Here I am on the road again


Photo: Terra galeria

Макар блогът да се чете редовно от по-малко на брой от броя на двете ми ръце, реших, че е нужно да пусна едно малко прощално писъмце.

Не, няма да преустановявам писането си тук или там, но през следващите два месеца ще кръжа насам-натам из училища, превърнати в хостели, автобуси, самолети, плажове и импровизирани снимачни площадки (дано!). На братята италианци им идват доста добри идеи и една от тях е ето тази. Ще изкарам два месеца на път, в хибрид между фестивал и workshop, като се надявам това да ми повиши значително кинематографичните познания или най-малко житейския опит. Възнамерявам да не изоставям напълно Хрониките, при възможност и wi-fi internet ще се включвам с пътеписи и снимки. Е, възнамерявам да наблегна предимно на киното, тъй като пътеписи за Италия има във всеки сайт, за всяка забележителност, и вероятно във всеки град. Та освен да не кажа нищо ново, рискувам и сериозно да ви досадя.

Дълго време не можех да го осъзная и пътническата треска стоеше кротко настрани от мен. Обаче сега усещам как започва да пъпли по нервната ми система и да се настанява трайно в мозъка ми. Не съм била в чужбина от лятото на 2008-ма. Не съм летяла със самолет от още по-дълго време. А сега ще посрещна July morning във въздуха. Каквото и да се случи след този момент… ще е приключение.

И за финал, на всички пожелавам златно и безаварийно лято, с дъх на морски бриз и планински полъх. Да внимавате с гларусите и русалките, да не пестите от презервативи и да се пазите от слънцето. Не топи само восъчни криле. Пътувайте, отдавайте се на мечтите, дребните (и не толкова дребни) авантюри с цялото си безсрамие, и нека нищо не ви помрачава настроението. Дори работния ден, когато навън жули юлското слънце, а вие сте претрупани от работа.

Да, знам, че съм гадна.

Много сладост и удоволствия.

И ще се чуем пак под лъчите на индианското лято (циганско било, но индианско ми звучи една идея по-добро).