Алкохолни диалози I


Засечка в супермаркета.

Тя – в очарователната възраст далеч от двайсет, ала все още не достигнала трийсет – избира със съсредоточеното изражение на колекционер измежду бутилките бърбън. В количката й гордо се кипри издълженото и елегантно, прозрачно тяло на бутилка водка. Същата отразява със своята девствена белота класния, леко перверзен и винен цвят на червения ром в съседното стъклено тяло. Най-накрая към веселата им тройка се присъедини и един достатъчно зрял господин с кехлибарена окраска. Сводницата им беше достатъчно привлекателна, ако изключим черните кръгове от безсъние под очите й, които прикриваше с тежка очна линия. Ръцете й от време на време потреперваха конвулсивно.

Той – привидно свеж, подхвърля ключовете си във въздуха и си подсвирква някаква мелодия. Звучи ужасно фалшиво без да се притеснява от това и парира всички изнервени погледи с небрежна усмивка. Подрежда сирената в количката си по цвят и произход. Спира се в алкохолната секция колкото да избере бутилка червено вино. Погледът му се плъзга върху сияйните обитатели в количката на съседката му по пазаруване. Тя вече е добавила няколко стекчета бира – за изтрезняване. Хапе устни като малко дете, на което му е даден свободен достъп до всички лакомства от сладкарницата. Чуди се какво още да избере. Той подсквирква по същия грозен и нестроен начин, облягайки се на количката с обработено движение и й намигна.

Нейното изражение… ами, такова липсваше.

– Парти, а? Нещо мъничко ми се вижда, сигурна ли си че ще ти стигне?

Жената с черна рокля свива неопределено рамене.

– Нещо подобно.

– Любимият ми отговор.

– По-добър не мога да ти дам. – почуква с нокът върху стъклото на една бутилка текила.

– Не че си длъжна да даваш обяснения на някакъв си там досадник в супера. Но все пак се надявах да си пряма.

– И защо?

– Приличаш ми на острие.

– Оригинално, няма що. – свива устни тя. – Как да ти кажа парти ли е или не, като аз ще съм единствения гостенин? А ще играя и ролята на домакиня. Е, поканила съм и гласовете в главата ми. Ала те са въздържатели и основно поддържат секция „Махмурлук.” Така че ще ги очаквам на афтър-партито.

– Да пиеш самичка? – проточва почитателят на изисканото вино. – Колко тъжно.

– Сигурно. Връщам се от сватбата на бившия.

– И какво от това?

– Имам зверска нужда се отрежа. Не просто да обърна някоя и друга чашка, нито да си оплакна сълзите и сополите в някое женско коктейлче с дружките ми. – Очите й просветват за първи път. – Като казвам отрежа, точно това имам предвид. Окончателно да срежа лентите на всякакви връзки с реалността и да се размажа като животно.

– Е, стига с тия грозни изрази. Да си виждала някога животно да се напива?

– Тъжно, mon ami, мозъкът ми направо се плацика от грозни клишета. Още една причина да се напия. Току-виж алкохолът ги унищожи.

– И толкова ли беше хлътнала?

– Не особено.

– Тогава… за чий ще си устройваш самотни алкохолни оргии? Не е моя работа, обаче… поне го направи защото ти искаш…

– … а не заради някакъв мухльо, на когото няма да му помня името ли?

– Щях да се изразя малко по-меко.

– Майната им на ефвемизмите. И на червеното вино. – сочи презрително количката му. – Като ще е гарга нека да е рошава. Алкохолът трябва да е твърд и категоричен. И като ти влиза да го усетиш навсякъде.

– Преди десет години вероятно щях да се смутя. Сега обаче ми е абсолютно все едно дали ме смяташ за женчо заради избора на ми питие. Вече отдавам повече значение на вкуса отколкото на ефекта. А само не ми казвай, че пиеш защото обичаш да усещаш вкуса на пирони в устата си?

– Че какъв е смисъла, ако го няма точно този вкус? – вдига вежди тя.

