На Катя доста време й трябваше, докато ми свикне. Но тази вечер съм на среща на класа. Правим пет години откакто завършихме и ще падне голямата конкуренция. Кой къде бачка, кой с кого се е оженил и такива простотии.

–       Аха, разбирам… – потрих брадичка и ударих една юнашка глътка уиски за кураж. Аленото червило и дискретните сенки напълно измениха външния й вид. Отнемаше цялото усилие на волята ми да не я зяпам. Все едно да се опитвам да устоя на магнит. Тежка работа.

–       Та… вие с Катя от кога се познавате? – пробвах да разсея напрежението в оная си работа с невинни, опознавателни въпроси. В крайна сметка нищо лошо не вършех, нали? Така и така гаджето ми се бавеше, за какво да си мълчим. Малко бъбрене. Няма нищо нередно. Нали?

–       Ами, по принцип се знаем от деца, но живеем заедно едва от една година. – Разреса миглите си със спирала, докато говореше. Бе се навела леко напред към огледалото и роклята й се бе вдигнала. Дискретно разкриваше силиконовия й чорап. Ох, млъкни сърце… и други части от тялото. – Адски смешна история. Бяхме се забравили напълно и изведнъж хоп!, засичаме се в една книжарница. Тя трябваше да се маха от общежитието, аз си търсех съквартирантка, защото на момичето, с което живеех преди й дойде музата да се жени. Даже предварително да се бяхме уговорили, нямаше да се нацелим по-точно. Изненадана съм, че не ти е разказала.

–       Ммм, може и да е, аз просто…

–       … не помниш? – Госпожице, никой ли не ви е учил, че е неуместно да завършвате чужди изречения. Особено на чужди мъже. – Нормално. Приятелка ми е, ала понякога любовта й към детайлите е подлудяваща.

–       Тя… значи много за мен. – Това оправдание ли беше?

–       Да, знам. – Кимна ми тя, а погледът в черните й очи бе неразгадаем. – И ти също за нея. Цялата сияе когато говори за теб. – Чудесно, сега се чувствах още по-зле. – Все пак от доста време сте заедно.

–       Цели три години. – заиграх се с плетената покривчица на креслото, като не смеех да кръстосам очите си с нейните. – Чудя се… дали вече не е време да й предложа да продължим към следващата стъпка. Нали се сещаш… да се оженим… или поне да живеем заедно. Не, не че искам да ти вземам съквартирантката…

–       О, това да ти е най-малката грижа. – Тя размаха четчицата си във въздуха. – Тя ми е приятелка, искам да е щастлива, пък ако това означава да е с теб, коя съм аз да я спирам. Но се обръщаш към най-неправилния човек за съвет. Най-дългата ми връзка беше три или четири месеца.

–       Нима? – Изгубил интерес към хаванската трилогия, аз се изправих, оставих книгата обратно на мястото й в библиотеката. Погледнах я с вдигнати вежди. – Трудно ми е да го повярвам.

–       Защо? – Лара се облегна на тоалетката. Този път като че ли усмивката й бе една идея по-многозначителна.

–       Такава готина дама като теб. – Е, не, аз съм тъпак на годината. – Изненадвам се как не се избиват…

–       О, имам си разни обожатели. Но ти твърде малко ме познаваш. – Естествено ухание или парфюм? Не знам, но ме подлудяваше. – Нямаш идея какво чудовище мога да бъда, когато съм в лошо настроение.

–       Някой с достатъчно силен характер не би следвало да се поддава на женски капризи и цупене. – Произнесох необичайно тежко за себе си.

–       Нима?

Почти я докосвах.

Вероятно щях да се наведа и да съгреша окончателно с тези изкусителни, алени като чифт черешки устни, когато външната врата се отвори и Катя влетя в стаята. Хвърли ми се на врата, започна да ме целува и да ми се извинява за закъснението, както и да обяснява какво е станало. Лара само ми хвърли един неразгадаем поглед през рамо и се оттегли към спалнята си. Върна се със сакото и чантата си, пожела ни довиждане и хубава вечер, след което отпраши в неизвестна посока.

През цялата вечер с Катя, колкото и готино да си изкарвах, в главата ми не спираше да блуждае детайла с невероятното бедро на Лара и парфюма й. Съвестта се блъскаше с желанието ми. А сияйните очи на момичето до мен ме караха да се чувствам като най-големия мерзавец.

Обичах  я, бях луд по нея, нямах съмнение в това.

Тогава от къде се бе появило това идиотско желание към жена, която до скоро считах за най-малко непривлекателна?

Сетих се за нещо, което ми бе казал един приятел преди две години.

–       Виж сега, всеки в един или друг момент е бил напълно обсебен от някого. После отиваш на работа, запознаваш се с нова колежка. Виждаш детайл от нея, който адски те възбужда, усещаш парфюма й. Всичките ти розови, перверзни фантазии изплуват отгоре. Пич, всъщност има ли разлика дали след работа ще се изпразниш върху някоья салфетка, докато мастурбираш при мисълта за парфюма й, или ще свършиш върху нея? Изневярата си е изневяра, в мига в който си помислил за друга. Тогава за какво по дяволите да се правя на светец? Нали знаеш какво е казал Уайлд (нищо, че е педи), за изкушението?

Толкова лесно да се каже и толкова трудно да се изпълни.

Можех ли до такава степен да изкривя границите на морала си?

7 thoughts on “Съквартирантката

  1. Абе, направо ще ми омръзне да го повтарям, пък и на теб да го четеш, ама искаме още.🙂
    Перфектно във всеки детайл.

  2. Разказът ти ми беше много интересен, но мен специално много ме развесели.:) Сетих се за една случка. Още първите студентски години, когато живеехме по три в стая в общежитието. Та, имах едно гадже, моите съквартирантки само бяха слушали за него и все питаха кога най-после ще го заведа, че да се запознаят с него. И един следобед го водя аз у нас, влизаме в стаята ( не знам дали си живяла в общежитието, но предполагам си наясно със стаите) и в коридорчето се сблъскваме с едната съквартирантка, излизаща от банята, мокра и по хавлия. Следва едно невъзмутимо и небрежно “оооо, здравейте” от нейна страна, застава на прага на вратата между стаята и коридорчето, подпира се с едната ръка на касата на вратата, оглежда го от горе до долу и “ти сигурно си X, нали?” Е, не знам той как се е почувствал в момента, ама направо се поцепих от смях.:)
    А тя е много готина мацка.;)

  3. Много обичам такива разкази – могат да се напишат от всяка гледна точка и пак няма да омръзне, демек искам същия разказ от гледна точка на Лара и такъв от гл.т. на Катя. Но дори да не ги получим пак може да си представяме какво им минава през главите. На Лара, докато гледа вътрешната борба на кауна и още по-важното дали я усеща. На Катя, докато е на фризьор – дали мисли какво става в квартирата или си лафи там с мацките в салона, а нейде из съзнанието й, може би, се таи тази мисъл “какво точно правят сега тия двамата вкъщи, дали е подранил и т.н.” – въобще много възможности🙂

    пп. Машинописният шрифт (нямам си и на идея как се казва, нищо че ми е работа именно това) е мега и пасва страшно много.

    И да – много хубав текст🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s