Кино-дневници: Въведение



И… action!

Никога не съм била особена почитателка на Яж, моли и се обличай. Вероятно ще си кажате, че съм скапана лицемерка и че говоря за неща, които дори не съм си направила труда да прочета. И ще сте съвършено прави, глупаво е да се критикува без да познаваш материала. Само че вярвам на интуицията си и още щом прочетох задната корица на прословутия шедьовър, излязъл изпод перото на г-ца Елизабет Гилбърт, разбрах, че тя не е мой тип. Всеки, който ме познава добре знае, че съм по-голям почитател на Пий, залагай и чукай.

Но целта на тези разкази не е да критикуват интимно-лирическите откровения на въпросната авторка. Още по-малко се опитвам да се съревновавам с нея (все едно да се боря с враг, чието лице не виждам). Само искрено се надявам, че написаното от мен няма да е в нейн стил.

Да си кажа правичката, никога не съм била особен фен и на Италия. Тази страна ми се струваше обгърната от облак сантиментализъм, подхранван от редица глупави филми. Предимно скапани любовни истории за романса между някоя малоумна туристка и местен имитатор на Казанова. Като прибавим алергията ми към спагети и всякакви макаронени изделия… схващате картинката. Сега, не ми се нахвърляйте, и аз не съм имунизирана срещу глупавите стереотипи. Това е най-ценното в едно пътешествие – възможността да разчупиш печата на клишетата и да отвориш гуреливите си от твърде много помия очи към нови хоризонти. Надявам се с тази поредица от истории за лятото, прекарано в снимки из южните региони на Италия да успея да я пресъздам така както я видях… а именно като наистина хубава страна с предимно прекрасни хора, с всичките й силни и слаби страни. Е, в момента съм едва в началото на своето пътуване, така че си запазвам правото до края на лятото да сменя позицията.

Другата ми цел е да споделя придобития опит в областта на киното с всеки, който ме чете. До този момент нещата, които съм научила не са кой знае какво откритие. Дори може да ме обвините, че ви занимавам само с общи приказки и елементарни познания. Все пак имайте предвид, че за първи път излизам от килера на книжните плъхове и навлизам в полето на практиката.

До този момент се чувствам щастлива.

Дори липсата на Интернет не ми тежи особено.

Единственото, от което се опасявам е че лятото ще се стопи между дланите ми преди да съм успяла наистина да му се насладя и оценя. Но обикновено в живота става точно така. Винаги разбираме колко хубаво ни е било едва щом всичко приключи

Приятно четене на кино-дневниците! Заглавието на новата рубрика е една идея по-претенциозно, но като цяло и името на блога на е самата скромност, та се надявам да ми простите и тази слабост.

Попътен вятър,

Икария

 

P.S. Ако не ми мине котка път, утре ще пусна първия пътепис, а именно за периода, изкаран в римския квартал Roma EUR и за първите ми стъпки на снимачната площадка… и един филм за извънземни.

3 thoughts on “Кино-дневници: Въведение

  1. Ще взема да изгледам и филма като излезе, демек – да ни сдобиеш със заглавието му утре🙂

  2. @Dreamfall, вече поне съм приела, че винаги мога да бъда провалена от фактор, напълно независещ от мен.

    @troubadour, филмът е десетминутен, сценарият му не си заслужава да си избършеш обувките с него. Е, името ми е споменато в него, но като цяло основно се пречках.🙂 Но за това – утре.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s