Фрагменти: Since I’ve been loving you


I think I’ve just lost my faith at this moment, so I no longer believe in God or hell. As I don’t believe in hell, I’m not afraid. And without fear I’m capable of anything.

Bad Education

Отново е нощ. Гърбът ме изгаря от отвратителна мускулна треска. Очите по едно време ме пареха от безсънието. Вече не ги усещам. За поредна нощ съм прикован към проклетата стена. Белезниците са образували татуировки по китките ми. Не мога да се отпусна. Не мога да заспя.

Не помня от кога не съм спал.

Вече обитавам напълно отделна часова зона.

Халюцинирам.

Виждам силуета й в ъгъла и яростта ме задавя като катран, изстрелян в гърлото ми.

А онази кучка Лена се е излегнала на двойното си легло. Спи настрани, със свити колене, точно както когато бяхме малки. Нито едно мускулче не трепва по бледото й лице. Дишането й е толкова шумно, сякаш увеличено на максимум.

Мразя я.

Каза ми, че ако се държа добре ще ми махне белезниците.

А аз знам, че в момента, в който ги махне ще я удуша.

След което ще взема пистолета, който Лена прибра в заключеното си чекмедже.

Ще отида при оная курва.

Най-вероятно ще я заваря с разчекнати бедра – любимата й поза. Или пък на колене – като животно – докато поредния нерез я е хванал за косата и я тъпче.

Да… така би било съвършено.

Ще повдигне глава, така както е на четири крака, ще ме изгледа с изненада. Аз няма да кажа нищо. Тя ще се усмихне арогантно. Всеки път когато ме нарани за нея е като лична победа. После ще съзре ютията в ръката ми. Инстинктивно ще се хване за циците и ще се опита да се изправи. После оная отвратителна усмивка ще отстъпи място на нервно ухилване. Ще й прошепна нещо тихо… и бавно ще натисна спусъка, за да се насладя на зараждащия се ужас в очите й.

Ех, де да можеше да контролирам скоростта на куршума и да се насладя за дълго, на забавен кадър, как разкъсва кожата й, пробива жалкия й череп, за да потъне в размазания й на каша мозък.

Усетих как се надървям при тази мисъл.

Не ми се бе случвало от много време.

След което ще стрелна набързо и тъпкача.

Ще сритам тялото му настрани.

Няма да си губя времето с него.

Ще надигна главата й и ще я гледам дълго в очите.

Най-сетне ще е моя, изцяло покорна и притихнала. Без оня подлудяващ смях и кокетен шепот в ухото ми. Без презрението в усмивката й.

Само ужас – последното изражение, което някога щеше да носи.

Печатът ми, с който белязах последните й мигове.

Самата мисъл за контрола, който щях да имам ме удари като наркотик.

А тревогите щяха да паднат една след друга, също като птици, покосени от пушката на опитен ловец.

След което – още един бърз изстрел към подутата ми от безпокойство тиква – и край!

Най-сетне щях да мога да си почина.

Най-сетне щях да отдъхна… и не ми пукаше дали след това щях да бъда ръчкан от дяволите в казана… не че вярвам в тоя идиотски образ, насаждан като бурен в невежите умове.

Страхът от каквото и да е отдавна не ме трови.

Лена знае, че не може да ме излекува… и за това ме държи като кученце на верига.

Сериозно, мразя я… може би именно заради добрите й намерения.

Ако й бях скъп, както твърдеше, щеше да ме пусне да си отида.

А тя… въпреки привидния й непукизъм бе уплашена до смърт.

Загубата и промяната са нейните лични демони. Сигурен съм, че копаят невидими тунелчета в мозъка й, за да могат да инжектират там среднощните кошмари.

Това си е нейна битка.

Страховете й са ми чужди.

Както и моята болест на нея.

Не може да ми помогне.

Лена, най-сетне го набий в русата си глава, това, че сме свързани не означава нищо. Тези белезници са просто парче метал. Все някой ден ще се умориш да ми бъдеш куче пазач и ще отпуснеш хватката.

Аз ще бъда готов за този ден.

Разбери го, безсилни сме.

Никой не може да помогне никому.

Направи услуга на себе си и се концентрирай върху твоите конфликти. Сантименталните ти спомени са безсилни. Те са също като онези избелели чернобели снимки, които колекционираш.

Като тази рушаща се сграда.

Моето лекарство се крие на върха на куршума и мирише на барут.

Затварям очи и си мисля за кръвта, обляла лицето на курвата, докато я ритах в корема последния път.

И тя изгуби своята власт над мен.

Също както страха от смъртта, ада и въображаемите богове, населили човешкото съзнание.

В момента, в който осъзнах, че е изгубила силата си, че смехът и сладките й устни не могат да спрат юмрука ми, че мога да я нараня, да я деформира… отново усетих вкуса на свободата.

Но това не бе достатъчно.

Самият факт, че трови въздуха с гадния си, сладникав парфюм и ухаещия на сперма дъх ме подлудяваше.

Онова усещане се стопяваше всеки път щом си помислех за това как се чука с друг.

Опитах се.

Пробвах да я излича с всякакви жени: най-долните грешници и най-чистите ангели. Без успех.

Така че си спести опитите да ме спасиш, Лена.

Въпрос на време е.

А аз умея да чакам.

В главата ми отекна писък.

***

В мансардата до нас съседчето отново слуша старите си плочи.

Чух го няколко пъти да разговаря с нея.

Веднага го оцених като добре култивирано и образовано цветенце в саксия. Хроничен нервак. Никакъв опит с жените.

Не е нужно дори да го гледам в очите, за да разбера, че си пада по Лена.

Но е твърде голям пъзльо, за да направи нещо по въпроса.

Едно време, като бях млад и глупав, обичах да бия такива като него. Обяснявах им с тона на благ пастор, че го правя за тяхно добро.

Един вид инвестиция в бъдещето им и житейския им опит.

Превръщам ги в мъже в пъти повече в сравнение с някоя проститутка, на която ще платят, когато хормоните и девствеността ги докарат до ръба.

После реших, че хомоеротиката на подобно изживяване не ми е по вкуса и спрях. Пък и по това време бях по-улегнал.

Сигурен бях, че Лена изпитва… любопитство.

В главата ми бавно се зараждаше една идея.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s