– Хайде да не цитирам клишенцата за кучето и задника му. Ако бях психолог, щях да вметна, че си внушаваш, че този вкус ти харесва. Колкото да си чиста пред себе си. А всъщност искаш нужния ефект.

– При което щяха да ме засърбят пръстите да те ударя с нещо.

– Майната им на психолозите, особено на самообявилите се такива. Така като те гледам… голямо момиче си. Ще ти спестя и това, че се връщам от там накъдето си се насочила. Ала само държа да вметна, че гледката на пияна жена е… грозна работа.

– Най-сетне да сме на едно мнение. – След кратко колебание добавя и текилата. – Точно затова си тръгнах от тъпата сватба. Не искам никой да ми гледа сеира. Намерила съм си идеалния разнебитен мотел, в който да изкарам четиридесет и осем часа на алкохолизъм, крясъци, повръщане и тропане по стените. После зверски махмурлук и дяволско главоболие. Само така мога да се изпразня от всички нелицеприятни емоции и да съм като нова в края на пътуването.

– Ха, като нова… Но щом те влече. Само да не вземеш да спретнеш римейк на Да напуснеш Лас Вегас.

– Хм, по-скоро си мислех за Изгубеният уикенд.

– Значи държиш на щастливия край, в който някой изтормозен типаж ще те измъкне от бездната и ще те спаси от самата себе си?

– В живота няма такова нещо като щастлив или лош край. Всички краища са отворени, защото водят към началото на нова история.

– Нова, нова, колко да е нова. Обикновено лош римейк на качествен филм.

– Уви… всяко повторение сваля по един пласт чар от предшественика си. Накрая дори тези традиции се превръщат в досаден навик.

– И пиячката ти помага да не го забелязваш?

– Не.

– Ами?

– Даже напротив, изостря сетивата ми. Е, след определено количество вече ги притъпява.

– Преди десет години щях да се самопоканя най-нагло, за да се възползвам от изострянето на сетивата ти, особено ако това означава, че си по-податлива на прелъстяване.

– Ха… ако не ме привличаш нищо не може да ме накара да те пусна между краката си. Особено алкохола. Нали знаеш – in vino veritas.

– Не вярвам в думи, особено от бойни мадами, обичащи да пият барут направо от бутилката.

– Тогава може би ще повярваш в действията? – С едно бързо движение се е озовала до него и вече притиска малък двуостър нож към слабините му. Той дори не трепна.

– Е, сега вече съм твърдо убеден, че си падаш по мене.

Тя отдръпна ножа с объркано изражение и го прибра в жартиера под тънката си рокля. Възвърна бързо самообладанието си.

– По всяко друго време може би, но…

– … сега сексът не ти е приоритет.

– Понякога ми втръсва от секса. Особено сега. Всичко омръзва, когато ти се навира в очите от всеки ъгъл и билборд.

– Права си. – свива рамене той. – Е… ако някой ден ти се играе ролева игра на прелъстяване…

– Ти сам го каза, аз съм острие, не си падам по игрички.

– Хората се променят. Като се видим някой ден, пак ще си приказваме. И може би ще мога да ти изтъкна достойнствата на доброто вино.

– Нали знаеш репликата на Ханк Муди за виното?

– Знам. И ще оценя ако зарежем частта, в която си цитираме книжки и филмчета.

– Е… в такъв случай, какво ми остава освен да ти пожелая да се наслаждаваш на игричките си?

– Може би остава аз да ти пожелая приятно изкарване в токсикологията.
***
Двамата се насочиха към касата, платиха си, след което всеки пое по своя път с едно леко помахване.

Не се срещнаха повече.

Ала – ах, каква романтика! – всеки път щом тя видеше бутилка вино се сещаше за него. И всеки път когато неговият поглед се спреше върху кехлибарените отблясъци на уискито се присещаше за нея.

Глупава сантименталност, породена от алкохолни изпарения и стремеж към това, което не си имал.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s