Късмет ли?!


Около всеки от нас има подобни хора, в чиито мозъци сякаш от родилното отделение е гравирана фразата „На всеки каквото му е писано.” Обясняват нещастията около себе си, неправдите и катастрофите със спасителната дума „късмет.” Какво да се прави, такъв му/й бил късмета. Той/тя никога не е виновен за случилото му се, единствено съдбата е решила да се изгаври с него/нея, като му прати лоша карма. Сигурно защото й е скучно и по цял ден си няма друга работа, освен да измисля какви нови злини да причини на клетите земляни. Или аурата му/й не била достатъчно защитена от зли очи и енергийни вампири. Или друга подобна дивотия.

Хората са странна порода. От една страна не спираме да се бием в гърдите за нашия разум, интелигентност и свободна воля. Това ни отличавало от животните. А в същото време щом изпаднат в неудобна ситуация, в която откровено са се издънили, взели са погрешно решение, сменят рязко посоката и се забиват в насрещното движение. Внезапно от „висши, разумни същества” преминават към марионетки, помръдвани насам-натам от анонимен кукловод, познат под артистичните псевдоними „Късмет” и „Съдба”. Логично. Позицията на жертвата на обстоятелствата е много по-изгодна. По-лесно е да кършиш ръце и да се пуснеш по топлите тръби на самосъжалението, надолу по които е разтворила алчните си, лигави челюсти депресията.

Думите „Аз сгреших” засядат на гърлото и задавят речта ни. Да си признаеш вината и зле направения избор изисква сила. За да се погледнеш в огледалото и да видиш грозните последствия от решението си ти е необходима смелост. Трудно е, също както е трудно да изпълзиш от меките, хлъзгави стени на мъката си. Тежка задача. Защо да се хабим, ако можем да се оправдаем с това, че ни е било писано и няма как да направим каквото и да е, за да променим „съдбата” си. Каквото и да е това последното.

Това не означава, че следва да отричаме ролята на шанса. Да, понякога смешните ни планове се разпадат като картонена кула, полята с киселина от едно незначително хвърляне на зарчетата. Едно-единствено обстоятелство, малко побутване с пръст и граденото рухва на принца на доминото. Не всичко зависи от прехвалената ни свободна воля и при определени ситуации нямаме право на глас.

Само че това не ви е оправдание, ако собственоръчно сте съсипали живота си чрез поредица от грешни решения.

Ситуация А. Момиче среща момче. Момчето се проявява като простак още при първите им контакти. Момичето си затваря очите и решава, че ще успее да го промени. Обича го. Женят се, ражда им се дете. Момчето систематично трови живота на момичето. Тя не се решава да направи нещо, за да се освободи от камъка на шията си. На детето му трябва баща, пък и какво ще кажат съседите. Въздъхва и присвива рамене с робско примириение. „На всеки каквото му е писано.”, тупа я по рамото някой. „Такъв ми бил късмета”, примирява се момичето.

Ситуация Б. Момче си търси работа. Напуснало е предходната по собствено желание, защото счита, че не са го оценили достатъчно. Подава документи, където може. Не получава отговор. Изпада в отчаяние. Погребва се в дома си, където се отдава на безцелен живот в интернет – фейсбук, сайтове за запознанства, уебкамери, игрички. Не прави нищо, не предприема следващия си ход. Въздъхва и гледа драматично към камерата. „Аз съм прокълнат, нямам никакъв късмет.”

Късмет ли? Съдба? Карма? До кога ще оправдавате грешките си с измислени, абстрактни понятия? За какво ви е тази интелигентност, ако не я ползвате? Замислете се за пропаданията в живота си и проследете назад линията на събитията. Колко от тях са започнати от грешни решения? От колко от тези грешки сте извлекли съответния извод, който да ви предпазва от подобни решения в бъдеще? Бъдете честни и си признайте за всеки път, когато животът ви е бил във ваши ръце, могли сте да постъпите другояче, а вместо това сте стъпили накриво и сте полетели право към калта.

Погрешният избор е нещо нормално. Не сме съвършени, по-слаби и уязвими сме отколкото си мислим. Податливи сме на ужасно много неща – манипулация, похот, емоции, липса на опит. Заслепяваме се един друг, лъжем се, използваме се, поставяме си кофти капани. На този свят няма светци. Ако някой е успял да ни заблуди в своята безупречност, можем да сме сигурни, че дълбоко в себе си е изпъстрен от хиляди пробойни и напоен с изискан аромат на гнилоч. Всеки е правил грешки през живота си.

Но ако до един етап можем да се оправдаем с това, че сме били малки, че не сме знаели, че не сме можели да предвидим изхода, с натрупването на житейски опит, подобни изказвания звучат смешно. Каква е била ползата от тази грешка, ако не сте се научили да си отваряте очите? И защо при осъзнаването, че сте направили крачка в страни не предприемате действия, които да ви върнат на правилната пътека?

Кофти тръпка е, но наистина никой не си взема поука от историята. Дори от личната си история. Предпочитаме да се задълбаваме в поредица от грешни решения, водени от железния принцип, че така ни било писано. На дъното на блатото е удобно, топличко е. Също като да си седиш край камина с горящи дръвца, да плачеш и да се вайкаш. „Ай, ай, все на нас ли, Господи, все на нас ли?”

Ти вземаш решението. Не бягай от отговорност. Гледай какво правят хората, а не се води по думите им. Думите са сила, която ако овладееш, владееш ума и сърцата на околните. Внимавай на кои думи се поддаваш, подир чий лицемер и фалшив отблясък тичаш. Мисли! И ако въпреки всичко сгрешиш, имай достойнството да си го признаеш, наместо да сочиш с пръст към Късмета без лице и име.

Късметът е за слабите. Постарай се ти да изградиш своя късмет.

One thought on “Късмет ли?!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s